ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН
„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН
ПРЕСЛАВСКИ”
ПРЕСЛАВСКИ”
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
РЕФЕРАТ
РЕФЕРАТ
на тема
:
:
Сравнителен анализ на
Сравнителен анализ на
образователните системи в Белгия и
образователните системи в Белгия и
Люксембург
Люксембург
Проверил:
Изготвил :
Йорданка Тодорова Радева
доц. Г.Цоков
Специална
педагогика – ПДИН
Факултетен номер : 0932
ІІ
КУРС
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Същност на образователните системи;
2.
Аспекти на образователните системи;
-
Цели на образователните системи;
-
Администриране на образователните системи;
-
Финансиране на образователните системи;
-
Структура на образователните системи;
-
Подготовка на учителите;
3. Взаимна обусловеност на аспектите;
4.
Сравнение на образователните системи в Белгия и Люксембург.
Същност на образователните системи:
Образователните системи на отделните държави са пряко отражение на техните
икономически възможности, на политическата или социалната ситуация в тях, на
културно-историческите им традиции, на културните, научните и образователните
влияния, идващи отвън и намиращи приложение, на психологическите характеристики на
народите, които ги населяват.
От друга страна, образователните системи не само отразяват и не само зависят от
всички тези фактори, но и те самите детерминират икономическите, социалните и
културни характеристики на всеки народ, макар и това детерминиране да става
относително бавно, в сравнение с други, много по-динамични явления, поради факта, че
образованието на всеки човек е процес, развиващ се в течение на десетки години.
Образователните системи са тези институционализирани социални системи, в които се
извършва интелектуалното възпроизводство на народите.
Всяка една образователна система е организационно-функционална съвкупност на
всички институции и хората, заети в тях, които дават, получават или администрират
образованието в страната.
Аспекти на образователните системи
Пет са основните аспекти, въз основа на които правим описание и сравнение на
образователните системи.
1. Цели на образователните системи
–
представляват по-постоянни или по-
мобилни резултати, които отделните степени и видове учебни заведения трябва да
постигнат по отношение на учащите се в тях. Целите се формулират на различни нива:на
национално ниво, като важат за цялата образователна система; на ниво на определена
образователна степен, като важат например само за предучилищното или само за
началното образование и т.н.; могат да се формулират и за определен вид образование,
например общо или професионално.
2.
Администриране на образователните системи
–
включва всички
нива(национално, регионално, местно, вътрешноинституционално) на ръководство,
управление и надзор над учебните заведения. Трябва винаги да се разграничава
управлението на предучилищното и училищното образование – от една страна, и на
висшето образование – от друга. Висшите учебни заведения имат академична автономия,
решения за тяхното откриване, закриване или преобразуване се вземат от най-висшите
национални органи – парламентите или правителствата.
3. Финансиране на образователните системи
–
показва усилията и грижата,
които дадена страна полага, за да поддържа образователната си система. При
финансирането се разглежда начина и източниците на формиране на средствата за
поддържане на образователната система, процентната представителност на тези средства в
брутния национален продукт и държавния бюджет, както и процентното им разпределение
по отделните степени и видове учебни заведения.
4.Структура на образователните системи
–
представлява устройството,
строежът, начина, по който са подредени и степенувани отделните учебни заведения. В
диференциран вид структурите на образователните системи имат следните степени:
Предучилищно образование
–
включва детските градини или друг вид
предучилищни заведения. Възрастовият обхват на тази степен е от 2-3 до 6-7-годишна
възраст. Процентната посещаемост на децата зависи от възрастта, както и от
историческите традиции, популярността и организацията на предучилищното образование
в конкретната страна.
Начално образование
–
включва началните училища. Поради задължителността
си, почти навсякъде в отделните страни то обхваща 100% от децата в начална училищна
възраст.
Средно образование
–
то има две степени:
-
Долна степен, която навсякъде в Европа е задължителна, като в много
образователни системи задължителността продължава и след нея.
-
Горна степен, която включва огромно разнообразие от училища - средно
общообразователни, технически, професионални, единни, профилирани и др.
Висше образование –
включва различни видове ВУЗ-ове. Независимо от
разнообразието се разграничават три главни образователни степени: додипломна,
дипломна, следдипломна. Като академични степени(в повечето, но не във всички
европейски страни) са приети следните: бакалавър, магистър и доктор.
5. Подготовка на учителите
– изразява институционализирания начин, по който
образователните системи кадрово се възпроизвеждат. Характеристиките на този аспект,
които най-много ни интересуват са: продължителност на учителската подготовка; видове
учебни заведения, в които тя се провежда; образователен ценз, необходим за учителите в
отделните образователни степени; професионална категоризация на учителите;
повишаване на учителската квалификация.
Освен тези пет, образователните системи имат и други основни аспекти. Някои от
тях са: учебни планове и програми, основни проблеми, изпити и сертификати, изследвания
в образованието, главни реформи и др.
Взаимна обусловеност на аспектите
Петте посочени аспекта на образователните системи не съществуват независимо
един от друг, те в една или друга степен взаимно се обуславят.
Целите са водещи. Те са относително константен, консервативен аспект.
Обикновено се фиксират в законите на образованието. Тяхната промяна най-често е
свързана с широка дискусия сред политическите партии, сред преподавателите,
специалистите и администраторите, работещи в образователната система.
Целите и управлението, от една страна, и от друга-управлението и финансирането,
са тясно свързани помежду си и промяната в някой от тези три аспекта верижно води до
промяна в другите. Структурата и подготовката на учителите като че ли са малко по-
независими. Може да се каже, че те, и особено структурата, по-трудно се променят,
реагират с известно закъснение.
Целите обикновено зависят от идеалите на дадено общество, от нивото на неговата
култура, от философските и психологическите характеристики на народа. Управлението
зависи изключително от политическата и социалната ситуация в страната, от конкретните
пътища, които са избрани за реализирането на целите. Финансирането, като начин, като
подход зависи почти изцяло от управлението, а като парични размери, като финансово
усилие на страната зависи изцяло от нейните икономически възможности и от степента на
приоритетност на образованието в държавната политика. Структурата зависи от
националните традиции, от чуждестранните влияния, а също и от доминиращата
образователна политика. Подготовката на учителите отразява до голяма степен, понякога
пряко, понякога косвено, състоянието на другите четири аспекта.
Сравнение на образователните системи в Белгия и Люксембург
Белгия
Люксембург
Белгия е една от най-малките
европейски страни. Разположена в западната
част на континента, със своите 30 521 кв.км.
и 10-милионно население, тя е на 5-то място
по гъстота на населението в Европа след
Монако, Малта, Холандия и Сан Марино.
Столицата Брюксел е административен
център на Европейския съюз и НАТО.
Великото Херцогство Люксембург се
намира в самото сърце на Западна Европа,
заобиколено от Белгия, Германия и
Франция. Има площ 2 586 кв.км. и 400 000
жители. 30% от населението са
чуждестранни граждани, като 90% от тях са
от страни-членки на Европейския съюз.
Майчиният език на коренните жители и