Университет за национално и световно стопанство

Факултет по Международна икономика и политика

Магистърска теза

НА ТЕМА:

БНБ и Търговските Банки в условията на 

икономическа и финансова криза: регулиране, 

рискове

Дипломант:                                                   Научен ръководител:          
Бисер Христов Филипов                             /Проф. д.ик.н. Данаил Данаилов/
Факултетен номер: 
2761108
Специалност:
Международни икономически отношения

СОФИЯ, 2010

3

3

СЪДЪРЖАНИЕ

 :  

 УВОД .................................................................................................. 4

Глава I. Банките – основни характеристики

1.

Банки и Банкова система......................................................... 6

2.  Възникнаване на банките......................................................... 8

     3. Същност и функции на Търговските банки.......................... 9

Глава IІ. БЪЛГАРСКА  НАРОДНА  БАНКА – регулиране и надзор над 
ТБ.  

 1. Международна среда…………………………………………….. 18

2.

 Брутни международни валутни резерви……………………….. 23

3.Основни видове риск………………………………………………. 24
4.Доходност и ефективност………………………………………….. 25
5.Резерви на банките в БНБ………………………………………… 27
6.Поддържане стабилността на банковата система
Структурни промени в баланса на системата………………….. 28
7.Спазване на изискванията за разумна банкова дейност…….. 30
8.Дейност на банковия надзор……………………………………… 30
9.Надзорна политика…………………………………………………. 31
10.Надзорни стратегии и анализи на макроравнище…………… 33

Глава ІII. Характеристика на кредита. Кредитен риск. 
Модели за оценка на кредитния риск

1.Обективни предпоставки за възникване на кредита………36

     2. Същност и роля на кредита………………………………… 38
     3.Същност на кредитния риск………………………………… 39
     4.Причини за възникване на кредитния риск……………….. 41
     5.Видове кредитен риск………………………………………. 42

3

Глава IV. БАЗЕЛ  I , II – основен инструмент за оценка и управление 
на риска. Кредитен рейтинг

      1.Същност и функции……………………………………………. 43
      2.Водещи принципи на международните банкови методики… 53

ЗАКЛЮЧЕНИЕ……………………………………………………..63

ПРИЛОЖЕНИЯ..............................................................................65

ЛИТЕРАТУРА....................................................................................73

3

УВОД

Търговските   банки,   като   капиталови   конструкции,   събират   и 

отразяват широка гама от интереси – на собствениците и мениджърите, на 
клиентите на банките, на държавата и други, които се нуждаят от защита. 
От   друга   страна   пък   интернационализацията   и   глобализацията   в 
световната   икономика   непрекъснато   отварят   националните   граници   на 
банките.   В   България   над   80%   от   капиталите   на   търговските   банки   са 
чуждестранни,   а   самите   банки   се   управляват   от   мениджъри   на   други 
държави.   Законът   за   Българска   народна   банка   възлага   на   централната 
банка високи отговорности във връзка с регулирането и осъществяването 
на надзор върху банковата система в страната, поддържането на нейната 
стабилност   и   защита   интересите   на   вложителите.   Сред   основните 
инструменти   за   постигането   на   тези   задачи   е   провежданата   от   БНБ 
лицензионна  политика,  чиято  основна  цел е  да  осигури  допускането  на 
банковия   пазар   само   такива   участници,   чието   качество,   опит, 
конкурентоспособност   и   принос   за   развитието   на   банковото 
посредничество   не   подлежат   на   съмнение.   Като   висш   надзорен   орган, 
комуто е поверено вземането на решение за издаване на лицензи за банки, 
Управителният съвет трябва да отговори на изискванията за прозрачност и 
информираност, залегнали в Директива 2006/48/ЕО и Раздел V от Глава 
единадесета от Закона за кредитните институции. БНБ изпълнява своите 
функции въз основа на задълбочен анализ на международната конюнктура 
и на развитието на процесите в националното стопанство. В своята дейност 
БНБ   използва   ефективно   целия   си   потенциал   и   възможности   за 
въздействие   с   цел   поддържане   стабилността   на   банковата   система, 
рационално управление на  международните валутни резерви на страната, 
гарантиране гладкото функциониране на платежните системи и паричното 
обращение   и   адекватно   изпълнение   функциите   на   фискален   агент   и 
официален депозитар на правителството. В рамките на Европейския съюз 
централната   банка   участва   активно   в   подготовката   и   реализацията   на 
решения,   фокусирани   върху   мерките   на   световната   общност   и 
международните   финансови   институции   за   преодоляване   на   глобалната 
икономическа   и   финансова   криза.   Приоритет   в   политиката   на   БНБ   е 
поддържането на стабилността на банковата система и осигуряването на 
нормативни условия, подкрепящи усилията на банките да неутрализират 
негативните   последици   от   глобалната   криза   и   по-слабата   икономическа 
активност в страната.

