УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦОННИ 

ТЕХНОЛОГИИ

Курсова работа по

„Основи на информационната наука”

на тема:

„

Семиотични теории на информацията. 

Същност и технология

.’’

Проверил:

        Изготвилa

:

Aлександрина 
Лапунова 

ИБ – 1ви курс

СЪДЪРЖАНИЕ

Семиотика......................................................................................................3

Знакът.............................................................................................................4

Семиотиката и предаването на информация..............................................5

Използвана литература.................................................................................8

2

СЕМИОТИКА

                          Важността   на   знаците,   символите   и   сигнификацията   е 
признавана   през   повечето   от   историята   на   философията   и 
психологията.Термина   „Семиотика”   се   въвежда   за   първи   път   през 
1690г.   от   Джон   Лок   ,   той   идва   от   гръцката   дума   „знак” 
(симион).Семиотиката   е   наука   която   изучава   знаците,символните 
системи,процесите,сигналите   и   техните   биологични   и   социални 
функций.Така   семиотиката   намира   своите   обекти   на   изследване   в 
лингвистиката,комуникациите,изкуството.  

  Затова   срещаните 

изследователски   сфери   са   семиотика   на   речта,   семиотика   на 
музиката,семиотика на театъра,семиотика на жестовете, семиотика на 
киното,семиотика на правото,семиотика на маркетинга и т.н.Понякога 
се появява тенденция към обобщение на изследователските обекти на 
семиотиката   в   направленията   комуникативна   семиотика, 
културологична семиотика, когнитивна семиотика.
                Така, определението за семиотика се ползва в различна степен 
от   обхватност   на   обекта.В   този   смисал   намираме   различия   в 
дефинирането   на   семиотичната   тема   Фердинанд   дьо   Сосюр,Чарлз 
Пърс,Умберто Еко,Роман Якобсон и Томас Сибиък.
                 Сосюревата семиология изучава знака на езика като социална 
институция.За   Сосюр   компонентите   на   знака   „означаемо”   и 
„означаващо”   са   ментални   концепти   в   опозиция   с   емпиричните   и 
материалните   езикови   структори.Знакът   се   изгражда   в   социалния 
живот.За Сосюр семиологията изучава живота на знаците в границите 
на социалния живот, т.е. тя изучава освен естествения човешки език и 
другите   симболни   системи   и   сигнали,използвани   от   хората   за 
комуникация.
                                   Чарлз Пърс разширява обхвата на науката семиотика. 
”Цялата вселена е пронизана с знаци”.Знаците като смисъл и значение 
функционират   в   семиозиса   във   всичко   и   навсякаде,   но   тяхното 
осмисляне и разбиране изисква наличие на интерпретант.
                    Умберто Еко поставя граница на семиотичността между 
долния и горния праг на семиотичното поле, в което разполага всичко 
от прехода между сигнал и смисал до културните феномени и идеите.

3