Духовната красота на българката разкрита в поемата

„Изворът на белоногата”

Поемата „Изворът на белоногата” е една красива и завладяваща легенда за 

любовта, предаността и трагичния край.В нея авторът ни разкрива своето 
виждане,своят идеал за българската жена.Това е една ярка национална творба.

П.Славейков написва,по нов за онова време начин,историята за „Мамина мила 

Гергана”.Авторът ни описва красотата на девойката съобразявайки се с фолклорния 
стил.

Гергана пиле шарено,
Гергана пиле шарено,
Кат бисер между маниста
Тя била измежду момите…

Авторът сравнява красотата на девойката с тази на бисер.Тя е типичен пример за 

тогавашната българска девойка.Гергана се съобразява с патриархалните порядки и се 
стреми да угоди на „тейко,стара стария”,който бърза на нива да идат.Тя е трудолюбива 
и не се срамува,нито страхува от работата:„Мен не тежи ми шетнята”.

В поемата е разкрита физическата,но също така и духовната красота на Гергана. 

Моралната й и ценностна система на младото момиче изпъкват силно в диалога с 
везира.Освен това виждаме един силен характер,една непоклатима решителност,една 
воля и сила на духа,които устойчиво защитават позицията на девойката.

Всеки друг на мястото на Гергана,най-малкото би се замислил над 

предложенията на везира,но тя с твърдост и мъжество,без дори да се замисля отхвърля 
всичко.

На читателя не му остава нищо друго освен да се възхищава на смелостта, 

куража и борбената натура на героинята.

Гергана отхвърля всичко материално,което й е предложено,защото за нея то 

няма никаква стойност.Истински важното за девойката е любовта към семейството, 
родината и либето й.

Гергана не иска да остави родителите си,ливадите,малата й градинка.Везирът не 

разбира,че за момичето не е важно богатството и охолството.Тя не иска по-големи 
градини и ливади,тя иска родните си.Героинята не желае цветята на везира,защото:

Там всичко расте на сила
И щото расте там вене

С това тя не говори просто за цветята,а изобщо за живота в Стамбул.Там всичко 

се постига насила,няма свобода,животът е обречен.

Везирът обаче не иска да разбере доводите на момичето.Той зна своето.Везирът 

смята че всичко трябва да е охолно,богато,изпълнено с разкош и може да подкупи 
българката.Но силата и ценностите й се оказват прекалено устойчиви и непоклатими. 
Гергана отхварля материалното със своята логика и риторични въпроси.

Що ми са много капии, 
когато мога от една 
да ходя и да дохождам? 
Що ми са триста прозорци, 
когато мога всякога 
от едно само прозорче 
да гледам деня слънцето