Причини за банкови фалити се явяват фактори като ниско качество 

на активите и слаб контрол. Това налага изграждането и прилагането на 
надеждна   система   за   оценка   и   управление   на   риска   и   по-специално   на 
кредитния   риск,   характерен   както   за   индивидуалния   кредитополучател, 
така и за целия портфейл от кредити.

3

Осъществяването   на   банковия   контрол     и   по–специално   контрола 

върху кредитирането, кредитната политика   и особено по отношение на 
кредитния риск на банките като цяло предполага неговото познаване както 
в теоретичен така и в практически план.

Много   често   подценяването   на   важността   и   значимостта   на 

контролните процедури води до нарушаване на финансовата дисциплина в 
банковата   система,   а   това   се   отразява   негативно   върху   нормалното 
функциониране на банковия сектор.

Ефективният   контрол   над   Търговските   банки   от   БНБ   води   до 

намаляване   на   рисковете   –   системен,   кредитен,   валутен,операционен   и 
спомага   за   запазване   на     стабилност   в   банковата   система.   Целта   на 
контролните функции (вътрешни и външни за банката), е насочена  към 
подобряване на услугите в банковата система, към стриктно спазване на 
съществуващите закони и наредби, към защита интересите на клиентите, 
към подобряване на финансовата стабилност като цяло.

3

ГЛАВА І  БАНКИТЕ – ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

1. БАНКИ И БАНКОВА СИСТЕМА

В   съвременната   икономика   парите   са  

нотделими   от   банките

. 

Банките като   Финансови посредници   приемат депозити и предоставят 
кредити. Осъществяваки финансово посредничество, банките улесняват и 
усъвършенстват движението на паричните потоци. Поради мястото, което 
заемат в икономиката и характера на осъществяваните от тях операции, те 
мобилизират   спестяванията   и   свободните   парични   капитали   от 
физическите   и   юридическите   лица   и   ги   насочват   в   най-ефективните 
инвестиции   в   обществото   и   осигуряват   рационалното   им   изплозване. 
Банките са институции, които създават пари под формата на  налични пари 
(банкноти   и   монети)   и   пари   по   сметки   (депозитни   пари),   които   са 
основваната съставна    част на паричната маса (паричното предлагане).

Доказано   е   в   теорията,   а   практиката   по   безспорен   начин 

потвърждава, че без банки бизнес не може да се прави и следователно не 
може   да   се   осигури   необходимя   икономически   растеж,   икономическа 
активност     и   стандарт   на   живот.     Постигането   на   тези   резултати     от 
банките при осъществяване на стоящите пред тях  функции и операции е 
възможн о при положение,  че банковата система е 

изградена оптимално 

и всяко звено в нея   е заинтересовано и отговорно за постигане на 
целите   и  задачите,   стоящи   пред   него.     Изграждането   на   подходяща 
структура и организация   на банковата система е важно условие за 
осигуряване на ефективна и конкирентноспособна дейност на банките.

Банковата   система   представлява   съвкупност   от  

следните   основни 

групи банки

 :

1 централни /емисионни /  банки;
2 търговски банки;
3 специализирани   банкови   институции:   ипотечни   банки, 

инвестиционни   банки,   селскостопанки   и   комунални   банки, 
спестовни   банки,   кредитни   кооперации,   кредитни   компании   и 
др.;

4 специализирани   небанкови   финансови   институции: 

застрахователни   компании,   пенсионни   фондове,   финансови 
къщи, инвестиционни фондове и др.

