Факултет: Управление и администрация

Специалност: Публична администрация

Дисциплина:  Европейски програми и инструменти

Проект 

на Тема:

Европейски и международни 

финансови иституции

Изготвили:                                                          Възложил: 

поток:

 група:                                         

гр. София

                                                  дата:25.04.15г.

EВРОПЕЙСКИ И МЕЖДУНАРОДНИ 

ФИНАНСОВИ ИНСТИТУЦИИ

Определение и систематизиране:

1.

Международните   финансови   иституции   (МФИ)

са   субекти   на 

международното   право,   учредени   по   силата   на   договор   между 
равноправни страни по тях, които се обединяват от взаимен интерес 
при   организацията   и   управлението   на   финансовитте   сделки   и 
традиции между тях, т.е. в сферата на международните финансови 
отношения.

2.

Класификация на международните финансови организации

Може да се направи по най-различни признаци:

•

Според   системата   на   зависимост   на   решенията   на   отделните

финансови институции

 – МВФ и Световната банка

•

Според момента на възникването им 

-  

Институции,   възникнали   между   ПСВ   и   ВСВ

 –   такива   са   Банката   за 

международни плащания в Базел (Швейцария),създадена през 1930 г. 
- 

Институции, създадени след ВСВ

, в т.ч. МВФ (1945 г.), Световната банка 

(1945   г.)   и   нейните   дъщерни   организации,   Европейската   инвестиционна 
банка (1958 г.), Европейска банка за възстановяване и развитие (1990 г.), 
Европейската централна банка (1998 г.) и др.

•

Според обхвата и значимостта на дейността и влиянието им върху

икономическото развитие на страните и регионите

:

-

Финансови   и   банкови   институции   с   глобално   (световно)   значение

 – 

такива са МВФ и СБ

-

Регионални   финансови   и   банкови   институции

 –   Азиатската   банка   за 

развитие   (1965   г.),   Междуамериканска   банка   за   развитие   (1959   г.), 
Африканска банка за развитие (1963 г.), Европейска инвестиционна банка 
(1958 г.), Европейска банка за възстановяване и развитие, Ислямска банка 
за развитие, Източно африканска банка за развитие и др.

•

Според характера на финансовата дейност, която извършват

-Институции   с   компетенции   при   стимулиране   на   реформите

 за 

стабилизиране на икономиките в съответните страни (например МВФ);
-

Институции, предоставящи средства за стимулиране на структурните  

реформи   в   страните

 (преди   всичко   страните   от   т.нар.   „Трети   свят“   и 

„новите“ пазарни пространства – икономиките на страните от Централна и 
Източна Европа) – СБ и ЕБВР

Освен с финансиране и кредитиране, посочените институции извършват 
огромна по обем и богата по съдържание информационна, консултантска, 

2

посредническа   и   издателска   дейност.   Те   са   активно   ангажирани   в 
подготовката   и   приложението   на   съвременните   стандарти   за 
осъществяване   на   паричната   (монетарната)   и   фискалната   политика   в 
страните-членки, а така също и с определянето на стандарти за управление 
на   банковото   дело   (предимно   за   тези   кредитни   институции,   които   са 
основните „играчи“ на международните финансови пазари, т.е за големите 
международни банки). Най-голяма роля в това отношение имат МВФ, СБ и 
ЕБВР.

Глобални финансови и банкови институции:

1.

Международен   валутен   фонд   -  

Създаден   по   силата   на 

споразуменията   от   конференцията   в   градчето   Бретън   –   Уудс   с 
участието на 44 страни през юли 1944 г., МВФ започва дейността си 
официално   през   1945   г.   Тогава   29   страни   подписват   специалното 
споразумение   за   неговото   учредяване.   Финансовите   си   операции 
Фондът започва на 1.03.1947 г. Сега в МВФ членуват 190 страни, 
чиито   вноски   (квоти)   към   края   на   2014   г.   възлизат   на   220   млрд. 
Специални права на тираж (СПТ) или около $330 млрд.

Основните цели посочени в Устава на МВФ са:

•

Стимулиране   на   международното   сътрудничество   в   сферата   на

валутната политика;

•

Ускоряване   на   икономическия   растеж   в   страните-членки   и

разширяване на международната търговия;

•

Създаване на многостранна международна платежна система

 ;

•

Предоставяне   на   необходимите   средства   за   страните-членки   за

своевременно   преодоляване   на   платежните   затруднения,   респ.   за 
отстраняване на несъответствията в платежните им баланси.

