Откриване на Галактиката

Юрий Николаевич Ефремов

Превел от руски Никола Николов

През 1921 г. известният холандски астроном Якоб Каптейн 
посетил в Бон своя приятел астрометрист и изследовател 
на звездни купове Ф. Кюстнер и споделил с него своите 
съображения за строежа на нашата звездна система - 
Млечния път. На Кюстнер тези съображения се сторили 
твърде хипотетични и той попитал Каптейн дали не е още 
рано да прибягва до умозрителни заключения и не е ли по-
добре да почака, докато се насъберат повече 
наблюдателни данни. Реакцията, която последвала, 
Кюстнер запомнил завинаги, Каптейн се разярил, тропнал с 
крак н изкрещял: «Аз не мога да чакам! Искам сега да знам 
това!» Схемата на строежа на Млечния път, предложена от 
Каптейн, представлявала двойно изпъкнала леща с 
диаметър около 20 000 пс, от центъра, на която на 
разстояние, равно само на 650 пс, се намира Слънцето. 
Последната работа на Каптейн, в която той отстоявал тази 
схема, излязла през 1922 г. През същата година той умрял, 
убеден в своята правота. А прав се оказал Шепли, с който 
Каптейн водил ожесточени спорове. . . Нищо не може да се 
сравни с трагедията на учен, който след десетилетия 
неукротим стремеж за знания най-накрая създава цялостна 
картина на мирозданието, но веднага забелязва 
появяването на друго, различно гледище и вижда, че то 
печели все повече нови привърженици. Да си спомним за 
Лоренц, който съжалявал, че не е умрял преди появяването 
на квантовата механика. Но такава е съдбата на всяко 
конкретно постижение в науката, на всеки учен. Минават 
пет, десет години и неговата работа продължава да бъде