Централната   банка   като   банка   на   държавата   и   банка   на   банките 

възникват много по-късно от останалите банки и банкови институции

, 

които   непосредствено   обслужват   с   предоставените   от   тях   дейности 
икономическите   агенти   и   граждани.   До   възникването   на   централните 
банки обикновените банки са осъществявали и 

емитирането и на парите 

под формата на банкноти и монети.

3

2.ВЪЗНИКВАНЕ  НА БАНКИТЕ

Банките,   представляващи   най-изящното   и   съвършено   творение   на 
пазарното стопанство, възникват в древността. Най-примитивните форми 
на   банки   се   появяват   около   3000   г.   пр.н.е.   Първите   банкови   къщи   са 
създадени във Вавилон през VII век пр.н.е. През същия период възникват и 
първите   банки   в   Гърция.   Характерно   за   този   период   от   историческото 
развитие на човечеството е обстоятелството, че банкова дейност извършват 
и храмовете. За да бъдат предпазени банковите клиенти от своеволията на 
банкерите, през IV век пр.н.е. в гръцката държава се основават и публични 
банки. Банковото дело заема значително място и в древния Рим, но поради 
икономически трудности Римската империя в края на своето съществуване 
се връща към сарафството.
През Средновековието (до Х век) банките и банковото дело се развиват 

сравнително   бавно

.   Феодалното   стопанство

,

  както   и   липсата   на 

комуникации   пречат   на   нормалното   функциониране   на   капитала   и 
съответно на развитието на банките. Освен това църквата (ислямската и 
католическата)   забраняват  

събирането   на   лихви

,   като   реакция   на 

високите лихви, използвани от лихварите и банкерите през този период от 
време.   Еврейската   религия   позволява   получаване   на   лихви   само   от 
чужденци,   което   предизвиква   широко   развитие   при   евреите   на 
лихварството и натрупване на огромни капитали.
Силният разцвет на италианските градове Флоренция, Генуа, Рим, Венеция 
и   др.   през   XI   век   предизвиква   и   бързо   развитие   на   банките   през 
Средновековието.   Тези   градове   се   прочути   на   първо   време   със   своите 
банкови   къщи.   През   този   период   от   време   активно   с   банкерство   се 
занимават ломбардите и евреите. Те разпространяват банковото дело и в 
други държави, като Франция, Великобритания и др.
Банковото   дело   през   Средновековието   прави   първите   си   по-съществени 
стъпки,   поради   което   притежава   и   множество  

недостатъци.

  Лихвените 

проценти   са   много   високи,   кредитните   операции   примитивни,   но   най-
важното е, че липсва разнообразие от банкови операции.
През Средновековието банковото дело се намира в упадък. Бързо развитие 
бележи от началото на XVII век, когато възникват 

Амстердамската (1609 

г.) и Английската банка (1694 г.

На   по-късен   етап   от   развитието   на   банковото   дело   възникват   и 

централните банки

, като банки на банките и банки на държавата, които 

монополизират   емисионната   дейност   и   осъществяват   контрол   върху 
всички останали банки. Първите централни банки се появяват във Венеция 
през 1587 г., Амстердам - 1609 г., Хамбург - 1619 г., Лондон - 1694 г.

3

Сравнително късно (в началото на ХХ век) възниква Федералният резерв в 
САЩ   като   централна   банка.   Българската   народна   банка   е   основана   на 
23.05.1879 г.
В   България   до   освобождението   от   османско   робство   преобладава 

лихварството

. По-бързо развитие на банковото дело у нас започва след 

създаването 

 на Българската народна банка и други банки, 

 в това число 

и с чужд капитал. През 1947 г. с национализацията на банките се извършва 

централизация   на   банковото   дело.  

Създава   се   еднозвенна   банкова 

система.   От   1987   г.   започва   процес   на  

децентрализация

  на   банковото 

дело,   свързана   със   създаването   на   търговски   банки,   специализирани 
банкови и други финансови (небанкови) институции. Изграждането у нас 
на двузвенна банкова система преминава през различни етапи.
Историческото   развитие   показва,   че   предшественици   на   банките   са 

лихварите   и   главно   сарафите.