Сфери на въздействие на МВФ:

•

Надзор и контрол

  – фондът обсъжда и оценява валутната политика на 

страните-членки и извършва глобални анализи на общите условия за 
стопанско   развитие   в   света   и   спрямо   всяка   конкретна   страна, 
членуваща   в   него.   Въз   основа   на   анализите   и   прогнозите   се 
договарят  и сключват  т. нар. превантивни  кредитни споразумения, 
които   имат   за   цел   да   засилят   международното   доверие   в 
икономическата политика на съответната страна-членка.

•

Финансова   помощ

  –   тя   включва   заеми   и   кредитни   линии   за 

преодоляване   дефицитите   в   платежните   баланси   на   страните   и   за 
подкрепа на техните стабилизационни програми и реформи.

3

•

Техническа   помощ

  –   това   е   предимно   специализирана   помощ   и 

финансово ноу-хау. Предназначена е за сферите „Парична и фискална 
политика“,   „Институционално   изграждане“,   например 
реструктуриране   на   централните   банки   и/или   на   финансовите 
министерства,   „Систематизация   и   обработка   на   статистически 
данни“, „Обучение на държавната администрация“

Общото   правило,   по   което   страните-членки   придобиват   достъп   до  
ресурсите на Фонда, е следното.

Страната   поисква   средства   от   МВФ,   при   което   част   от   резервните   му 
активи,   деноминирани   в   свободноизползваеми   валути   (обикновено   в 
щатски долари и СПТ), се „теглят“ (купуват) срещу определена сума от 
собствената   валута.   Върху   сумата   на   теглените   от   МВФ   средства   се 
начисляват такси (комисионни), а в рамките на договорения срок страната 
трябва да изкупи обратно своята валута.
От това правило има много малки изключения, например финансирането 
на   програми   за   борба   с   бедността   и   за   осигуряване   на   икономически 
растеж,   или   пък   специалните   финансови   помощи   за   адаптацията   на 
стопанската структура на страната.

Инструменти на финансовата политика на МВФ

•

Резервни траншове за финансова стабилизация

Всяка страна има определена позиция по резервните траншове във фонда, 
която   отразява   нейните   резервни   активи,   преведени   на   МВФ.   При 
потребност да се покрие дефицит в платежния баланс, всеки член може по 
всяко време да има достъп до тези ресурси, т.е. да „тегли“ резервен транш в 
пълна сума.

•

Кредитни траншове

Заемите   на   МВФ,   които   се   предоставят   в   „нормални   случаи“   на   части 
(траншове),  могат   да  бъдат   в  размер  до  25  %  от  квотата   на  страната   –
длъжник.   Те   се   получават   автоматично.   Средствата   се   използват   за 
преодоляване на платежни проблеми под формата на глобална сума и няма 
изискване финансирането на такива цели да става на части

•

Ситуационно финансиране

Тоест извънредно финансиране при необходимост. С него се преодоляват 
проблеми в платежния баланс на страните, предизвикани от неочаквани, 
внезапни   природни   бедствия   или   резултат   от   възникнали   тежки 
конфликтни ситуации в съответната страна. Обикновено се отпускат до 25 
% от квотата на страната.

Програми на МВФ

За   постигане   на   договореност   и   осигуряване   на   финансова   помощ   и 
транзакции   на   финансови   ресурси   от   МВФ   за   дадена   страна   спомага 

4

единствено   инициатива   от   съответната   страна–   получател.   МВФ 
разработва редица финансови програми

за подпомагане и стабилизиране на 

развиващите се икономики. Такива програми са:

•

Стабилизационно споразумение/

 Stand

 -  by

      Arrangement

 /   

- То е основен 

финансов инструмент   на МВФ. Краткосрочно е – покрива   12 - 18 
месечен, като за отделни случай може да се удължи и до 3 г. или да се 
съкрати до 9м. Финансовите ресурси се превеждат  във вид на stand-
by покупки  при подписано споразумение, което включва проверка на 
критерии   за   изпълнение,   както   и   брой   траншове.   Траншовете   се 
превеждат на тримесечие при положителна оценка на изпълнението 
на   предначертаната   програма.   Първият   транш   се   превежда   при 
подписване на споразумението, без да са изпълнени предварителните 
условия.   Издължаването   е   чрез   8   тримесечни   вноски   до   5   г.   след 
всеки транш.

