1

ИВАН ВАЗОВ - „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ”

МИСИЯТА НА МАКЕДОНСКИ

(Х ГЛАВА)

Особено място в повествователното действие на Вазовата повест „Немили-недраги” 

заема десета глава - мисията на Македонски. Граничната линия между чуждо и родно в 
порива  към  свобода   е  река   Дунав.  Нейната   водна  „гръд”,  скована   в  ледове,   трябва  да 
прекоси Македонски.

„

Тутакси на пътя му се изпречи една черна ивица” 

-така Вазов въвежда драматично 

напрегнатия епизод с първото препятствие по пътя на Македонски от румънския бряг на 
Дунав до къщата на баба Тонка в Русе, където се крие Левски, за да му занесе важно 
писмо от БРЦК в Букурещ.

Като коментира в девета глава смълчаването на хъшовете, след като Владиков им съ-

общава   за   отговорната   задача,   която   някой   от   тях   трябва   да   изпълни,   Вазов   пише: 

„Защото всеки разбираше, че колкото е необходимо да се изпрати пратеник до Левски,  
толкова   беше   и   опасно   минуването  на   Дунава.” 

Сега,   в   десетата   глава,   тези   думи   се 

потвърждават. За преминаването по замръзналата широка река и избягването на опасни 
срещи с турските граничари и патрули Македонски се е приготвил старателно. Затова 
говорят облеклото, револверът и тоягата с остър връх, както и изборът на място на турския 
бряг,   където   при   опасност   може   да   се   притули.   Друго   доказателство   е   старателно 
избраният   ориентир   за   преминаването   между   двата   караула,   разположени   само   на   сто 
разкрача   един  от  друг,  както и  портата,  през  която да   влезе  в  къщата  на  баба  Тонка. 
Единственото, което Македонски не успява да предвиди, е незамръзналото течение по 
реката. Случаят го поставя в ситуация на изненада и търсене на изход, а за всичко това са 
необходими ясна мисъл, самообладание и бързи реакции.

Като създава впечатлението, че благоприятен изход от тази ситуация няма, Вазов уве-

личава напрежението. Незамръзналата водна ивица е така широка 

(„три разкрача”), 

че не 

може да се прескочи, и така дълга, че не може да се заобиколи. Краят й не се вижда нито 
наляво, нито надясно. Впечатлението за безизходност и обреченост на мисията на неуспех 
Вазов подсилва с кратко, но емоционално описание: 

„Водата, черна, страшна, шумеше 

глухо пред него и отваряше една грозна пропаст за стъпките му.” 

Внушението на писа-

теля е ясно. При тези обстоятелства Македонски не бива да бъде обвинен в малодушие, 
ако се върне. Неслучайно сам заключава: „

Невъзможно беше да се заобиколи.” 

Само миг 

колебание и съмнението е преодоляно. Неговата задача е да оцелее и да влезе в къщата на 
баба Тонка, незабелязан от никого.

Динамично развиващото се по-нататък действие разкрива Македонски като трезво-

мислещ и находчив участник в революционното движение за освобождение на България. 
На път към дунавския бряг от зоркия му поглед не убягва една дъсчена колиба и сега той 
бързо съобразява, че една дъска от нея би му послужила да преодолее непредвиденото 
препятствие, изпречило се на пътя му.

Новата неочакваност - стопанинът на колибата се оказва в нея - подлага героя на нови 

изпитания. Напълно в съответствие на характера му са дързостта и грубостта, с които 
посреща опита на влаха да попречи на отпарянето на една дъска от покрива на колибата 
му и на отмъкването й. Привикнал да се осланя на физическите си сили, пратеникът на 
БРЦК   и   сега   разчита   на   тях.   Динамичното   развитие   на   борбата   за   една   дъска   е 
съпроводено и 

с 

динамичен диалог.

Авторът   среща   двама   еднакво   силни   и   неотстъпчиви   противници.   Той   не   отрича