  Докато   лихварите   работят   само   със 

собствен   капитал

,   сарафите   набират   и  

чужд

.   Сарафите   приемат   и 

депозити

.   На   основата   на   депозитните   операции   сарафите   развиват 

преводните и кредитните операции. По този начин сарафите се превръщат 
постепенно в банкери.
Възникването на банките е обусловено, както се разбира, от възникването 
и   достигането   на   една   по-висока   степен   в   развитието   на  

  стоково-

паричните отношения

. Те се появяват в периода на прехода от затворено 

натурално   стопанство   към   капиталистическото   стоково   производство. 
Усъвършенстването на стоковото произвоство поражда и бързо развитие 
на банките и банковото дело.

3. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА  ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

Банките (извън централната банка), представляват финансови 

предприятия,   които   осъществяват   парично,   платежно,   кредитно   и 
капиталово   посредничество   между   своите   клиенти.

  Те   акумулират   и 

разпределят паричния капитал от  обществото в различни форми, създават 
пари   и   регулират     със   своите   банкови   инструменти   дейността   на 
икономически   субекти     и   физическите   лица   с   цел   осигуряване 
изпълнението на социално-икономическата политика на държавата.

Понятието   “банка   (banka)   има   италиански   произход   и   означава 
“маса”

1

.

  Това   наименование   банките   носят,   поради   обстоятелството   че 

първите, най-примитивни форми на банки са функционирали под открито 
небе върху огромни кръгли маси по улиците, кръстовищата,  пазарите, на 
които банковите клиенти са си разменяли ценности. Размяната на ценности 
е 

първата функция

 на банките.

1

3

Банките представляват 

предприятия

, които в своята дейност се ръководят 

единствено   и   само   от   интересите   си

.   При   осъществяване   на   своите 

операции те изхождат главно от стоящите пред тях две основни цели: 1/ 
повишаване на 

нормата на печалбата 

 и 2/ осигуряване на 

ликвидността 

си.   Дори   когато   поемат  

по-голям   риск

,   банките   пак   изхождат   от 

интересите   си.   В   случая   техният   интерес   е   да   се   наложат   на   паричния 
пазар, т.е. да спечелят престиж на паричния пазар. Ако дадена банка се 
страхува прекалено много от риска и отказва предоставянето на едни или 
други  услуги,   в  това  число   на  кредити,  за   да  не  фалира,  клиентите  ще 
преустановят да я търсят. На нейното място или до нея естествено ще се 
появи   друга   банка.   Затова   всяка   банка   е   принудена   да   обслужва   и   по-
рискови дейности.
През   VII   век   пр.н.е.   възниква

  сеченето   на   монети  

и   банките   от   този 

период     започват   да   осъществяват   размяна   и   на   пари   под   формата   на 
монети.

Втората функция на банките

  е  

  съхранение на ценности и пари

, на 

основата на която на един по-късен етап от развитието на банковото дело 
възниква   и  

третата   функция

:  

платежно   посредничество

.   При 

платежното   посредничество   банките   участват   активно   в   платежните 
отношения между 

клиентите си, т.е. в разплащанията помежду им.

Четвъртата

,   най-съществената   функция   на   банките   е  

кредитното 

посредничество

,   която   изразява,  

от   една   страна

,   мобилизиране   от 

банките на свободен паричен капитал в обществото и,  

от друга страна

, 

преразпределение   на   мобилизирания   паричен   капитал   на   възвращаема 
основа   и   срещу   заплащане   на   лихва.   И   мобилизирането,   и 
преразпределението   на   мобилизирания   капитал   изразяват   кредитни 
отношения,   в   които

  като   посредник

  участват   банките.   С   други   думи, 

банките   опосредстват   кредитните   отношения   между   кредиторите   и 
дебиторите в обществото, т.е. между тези, които имат свободен паричен 
капитал, и тези, които имат нужда от допълнителен паричен капитал.
До средните векове банковото дело се развива

