Увод
В Мадрид има необикновен паметник висок, сух старец, с една ръка, вдигната за
поздрав и с друга, стиснала копие, в/у кон. До него покорно стои нисък, пълен,
простоват на вид човек, възседнал магаре. Толкова различни, а не можем да си ги
представим един без друг. Те се допулват взаимно както на този паметник, така и в
сърцата на всички техни почитатели. Дон Кихот и Санчо Панса. Незабравимата
двойка герои, създадена от Мигел де Сервантес.
Теза
На пръв поглед, двмата са съвършенно различни както с комическата си външност,
така и с вътрешния си свят. Дон Кихот е мечтател, дори и с рицарски идеали, докато
Санчо е селски човек трезв, разсъдлив, користен и практичен здраво стъпил на
земята. Но постепенно, в дългите странствания и приключения, двамата намират
духовен път един към друг не само по пътя на приятелството. Простият и груб Санчо
започва да възприема все повече и повече от мъдростта и идеалите на своя
господин, а Дон Кихот все повече и повече стъпва на земята. Накрая, умиращият,
претърпял толкова „рицар по душа” се лишава от благородните си фантазии.Но
верният му сптъник продължава, възприел докрай щафетата на неговата свята
мисия.
Доказателство
1. Съпоставка м/у външния вид на двамата герои: лице, тяло, двете добичета
Росинант и Сивчо по подобие на своите господари./
2. Мотивите, които карат двамата герои да тръгнат по трънливия път на
странстващото рицарство: Дон Алонсо рицарски романи, желание да
възвърне този свят прекрачва границата./ Санчо далеч от измерението на
илюзиите мотивите му за попросто, земни, даже користни практичен и
мъдър по свой начин – тръгва, само с/у обещание /
3. Контрастът м/у оръженосеца и неговия господар по време на походите им./
Дон Кихот вижда света покрасив и добър девиците с елко поведение,
каторжниците, Алдонса Лоренсо,/ Всякаш реалният свят, преди да стигне до
съзнанието на героя, минава през един очистващ фонтан, и от него остават
само найчистите и красиви образи./ Речта за Залтния Век стремежът към
свят на непринудена любов, рицарска чест и благородство негов идеал,
желанието светът наистина да бъде такъв./Санчо не се поддава на
фантазиите, но споделя премеждията действа практично, извлича ползата./
Гурбернанството на Санчо практичност, здрав разум, справдливост, хитрпст,
мъдрост шегобийците, читателят
4. Развитието на Дон Кихот и Санчо Панса един към друг: една от главните теми
на романа. След дългите странствания не само се възприемат, попиват
мъдрост един от друг. Дон Кихот чрез слово разговорите езикът на Санчо,
рицарските фрази. Дон Кихот вслушва се в самобитната мърдост на своя
спътник. Верният оръженосец вниква в идеализирания свят на своя господар.
Все попонятни му стават невероятните идеали на благородния рицар,
неусетно сам се заразява от стремежа към похубав, поблагороден свят.
5. Края на романа сломен, грубо върнат, благородният идалго от Ла Манча.
Всички онези идеали, в които в вярвал, за които се е борил се оказват
неосъществими, дори смешни. В новото време няма място за такива като него
„луди мечтатели” Разочарованието го лишава от романтиката, желанието и
жара за рицарство, странстване. Изтощен от безполезната борба, той умира./
Умира предал идеала на др. от порст слея високоморален ч. Санчо Панса е