•

Разширена   финансова   подкрепа

    /  EFF

 /  

 - Изработва   се   средносрочна 

програма в рамките на 3 или 4 г. за преодоляване на структурните 
неравновесия в ПБ. Ресурсите се предоставят чрез договорености, 
които   включват   проверка   на   изпълнението   на   програмата   и   на 
траншовете. Издължаването е чрез 12 полугодишни вноски до 10 г. 
след приключване на споразумението.

•

Политика   на   по-широк   достъп

 - Политика,   която   предоставя 

допълнителни   ресурси   при   наличието   на stand-by и   / 
или EFFспоразумения   –   но   само   при   доказана   необходимост. 
Издължаването е в рамките на 3,5 – 7 години

•

Компенсационен и условен заем /

 CCFF

 /  

-

Предоставят се ресурси за 

покриване   на   непредвидени   загуби   при   експорта   или   рязко 
повишение   на   импортните   цени   на   основни   хранителни   стоки, 
зависими   от   фактори,   неподлежащи   на   вътрешен   контрол.   Това   е 
единствената програма на МВФ, която предвижда финансиране на 
конкретни   дейности   от   национален   важност. Издължаването   е   в 
рамките на 3,25 – 5 години.

•

Подкрепа   за   структурна   адаптация

 /  SAF

 /   

-

Предоставят   се 

финансови   ресурси   на   нискодоходни   развиващи   се   страни   за 
преодоляване на продължителни неравновесия в ПБ и в подкрепа на 
средносрочни програми за структурни реформи. SAF се съпровождат 
с   договореност   със   СБ.   Траншовете   са   във   вид   на   заеми. 
Издължаването е в рамките на 5,5 – 10 г.

5

•

Разширена   подкрепа   за   структурна   адаптация/

 ESAF

 /   

- По 

отношение на цели и особености ESAF наподобява SAF. Разликата е 
в достъпа до финансови ресурси, принципите и последователността 
на съблюдаване и контрол на постигнатите договорености. За всяка 
година   се   разработва   детайлна   програма   с   квартални   контроли,   а 
адаптацията   е   строга   и   безкомпромисна.   Траншовете   са 
полугодишни,   издължаването   им   е   чрез   10   равни   полугодишни 
вноски в рамките на 5,5 – 10 г.

•

Подкрепа   за   трансформация   на   икономическата

система   /

 STF

 /     -

 Временна   възможност   за   финансова   подкрепа, 

отнасяща се само за периода април 1993 – декември 1995 г. STF е 
насочена към страни в преход, с проблеми в ПБ, промени в характера 
на   външнотърговските   им   взаимодействия   и   външноплатежни 
отношения.

•

Допълнителна   финансова   помощ

    /  SRF

 /   -

 Тя   е   предназначена   за 

страни–  членки   с   допълнителни   трудности   в   ПБ,   нуждаещи  се   от 
краткосрочно финансиране за покриване на непредвидени загуби на 
пазарно   доверие   и   натиск   върху   капиталовата   сметка   и   БВР.SRF-
финансирането се извършва във формата на допълнителна помощ в 
рамките   на   действащи stand-by или EFF споразумения.   Отпуска   се 
обикновено на 1 или 2 транша, но при по-високи наказателни лихви.

Отношения между България и МВФ

България е приета за член на МВФ на 25.09. 1990 г. Тя се присъединява 
към групата на Холандия. Първоначалната й квота е определена на 310 
млн. СПТ, а впоследствие нараства на 640, 2 млн. В контекста на общото 
увеличение на СПТ през 2009 г. делът на България в МВФ е повишен на 
1 251 млрд. СПТ (около € 1 366 млрд.), което е 0,29 % от гласовете на 
членуващите във Фонда страни.

За периода 1991 – 2007 г. нашата страна е получила от МВФ финансова 
подкрепа на обща сума от 2,2 млрд. СПТ по линия на 13 краткосрочни 
споразумения. Това са: осем стабилизационни стенд-бай споразумения; три 
за извънредно финансиране (системно трансформационно споразумение за 
финансова   подкрепа   на   платежния   баланс)   и   по   едно   за   разширено 
кредитиране и подпомагане на структурната реформа.

Последните задължения са погасени през 2007 г., когато България изплаща 
окончателно   204,   8   млн.   СПТ   (около   450   млн.лв.).   След   влизането   на 
страната в ЕС МВФ не упражнява надзор върху бюджетната политика на 
правителството   и   няма   „право   на   последна   дума“   при   определянето   на 

6