  сравнително бавно

. През 

средните   векове   се   намира   в   упадък   и   много   бързо   се   развива   след 
създаването   на   Английската   банка   през   1694   г.   След   този   период 
възникват   много   нови   функции  и   операции,   които   и   досега   заемат 
преобладаващо   място   в   банковата   практика.   Появяват   се   контокорентните 
отношения,   чекът,   клирингът,   фондово-емисионните   и   доверителните 
операции и др.
В края на XVII и началото на XVIII век възниква 

 фондово-емисионната 

функция на банките

, изразяваща, 

първо

, участие на банките в емитиране 

на ценни книжа на клиентите им и,  

второ

, покупко-продажба на ценни 

книжа.   Покупко-продажбата   на   ценни   книжа   банките   правят

    по   два 

начина

: на комисионни начала и за собствена сметка. При първия начин 

банките само опосредстват тази покупко-продажба, докато при втория те 

3

първо закупуват всичките или определен договорен лимит от емитираните 
ценни книжа обикновено по твърд емисионен курс с цел последващата им 
продажба по пазарен курс. В първия случай банките реализират доход под 
формата на  

  комисионни

, а при втория -  

печалба от разликата между 

покупната и продажната цена на ценните книжа.

Фондово-емисионните операции възникват в края на XVII и началото на 
XVIII   век,   когато   в   Европа   и   главно   в   Англия   започва   промишлената 
революция,   свързана   с   процеса   на  

първоначалното   натрупване   на 

капитала

,   бързото   развитие   на  

  науката   и   техниката

,   както   и 

внедряването на техните постижения в практиката. Правят се през този 
период   от   време   огромни   и   по   обем,   и   по   стойност  

дълготрайни 

инвестиции  

,   като:   ж.п.линии,   фабрични   сгради   и   др.   Започва 

осъществяването   на   манифактурното   и   фабричното   производство. 
Създаването   на   посочените   дълготрайни   материални   активи   изисква 
използването на 

дългосрочни източници за тяхното финансиране

. През 

този   период   от   време   обаче   в   английската   банкова   практика   битува 
принципът за управление на банковата ликвидност, според който банките 
могат да бъдат ликвидни, 

ако предоставят само краткосрочни кредити

1

. 

По   тази   причина   английските   банкови   институции   не   са   предоставяли 
краткосрочни   кредити.   Тогава   възникват  

акциите   и   акционерния 

капитал

  като   алтернативна   форма   на   кредита,   т.е.   като   алтернативна 

форма   на   превръщането   на   дребните   парични   капитали   в   едри.   Това 
поражда и фондово-емисионната функция на банките.

Доверителната функция

 изразява участие на банките в управлението на 

активи на предприятия и граждани. Тази функция възниква в началото на 
ХХ век и особено широко приложение в банковата практика намира от 
средата на века. Банките вече не само съхраняват активи на клиентите си: 
парични средства, ценни книжа, вземания (дебиторска задлъжнялост), но и 
започват да ги 

управляват

. Към доверителната функция на банките могат 

да се отнесат и други услуги и главно услуги, свързани с предоставяне на 
разнообразна 

информация

 на банковите клиенти относно: 1/ състоянието 

и тенденциите на развитие на стопанската конюнктура; 2/ състоянието и 
развитието на външния и вътрешния пазар и 3/ динамиката на развитие на 
научно-техническия   прогрес.   Тази   информация   е   необходима   на   всеки 
производител   и   търговец   -   и   голям,   и   среден,   и   малък.   Без   нея 
предприятията не могат да участват успешно в конкуренцията както на 
стоковия, така и на паричния пазар. И тази информация те получават и от 
банките,   които   обикновено   си   формират  

специализирани   звена  

за 

набирането й.
От   казаното   дотук   за   функциите   става   ясно,   че   банките   представляват 
предприятия,   които   осъществяват  

парично,   платежно,   кредитно   и 

капиталово   посредничество

  между   своите   клиенти.   Те   са   търговски 

1

3

предприятия, които 

търгуват с паричен капитал

, т.е. купуват и продават 

паричен капитал под различни форми. За разлика обаче от обикновените 
търговски   предприятия   търговията,   която     банките     осъществяват,    

