ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, гр. Велико Търново

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ

НА ТЕМА:

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКА 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА УЧЕНИКА

ПО

ПЕДАГОГИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

  
Изготвила:                                                         Проверила:
Ирина Пеева,                                                     Гл.ас.Олга Василева, 
Фак.номер:                                                          
4771,                                                                   Подпис: …………...
Специалност:                                                                  
НУПЧЕ

                                     Гр. Велико Търново

СЪДЪРЖАНИЕ:

1.

УВОД . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 
. . . . . . .

ПСИХОЛОГО-ПЕДАГОГИЧЕСКА 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА 
УЧЕНИК

 . . . . . . . . . . . . . .

2.

ОБЩА ПСИХОЛОГО-
ПЕДАГОГИЧЕСКА 
ХАРАКТЕРИСТИКА НА 
НАЧАЛНАТА УЧИЛИЩНА 
ВЪЗРАСТ . . . . . . . . . . . . . . . . .  

1.1

ИНТЕНЗИВНО ПСИХИЧНО 

РАЗВИТИЕ НА ДЕЦАТА . . .   

1.2

ЕМОЦИОНАЛНОСТ НА 

УЧЕНИЦИТЕ ОТ НАЧАЛНАТА 
УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ . . . .  

3.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . 
. . .   

4.

ПРИЛОЖЕНИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . 
. . .  

                   ПРИЛОЖЕНИЕ - 1 . . . . . . . . . .   
                   ПРИЛОЖЕНИЕ – 2 . . . . . . . . . .   
                   ПРИЛОЖЕНИЕ – 3 . . . . . . . . . .  

5.

БИБЛИОГРАФИЯ . . . . . . . . . . . . . . 
. . .  

6.

ИНТЕРНЕТ 
ИЗТОЧНИЦИ . . . . . . . . . .

1. УВОД

                                      Характеристиката на началната училищна възраст,както и на 

останалите   възрастови   етапи   на   училищното   детство   правим 
предимно от психолого-педагогически аспект. Това означава,че 
разглеждаме   децата   като   учащи   се   в   условията   и   при 
изисквания на учебно-възпитателния процес. Този факт налага 
да   се   изведат   на   преден   план   определени   особености   на 
учениците,да се акцентира върху някои образувания и тяхното 
развитие,които   могат   и   да   не   изразяват   най-типични 
възрастови   характеристики   на   съответния   период.   В   учебно 
възпитателния процес обаче те се налагат,извеждат се в предни 
позиции и придобиват по-определена роля.

                                      От психолого-педагогически аспект началната училищна 

възраст   е   по-слабо   проучена.   Направените   изследвания 
обикновено   се   свързват   с   отделни   психични   процеси   или   по-
сложни структури в обучението по някой учебни предмети или 
предметни   области.   През   последните   години   във   връзка   с 
промененото   начало   на   училищното   обучение   (6-годишна 
възраст   на   децата)   се   засилва   вниманието   към 
първокласниците и техните особености като ученици. Въпреки 
това липсва по-пълна характеристика на този учебно-възрастов 
етап.   Данните   са   все   още   частични   и   с   по-ограничени 
съдържателни рамки.

Съставянето на психологическа характеристика на детето е 

един   от   важните   професионални   умения   на   учителя.   Има 
разлика   между   психологическа   и   педагогическа 
характеристика. Психологическата е предназначена да очертае 
психолого-поведенческата   индивидуалност   на   детето   и   се 
разгръща   като   серия   от   описания   и   констатации. 
Педагогическата   изхожда   от   неговите   изяви   в   педагогически 
контекст и е предназначена да даде серия от препоръки,оценки 
и   прогнози   по   отношение   на   обучението   и   възпитанието   на 
конкретното   дете.   За   съставяне   на   добра   психолого-

педагогическа характеристика учителят би трябвало да спазва 
няколко общи изисквания:

                                       ПЪРВО,детето трябва да бъде наблюдавано и представено в 

три жизнено важни свята на неговия живот- семейство,училище 
и   връстниците.   Следва   да   се   предвиди,че   то   би   могло   да   е 
твърде различно в поведението и преживяванията си във всяка 
от   тези   три   сфери.   Общо   взето,   за   учителя   е   най-трудно   да 
проникне в семейния живот.

