1
ИВАН ВАЗОВ - „НЕМИЛИ-НЕДРАГИ”
МИСИЯТА НА МАКЕДОНСКИ
(Х ГЛАВА)
Особено място в повествователното действие на Вазовата повест „Немили-недраги”
заема десета глава - мисията на Македонски. Граничната линия между чуждо и родно в
порива към свобода е река Дунав. Нейната водна „гръд”, скована в ледове, трябва да
прекоси Македонски.
„
Тутакси на пътя му се изпречи една черна ивица”
-така Вазов въвежда драматично
напрегнатия епизод с първото препятствие по пътя на Македонски от румънския бряг на
Дунав до къщата на баба Тонка в Русе, където се крие Левски, за да му занесе важно
писмо от БРЦК в Букурещ.
Като коментира в девета глава смълчаването на хъшовете, след като Владиков им съ-
общава за отговорната задача, която някой от тях трябва да изпълни, Вазов пише:
„Защото всеки разбираше, че колкото е необходимо да се изпрати пратеник до Левски,
толкова беше и опасно минуването на Дунава.”
Сега, в десетата глава, тези думи се
потвърждават. За преминаването по замръзналата широка река и избягването на опасни
срещи с турските граничари и патрули Македонски се е приготвил старателно. Затова
говорят облеклото, револверът и тоягата с остър връх, както и изборът на място на турския
бряг, където при опасност може да се притули. Друго доказателство е старателно
избраният ориентир за преминаването между двата караула, разположени само на сто
разкрача един от друг, както и портата, през която да влезе в къщата на баба Тонка.
Единственото, което Македонски не успява да предвиди, е незамръзналото течение по
реката. Случаят го поставя в ситуация на изненада и търсене на изход, а за всичко това са
необходими ясна мисъл, самообладание и бързи реакции.
Като създава впечатлението, че благоприятен изход от тази ситуация няма, Вазов уве-
личава напрежението. Незамръзналата водна ивица е така широка
(„три разкрача”),
че не
може да се прескочи, и така дълга, че не може да се заобиколи. Краят й не се вижда нито
наляво, нито надясно. Впечатлението за безизходност и обреченост на мисията на неуспех
Вазов подсилва с кратко, но емоционално описание:
„Водата, черна, страшна, шумеше
глухо пред него и отваряше една грозна пропаст за стъпките му.”
Внушението на писа-
теля е ясно. При тези обстоятелства Македонски не бива да бъде обвинен в малодушие,
ако се върне. Неслучайно сам заключава: „
Невъзможно беше да се заобиколи.”
Само миг
колебание и съмнението е преодоляно. Неговата задача е да оцелее и да влезе в къщата на
баба Тонка, незабелязан от никого.
Динамично развиващото се по-нататък действие разкрива Македонски като трезво-
мислещ и находчив участник в революционното движение за освобождение на България.
На път към дунавския бряг от зоркия му поглед не убягва една дъсчена колиба и сега той
бързо съобразява, че една дъска от нея би му послужила да преодолее непредвиденото
препятствие, изпречило се на пътя му.
Новата неочакваност - стопанинът на колибата се оказва в нея - подлага героя на нови
изпитания. Напълно в съответствие на характера му са дързостта и грубостта, с които
посреща опита на влаха да попречи на отпарянето на една дъска от покрива на колибата
му и на отмъкването й. Привикнал да се осланя на физическите си сили, пратеникът на
БРЦК и сега разчита на тях. Динамичното развитие на борбата за една дъска е
съпроводено и
с
динамичен диалог.
Авторът среща двама еднакво силни и неотстъпчиви противници. Той не отрича