Духовната разуха на Николчо в повестта “Маминото детенце”

         В  

своят повест  “Маминото детенце”  Каравелов чрез средствата на отрицанието 

насочва   читателите   към   българските   добродетели.Показвайки   тяхната 
противоположност   –   безделието,егоизма,алчноста,скъперничеството,лицемерието   – 
писателят   провокира   в   съзнанието   ни   търсенето   на   првилното,на   положителното. 
«Маминото детенце» е написана с цел д поучава,да показва на човек неговата добра и 
лоша страна.Повестта покзва,че човешкия живот може да бъде изживян пълноценно и 
красиво,но   може   да   бъде   и   безсмислен.Важен   е   житейския   избот,които   човек   ще 
направи.
     Без съмнение на голяма вина за моралната деградация на Николчо имат неговите 
родители.Докато детето е още малко,то взима пример от своите родители и им 
подръжава.Те със своите постъпки,изграждат характера му.Какво може да види 
Николчо в семеиството си?Един безличен баща,без авторитет и една властолюбова 
майка от която се научава да лъже.Двамата чорбаджии не могат да го научат на здрав 
морал,честност или скромност,защото те самите не притежават тези качества.Трудът 
им е напознат.Училището и приятелите също са причина за моралната разруха на 
Николчо.
   Още в началото на повестта,чрез контрастната съпоставка между усиления труд и 
охолството в двора на чорбаджи Нено,авторът Л.Каравелов снушава че без труд няма 
нормално 1овешко съществуване.Не случайно външността на Нено и Неновица е 
представена детайлово и гростесково-сатирично.нено в обграден от мнго тишина и 
спокойствие.А след раждането на Николчо,чорбаджията напълно е подчинява на 
сапругата си „главата” на семейството се свива „на две даги прд своята властолюбива 
жена” и е станал „неин собствен роб и свепокорен слуга”.Авторитетът на Нено пред 
Николчо е сринат.Той не може да бъде положителен пример за добър съпруг и любящ 
баща.Ала чорбаджията знае това,ето защо се стреми да купи обичта на сина 
си.Кръсноречива е заръката му към слугата „кажи му че го викам аз:Баща ти те вика да 
даде ново гроше” – му кажи.
   Неновица взима всички решения.Тя се заема с възпитанието на сина си.Именно тя го 
превръща в едно глезено „мамино детенце”.Ала майчинската обич и нежността се 
свеждат до щедри обещания.

Не

плачи

мое

детенце

!

Аз

ще

кажа

на

баща

ти

да

ти

купи

ново

поясче

.

   Именно неновица плача дълговете на сина си.Родителите не са взискателни към 
детето си,а това граничи с безотговорност към него.Те не познават приятелите му,нито 
пък се интересуват каде ходи по цели нощи чедото им.
   Николчо е един достоен наследник на родителите си.Неговия образ е не по малко 
гротесков от този на саздателите му.Той е логичния краи на едно чорбаджииско 
съсловие.Малкия чорбаджия е безотговорен още като дете.И докато някои негови 
врасници градят бъдеще за народа си,и са узарени от своите идеали,то Николчо по цял 
ден гони и скуби чуждите гъски.Той бързо усвоява високомерието и 
безделието,подтикван от своите родители,които постоянно ядат,пият,спят.Лесно 
възприема факта че е чорбаджия и започва да се даржи като такъв.Свиква да е център 
на внимание.Родителските грижи и ласки преминават всички норми и Николчо от 
глезено дете се превръща в деспот.Лъже,краде и клевети без да признава вината 
си.Грубото и безмилостно отношение на Нено и Неновица към слугите дава плодовете 
си и в отношението на Николчо към тях.Те са едно нищо,те са едни по нисши човешки 
същества.
    Училището е първата среща на Николчо с обществото,ала той не се учи.За четири 
години той научава само две молитви.Но момчето не е подтиквано да учи.Даскал Славе