се 

различава

    главно     по     следното:   1/   по   формата   на   стоката,   с   която 

търгуват.   Докато   при   обикновените   търговски   предприятия   тя   е   в 
конкретна   натурално-веществена   форма,   банките   търгуват   със   стоки  

в 

парична форма

  или под формата на вземания и задължения; 2/ стоката, 

която   банките   продават   и   купуват   не   се   отчуждава,   т.е.   не   си   сменя 
собственика.   Банките   мобилизират   паричен   капитал,   но   вносителите   на 
този капитал си остават собственици. Депозантите могат да го изтеглят 
заедно   с   лихвата   по   всяко   време.   Преразпределението   от   банките   на 
мобилизирания от тях паричен капитал не променя също собствеността му. 
Получателите   на   този   паричен   капитал   се   задължават   да   го   върнат   в 
предварително   договорения   срок   заедно   с   полагащата   се   лихва.   Докато 
обаче депозантите не могат да се намесват в работата на банките и да се 
разпореждат   с   начините   на   използване   на   внесените   от   тях   средства, 

банките се намесват.

  Те се интересуват от целевия характер на кредита, 

като   го   предоставят   само   за   цели,   носещи   достатъчно   доход   за 
погасяването му.
Следователно банките купуват и продават  

правото за ползване на чужд 

капитал

 и лихвеният процент представлява и цена на това право.

Като   предприятия   банките   осъществяват  

движението

преди   всичко

на 

заемния капитал.

  Тази е и основната им функция. Те предават заемния 

капитал от едни лица на други. Но тази посредническа роля не изчерпва 
дейността на банките, защото те не са само посредници между отделните 
техни клиенти, между кредиторите и длъжниците. Банките посредством 
своята   организационна   функция   организират   изобщо   заемния   капитал, 
както   и   неговото   движение,   в   това   число   и  

“създаването”   му

.     Те 

предоставят кредити и извършват и други активни операции не само за 
сметка на получени от клиентите им пари, но и за сметка на 

парите, които 

те самите създават

. Банковата дейност е рискова и има възможност да се 

накърнят интересите на много лица.
Съвременният свят който е   завартян  във вихъра на невиждана до сега 
икономическа криза,никой не е в състояние да предвиди нито обхвата на 
Катарзиса, нито неговата дълбочина. Да не говорим за продължителността 
му.Повечето   публикации   посветени   на   глобалната   финансова   криза, 
засягат само външните синптоми на Катарзиса без да се търсят дълбоките 
причини и движещите му сили. При това положение рискът от повторение 
на кризата в обозримото бъдеще е не само вероятен но и почти сигурен. В 
настоящата работа си поставям за цел да насочи вниманието на водещите 
икономисти,   политици   и   администратори   към   забравените   закони   и 
закономерности   на   пазарната   икономика,   намиращи   се   в   основата   на 
движещите сили на глобалната финансова криза.

3

Правителството на най-могъщата икономическа държава, където се роди 
кризата, навярно посъветвано от същите финансисти, които предизвикаха 
кризата, налива над 700 млрд. долара от бюджета, т.е. инфлационни пари, 
за да предотврати разрастващият се пожар, но вместо да го загаси, той се 
разгаря   с   още   по-голяма   сила.  Другите   правителства   на   водещите 
икономически нации по света се опитват да правят същото. Мнозина от 
мислещите хора по света се питат – няма ли кой да им обясни на тези 
господа, че пожар несе гаси с това, което го е разпалило? С други думи 
избухналият пожар не може да бъде загасен или неутрализиран с наливане 
на допълнителна и излишна за стопанския оборот инфлационна парична 
маса.
Повече   от   две   поколения   на   запад   всички   изучаваха   икономиката   и 
икономическата   политика   въз   основа   на   така   наречения   „

икономикс

”, 

който   е   наукообразно   копие   на   политическата   икономия   и   въобще   на 
икономическа   наука.   От   него   не   може   да   се   научи   почти   нищо   за 
икономическите закони и за същността на основните стойностни категории 
и механизми на пазарното стопанство, като пари, кредит, лихва, инфлация 
и   т.н.   Дори   функциите   на   парите   сe  разбира   погрешно.   Вместо   това,   в 
учебниците по икономикс се говори за търсене  и предлагане  на пари с 
всевъзможни   графики,   модели   и   т.н.   Останалата   част   от   учебниците   са 
изпълнени   с   изключително   важния   за   бизнеса   проблем   свързана   с 
„правенето на пари