                                       ВТОРО,характеристиката в повечето случаи трябва да е 

балансирана.т.е.  детето да бъде описано както с положителни 
особености и качества,така и с отрицателни.

                                       ТРЕТО,в добре направената характеристика трябва да има 

доказателственост-   да   бъдат   разказани   кратки   случки,които 
илюстрират важните особености на детето.

                                 ПСИХОЛОГО-

ПЕДАГОГИЧЕСКА 
ХАРАКТЕРИСТИКА 

НА 

УЧЕНИК

2. ОБЩА ПСИХОЛОГО-

ПЕДАГОГИЧЕСКА 
ХАРАКТЕРИСТИКА

НА 

НАЧАЛНАТА

УЧИЛИЩНА 

ВЪЗРАСТ

Психолого   -   педагогическите   граници   на   тази   възраст   се 
свързват с началото на училищното обучение и със структурата 
на   образователната   система   в   съответната   страна.   У   нас 
началната   училищна   възраст   обхваща   три   години   от 
училищното детство,като започва от 6 (7) и завършва на 9 (10)-
годишна възраст. Началната и крайната възрастова граница от 
все   още   съществуващата   разлика   в   приема   на   децата   в 
училище-   на   6   и   на   7   години.   Независимо   от   тази   разлика 
началният   учебно   възрастов   период   има   относително   единна 
характеристика,притежава   свое   качествено   своеобразие,което 
позволява   той   да   се   обособи   в   самостоятелна   единица   в 
раниците   на   училищното   детство.   Възможното   вътрешно 
разграничение   на   този   тригодишен   период   отделя   само 

първокласниците   като   по-особен   вид   ученици,   със   свои 
специфични особености и изисквания. 

                                      Общата характеристика на учениците от началната училищна 

възраст   може   да   се   обедини   около   няколко   съществени 
особености.

                                      Преди всичко това е възраст,през която се 

усвоява учебната 

дейност и тя се формира като водеща

. До постъпването си в 

училище детето също се учи-организирано или неорганизирано. 
Тази дейност обаче не е във водещи позиции,а повече или по-
малко е подчинена на играта. Обществения опит детето усвоява 
по   друг   път   и   с   други,   по-различни   механизми,свързани   с 
особеностите и с водещото място на играта. След постъпването 
на детето в училище става смяна във функциите на двата вида 
дейност. Те разменят ролите си и по такъв начин и образуват 
нов   тип   дейностно   образуване,което   образува   в   най-голяма 
степен   качественото   своеобразие   на   началната   училищна 
възраст и на нейната психолого-педагогическа характеристика. 
Детето   усвоява   и   утвърждава   нов   ,по-сложен   и   с   по-големи 
възможности   път   на   цялостно   социализиране.   Ученето   му 
откроява   нови   сфери   в   човешкото   съществуване   и 
развитие,запознава   го   по-пълно   и   в   съответствие   с   науката,с 
определени области на природата. Ученето изгражда друг тип 
умения   и   навици   у   детето,формира   нови   и   непознати   досега 
ориентации   и   начини   на   мислене,създава   предпоставки   за 
непознати   преживявания   и   волеви   усилия.   Негова   цел   става 
усвояването на научни знания,обединени в определена система 
и логически ред. Тази система съответствува  не само на силите 
и   възможностите   на   децата   да   осмислят   и   да   усвояват 
знанията,но   и   на   логиката   и   структурата   на   съответната 
наука,която   тя   представя.   Каквито   и   особености   да   носи 
работата   с   децата   от   началната   училищна   възраст,колкото   и 
своеобразия да има,това изискване- да се представят и изучават 
в система научни знания,се осъществява задължително. От тук 
произхожда   и   другата   особеност   на   училищното   учене.   То 

