Институционална и законова рамка на еко .политика

1. Дефиниция на екополитика – система от институционални, законови, икономически и 

пазарни инструменти, както и доброволни механизми за целенасочено формиране на 
екологично   поведение,   спазващо   изискванията   за   устойчиво   развитие. 
Институционалните   инструменти   включват   изградената   структурана   държавните   и 
местни норми за управление. Стратегията за устойчиво развитие с формираните цели в 
екологичната област. Законовите инструменти: фискални, застрахователни....

Доброволни   механизми   –   това   са   различни   форми   на   споразумения   между   бизнеса   и 
правителствените институции. Като примери: схемите за екомаркировта и тн.

В екополитиката използваме основно 2 подхода:

-

Регулаторно   –   контролен   /команден/   подход,   който   се   основава   на   правните 
гинструменти, но нормативната база, която държавата е изградила

-

Икономически подход – той се базира на фискални, финансови, застрахователни и 
пазарни инструменти. Част от тези инструменти се използват за превантивна цел. 
Като примери: стандартите за безопасност, банкови гаранции, застраховки, а други 
се   използват   за   регулиране   на   взаимоотношенията   по   повод   на   предизвикани 
екологични   щети.   Такива   са   данъците,   санкциите,   таксите   и   тн.   Много   често   в 
екополитиката се използва комбинация от двата типа подходи. Идеален инструмент 
за   съжаление   няма,   но   въпросът   е   да   използваме   такава   комбинация,   която   да 
оптимизира провежданата политика. 

2. Екологична политика на ЕС – тази политика е насочена към изпълнение на екологичните 

цели   на   устойчиво   развитие.   С   подписването   на   Римския   договор   през   57   година 
започват да се осъществяват основните политики. Екополитиката е регламентирана чак 
през 72 година – т.е. на един доста по­късен етап. Тя се основава на 2 главни рамки: 
институционална и правна. 

Институционалната рамка включва институциите, които определят стратегиите на политиките 
и програмите за действие. Основните институции, които имат отношение са:

-

Комисията   към   ЕС   –   тя   е   изпълнителен   органи   и   е   отговорна   за   въвеждането 
мониторинга, контролът и прилагането на законите и политиката на ЕС. Към тази 
комисия функционира Дирекцията по околна среда, която отговаря и за ядрената 
безопасност   и   защитата   на   гражданското   общество.   Тази   дирекция   осъществява 
екополитиката и контролира спазването на екозаконодателството. 

-

Съветът   на   министрите   е   глания   законодателен   орган   на   ЕС.   Той   се   състои   от 
министрите, които отговарят за околната среда в съответните страни членки. 

-

Европейският парламент – той представя интересите на гражданите, но няма право 
на законодателна инициатива. Той има право да одобрява бюджета, да избира или да 
разпуска комисията. По принцип той заседава веднъж месечно.