”

. Измислени са десетки и стотици модели и моделчета 

за

  „правенето на пари

”

. Никаде обаче не е обяснено, че „правенето на 

пари

”  

не може да бъде самоцел; че парите не са целта, а средството за 

постигане

на прогреса и благоденствието. И че, ако зад тези пари няма 

реални   висококачествени   и   търсени   на   пазара   стоки   и   услуги,   веднага 
парите се превръщат в ненужен атрибут на стопанския живот. Милионите, 
създадени   по   този   начин,   остават   да   съществуват   само   по   сметка   или 
виртуално и не могат да се превърнат в реални активи.
Учените икономисти – финансисти и брокерите на финансовите и другите 
пазари, както и политиците и администраторите са в неведение затова, че 
капиталистическата   икономика   се   направлява   от   „невидимата   ръка”   на 
обективните икономически закони и когато не се съобразяваме с тях, водят 
до сътресения и колабс на установените пазари.
Демонитизацията на златото и преминаването към книжни и приравнени 
към   тях   парични   системи   не   премахва   действието   на   икономическите 
закони. Известната мисъл на лорд Кейнс за златото на Английската банка, 
което трябва да лежи „мъртво” в нейните трезори, за да могат политици и 
администратори да използват икономическите регулатори на практика се 
реализира в доста погрешна форма – в безогледно спекулативно правене на 
пари и кухи печалби. При тези условия икономическите закони, макар и 
трудно си пробиват път и „налагат своята воля” чрез такива съвременни 
кризисни   форми   като   дефлация,   дефлационна   депресия   и   разбира   се 

3

хиперинфлация.   Всички   те   са  

съвременни   форми   на   проявление   на 

глобалната финансова криза

. Всичко това е твърде неразбираемо и доста 

трудно за обяснение поради изтъкнатите по-горе причини.
Днес, специалисти от страните с развита пазарна демокрация, засегнати от 
кризата,   отправили   поглед   напред,   също   да   търсят   причините   за 
възникването на случилото се. Може би отговорите се крият в известното 
икономическо   съчинение   на   забравения   от   всички   нас   през   последните 
години Карл Маркс – „Капиталът”. В тези трудове можем да научим нещо, 
на което не сме обърнали достатъчно внимание. И това „нещо” не само ще 
ни даде обяснение за ставащото в момента в икономиката но и се надявам 
да ни помогне да спасим поне част от богатството си. Трябва обаче да 
знаем, че „Капиталът” не е икономикс, че в него липсват елементарните 
формалности, които запълват съдържанието в икономикса.
Освен   в   „Капиталът”,   която   книга   се   чете   и   разбира   трудно,   заради 
необходимостта на доста солиден пакет от базисни икономически знания 
има   и   други   трудове   -   икономическо   съчинение,   което   също   още   по-
отдавна е забравено. Става въпрос за „Богатството на народите” на Адам 
Смит.  Само  тогава   ще  разберем,   че  първите   три  глави  на  „Капиталът”, 
посветени   на   стойността,   стоката   и   парите,   стоят   в   основата   на 
разбирането   за   всичко   онова,   което   се   случва   днес   на   съвременните 
финансови   пазари.  Не   „златните   момчета”   от   Уолстрийт   и 
администрацията на най-противоречивия през последните години, както го 
наричат мислещите американци, президент  на САЩ,  са виновниците за 
кризата. Не е дори и алчността на брокерите(както смятат юпитата у нас) 
са единствената причина за катарзиса. Последните просто са преследвали 
своите   материални   интереси   и   са   се   възползвали   от   съществуващата 
ситуация   в   икономиката.  Стремежът   към   печалба,   дори   алчността   и 
лакомията в преследването на тази печалба, са били и винаги ще бъдат 
двигателя на икономическия и социален прогрес при капитализма. И това 
едва ли някой може да отмени или да отрече.
Изтъкнатият американски анализатор Робърт Пректър още преди повече от 
пет   години   предупреждава   ше,   че   „...предстоящата   дефлационна 
катастрофа ще бъде по-голяма от тези през последните двеста години.”
Проблемът   е   че   НЯКОЙ   трябва   да   наблюдава,   контролира,   регулира   и 
направлява(управлява) този стремеж към забогатяване, съобразявайки го с 
посоката на обществения интерес и социалния прогрес. Известно е, че този 
НЯКОЙ   може   да   бъде   само   държавата   с   нейните   финансови   органи   и 
централната банка. Никой друг не може и не е в състояние да прави това.
Ака всичко това продължи, скоро в обществото, в което живеем ще бъде не 
капитализъм, а нещо съвсем друго. Най-точно би му съответствало името 

