Кой е Крали Марко?
Крали Марко е главният герой в юнашките песни. Неимоверно силен, той извършва
героични дела, бие се с различни представители на злото- от змейове до други могъщи
юнаци като него. Любопитно е, че образът на Крали Марко не е просто художествена
измислица на фолклорния творец. В основата му е залегнала реална историческа
личност.
Истинският Марко е син на крал Вълкашин. Произхождащ от болярски род, бащата
на Марко е на служба при сръбскич крал Стефан Душан, а след неговата смърт
отстранява сина му Урош от престола и се обявява през 1366 г. за крал на Сърбия.
Неуспял да отстои на османското нашествие, пет години по-късно той загива в битката
до село Чормен край Марица. Опитвайки се да запази това, което е наследил от баща си
– областта около Прилеп, Марко става османски васал.
Името му за първи път се споменава през 1361 г., когато е посланик на цар Урош в
Дубровник. Запазени са факти от семейния му живот. Отнел чужда жена, Марко по-
късно я дава на Радослав Хлапен, владетел на Верея в Македония, и се оженва за
дъщеря му Елена. Той не живял дълго с нея и я изгонил заради неморалния й живот. Тя
предала на друг владетел Марковия град Костур при условие да се ожени за него. Но и
той не живял дълго време с Елена поради същата причина.Тези факти отбелязват
историците Мавро Орбини и Константин Иречек.
Марко загива през 1394 г. на страната на турците в похода срещу влашкия войвода
Йован Мирчо.
Във вековете на робството народът се оказва готов да превърне и най-малко
подходящата историческа личност в свой герой. Затова на пръв поглед е странно такава
негероична личност като владетелят на Прилеп става народен герой. Но това има
своето обяснение. Областта, над която е властвал, е била по негово време зона на
относително спокойствие, докато навсякъде около нея са се водили тежки сражения.
Тази област е била богата на песенни традиции и тъй като Марко се оказва последният
владетел, преди тя падне под османско иго, той се превръща в източник на вдъхновение
и герой на създаваните по-късно песни. Противоречивостта в образа му в различните
песни идва от различното отношение на народа през различните епохи към
историческия факт-васалството на крал Марко към турския султан. В началото на
робството народът е гледал на това като на приспособяване към новите обстоятелства,
а в края му, по време на националноосвободителните борби – като на непростим грях.
Османското робство заличава границите на независимите преди това държави и
Крали Марко се превръща в песенен герой, общ за южните държави. Надарен е със
свръхестествена сила, има летяш кон Шарколия и сабя дамаскина, извършва
многобройни подвизи в битки с враговете на общността.
Юнашките песни за Крали Марко изграждат цял цикъл, в който може да се
проследи целият живот на героя – от раждането му и превръщането му в юнак,през
подвизите му, до загубата на силата и смъртта му. Има различни варианти на песни с
един и същ мотив, но в общи линии основните мотиви са следните:
1. Мотивът за раждането и израстването на Крали Марко
2. Мотивът за сдобиване с кон и оръжие
3. Мотивът за Муса Кеседжия
4. Мотивът за борбата с юнак
5. Мотивът за Църния арапин
6. Мотивът за Жълта Базиргяна
7. Мотивът за девойката - юнак
Предмет: | Екология |
Тип: | Презентации |
Брой страници: | 21 |
Брой думи: | 306 |
Брой символи: | 1916 |