реализира   част   от   единната   образователна   подготовка   на  
децата,

определена в документите,които регулират цялостната 

образователна система на страната. Условно този етап може да 
се   определи   като   подготвителен   поради   това,че   в   началното 
училище   децата   усвояват   всички   необходими   условия   за   по-
сложна и строга система на учебната дейност. Научават се да 
четат   и   пишат,да   отговарят,да   обясняват   и   да   представят 
въпроси в определен ред и последователност,да организират и 
регулират   относително   сами   учебните   си   задачи   и   тяхното 
изпълнение,свикват   с   училищния   ред   и   неговите 
изисквания,могат да работят в група (ученически клас),като се 
съобразяват с темповете на дейност и успехите на съучениците 
си,създават   си   относително   строг   режим   на   дейност   и 
почивка,цялостна   организация   на   ангажиментите   и 
развлеченията си.

                                      Децата 

усвояват системи от учебни действия.

                                          Посоченият факт характеризира третата съществена 

особеност на училищното учене- Усвояване на различни видове 
и   групи   учебни   дейности.   За   първи   път   този   факт   става 
задължителен в началното училище. В предучилищната възраст 
(съответно в детската градина) ученето на децата няма такава 
задължителна характеристика и изисквания, въпреки че и тук 
се прави немалко за усвояването на учебни действия.

                                     Оформянето и утвърждаването на ученето като водеща дейност 

довежда до определено преустройство и насоки на цялостното 
психично   развитие   на   децата   от   начална   училищна   възраст. 
Счита се,че се създават две основни новообразувания- волевост 
на психичните процеси и вътрешен план за действие.

                                         Първата най-общо означава възможност за съзнателно 

насочване   и   организиране   на   психичната   дейност   с   оглед   на 
определени задачи и тяхното решаване. Означава и начало на 
саморегулация   и   самоконтрол   на   дейността.   Детето,внимава 
действа   организирано,довежда   до   край   започнатото,надмогва 
недостатъчния   си   интерес   или   евентуално   умората   си,защото 
трябва   да   разбере   и   да   усвои   определен   въпрос,а   извърши 
задължително   някакво   действие.   Усъвършенства   се   волево 
внимание,волевото

запомняне,съхранение

и 

възпроизвеждане,които   са   изключително   важни   условия   за 
учебния   успех.   Цялостната   ориентация   и   учебна   реализация 
става целеустремена и целесъобразна.

                                         Вътрешният план на действие се свързва преди всичко с 

определена структура и ход на мисленето на учениците. То се 
построява  и протича според  изискванията   на задачата,според 
резултатите,,които   следва   да   се   постигнат.   Да   се   научи 
ученикът   да   пише   например   не   означава   не   означава   просто 
умения да изписва буквите и да ги свързва в думи и изречения. 
Преди всичко то означава умение да се дава писмен израз на 
определени   мисли   и   преживявания.   Те   да   са   свързани   по 
определен   начин,да   има   яснота   и   точност   на   писменото 
изложение. Заедно с това умението да пише изисква от ученика 
по-широк   вътрешен   план   на   действие-   определена 
организация,ред,спазване   на   някакви   правила,   постоянна 
самооценка   и   при   всички   случаи   целеустременост.   Затова 
формирането   на   вътрешен   план   на   действие   е   относително 
сложен   акт,който   се   изгражда   бавно   и   с   много   усилия   от 
учениците   и   техните   учители.   В   началото   активно   ги 
подпомагат   и   родители.   Свързан   е   с   преодоляването   на 
разнообразни затруднения от обективен и субективен характер,с 
което формирането на вътрешен план на действие се превръща 
и   в   повече   или   по-малко   мъчителен   акт   за   децата.   Затова 
изграждането   му   става   относително   бавно,обхваща   цялата 
начална     училищна   възраст,не   рядко   продължава   и   в   по-
късните ученически години. Това в най-голяма степен се отнася 
до   обучението   по   нови   учебни   предмети.   Тяхното   въвеждане 
винаги  означава  и  включва  и  нещо   по-различно  особено   във 
вътрешния   план   на   действие   на   децата-някаква   промяна   в