Общество   на   тоталната   спекула,   комисионерството   и   бандитизма. 

Обществото   в  което  производители   и  търговци  спекулират,   политици  и 
администратори   комисионерстват,   разбойници   бандитстват   често   пъти 

3

остава   безнаказано.  Такова   общество   за   разлика   от   познатия   ни 
капитализъм няма бъдеще. То ще рухне в колапса на ужасни икономически 
противоречия и борби. Човечеството не може и не трябва да си позволява 
това през 21 век.Какво направи американското правителство и федералния 
резерв   на   САЩ,   за   да   предотврати   или   поне   да   смекчи   финансовия 
катарзис?   Те   не   само,   безучастно   наблюдаваха   действията   на   почти 
напълно   дерегулираната   банкова   система   и   на   останалите 
играчи(маркетмейкъри) на финансовите пазари, но и в определена степен 
ги стимулираха.  Очевидно бездействието на правителството на водещите 
демокрации и на техните централни емисионни банки не се дължи само на 
господстващата доктрина на либерализма и на тенденцията към тотално 
дерегулиране на финансовия сектор. Какво обаче може да се каже за най-
висшето   равнище   на   съвременната   парично-кредитна   политика   – 
международното, чиято основна и постоянна цел е поддържането на ред и 
стабилност в международните  (световните)  финанси, като важно условие 
за развитие на търговията и световният икономически прогрес. Нали тъкмо 
за това са създадени и функционират МВФ и Световната банка, а и не само 
те.  Какво   направиха   те   за   да   попречат   на   финансовата   криза? 
Сигнализираха ли и те навреме американското правителство? Предложиха 
ли му адекватни  и  компетентни  мерки за  противодействие?  Световните 
финансови   институции   се   задоволиха   само   да   констатират,   че   в   света 
започва глобална икономическа и финансова криза, съизмерима с т.нар. 
Велика депресия от 1929-1934г. Оправдавали то съществуването на тези 
институции   в   сегашния   им   вид?   Или   това   е   пълен   провал   на   тяхната 
дейност и безспорно доказателство, че светът се нуждае от нов Бретън-
Уудс или по точно от Нов световен финансов ред?!
Правителството на най-могъщата държава и Федералния резерв не само 
безучастно   наблюдаваха   безпроблемното   и   безогледно   спекулативно 
„правене на пари”, но и по всякакъв начин ги улесняваха и подпомагаха. А 
паричната   маса,   масата   на   безналичните   и   електронни(както   ги 
наричат)пари, която странно защо в икономическата наука се разглеждат 
само   като   парично   предлагане   растеше   главоломно   през   последните 
години,   заедно   с   печалбите   на   „златните   момчета”   и   комисионите   на 
техните могъщи покровители – политици и администратори.
Но да се върнем на „Капиталът”. Запознатите със съчинението на К. Маркс 
сигурно   са   забелязали,   че   в   том   първи,   глава   трета   се   говори   за   един 
специфичен икономически закон. Това е законът за съответствието между 
паричната и стоковата маса в сферата на обращението. Маркс го нарича 
Закон   за   количеството   пари   в   обръщение.   Съгласно   този   закон 
необходимото общо количество на парите в оборота в дадено стопанство 
не   е   произволно.   То   зависи   във   всеки   даден   момент   от   три   основни 
величини: