Програмиране на алгоритми за обработка на масив
Масивът е вътрешна, статична структура от еднотипни данни, последователно
разположени в паметта и притежаващи общо име. Всяка отделна данна се нарича
елемент на масива и се характеризира с име, тип на масива (базов тип) и индекс.
Името на масива е аналогично на име на променлива, т.е. валиден идентификатор.
Всеки елемент на масива може да приема различни стойности от базовия тип на масива
и да участва в участва в операции допустими за този тип. Към него се обръщаме като
укажем името на масива и в [ ] неговия индекс. Индексът определя местоположението
на елемента сред останалите елементи от списъка спрямо началото. Индекс на елемент
на масив може да бъде целочислена константа, целочислена променлива или израз с
целочислена стойност. В С първият елемент на масив винаги има индекс 0.
Дефиниция на масив:
<тип> <име на масив> [ размер]
Памет за статично декларираните масиви се заделя по време на компилация,
затова техните размери трябва да са константи или константни изрази. Заделената
памет е равна на:
Sizeof
(
<тип>
)*
размер
Не се прави проверка за достигане на границите на заделената за масива памет –
може да се излезе след последния елемент без да се изведе съобщение за
грешка..Опитът да се работи с несъществуващи елементи може да доведе до
катастрофални последици, които освен неверни резултати могат да предизвикат срив.
Елементите на масива получават стойности (инициализиране) по следните начини:
1. При дефинирането на масива – след дефиницията се поставя = (операция за
присвояване) и между {} се задават началните стойности на елементите на
масива, разделени със запетая.
int x [ 4 ] = { 2 , 5 , -3 , 8 }
масив с 4 елемента цели числа
float y [ ] = { 3.05 , - 4.2 , - 3 }
броят на елементите не е зададен явно
2. Чрез явно инициализиране на всеки елемент на масива - с помощта на
стандартни функции за въвеждане на данни или стойности получени от
изчисления.
Следователно, структурата от данни
масив
е вътрешна, статична структура от
еднотипни данни, която се асоциира с едно име, един начален адрес, един тип и
множество от подредени и номерирани елементи с техните стойности. Достъп до
елемент на масива се получава чрез името на масива и индекса на съответния елемент.
Когато елементите на масива имат само един индекс, казваме че масивът е
едномерен.
Пример1.
Да се въведат стойностите на едномерен масив
А
с 10 елемента и после
елементите му да се присвоят на масив
В
#include<stdio.h>
#include<conio.h>
void main()
{
int a[10],b[10];
int i;
for(i=0;i<=10;i++) {printf("a[%d]=",i+1);scanf("%d",&a[i]);}
for(i=0;i<10;i++) b[i]=a[i];
for(i=0;i<10;i++) printf("\nb[%d]=%d",i,b[i]);
Предмет: | Английски, Чужди езици |
Тип: | Доклади |
Брой страници: | 2 |
Брой думи: | 468 |
Брой символи: | 3538 |