11. Чумни пандемии и история. "Юстиняновата чума" и "Черната смърт", влияние в/у 

балканското развитие.

Юстинианова чума

 - започнала през 

541

/

542

 г. с циклични чумни пандемии през 

годините 558-561, 599-600, 608, 618, 628, 640, 684-686, 694-700, 718, 740-750, т.е. в 
периода 

6

 - 

9 век

. Според специалиста по 

историческа демография

Джордж Ръсел

, 

Европа загубила от пандемията в периода между 541 и 700 година между 50 до 60 % от 
своето население. Краят на пандемията от т.нар. юстинианова чума съвпаднал с края на 
"малкия ледников период", като от 9-10 век насетне 

климатът

 в Европа навлязъл в т.нар. 

"малък оптимум". Около 40% от населението на 

Константинопол

 станало жертва на 

юстиниановата чума.

През 40-те години на 14в. генуезки кораби,  пренасящи стоки от кримската генуезка 
колония Кафа към Европа, донесли в Константинопол и Италия донесли три вида 
смъртоносна чума , която светкавично се разпространила по всички краища на Европа. 
Според начина на разпространение и органите, които засягала чумата била бубонска 
(засягаща лимфните възли),пулмонална (придавала се по дихателните пътища и 
засягала дробовете) и септицемична,която попадала в кръвта посредством външни 
наранявания. Чумата проникнала на Европейския континент от пустинята Гоби, където 
според изследователите се намирало едно от постоянните териториални ядра на 
причинителите на чума. Така към средата на 14в. избухнала втората за Средновековието 
чумна пандемия, като само първата вълна на чумата продължила 3-4 години и 
завършила към 1351г., от нея умрели около една трета от жителите на континента. По 
нареждане на папа Климент 6-ти енорийските свещеници давали сведения за броя на 
умрелите, поради което днес науката разполага с точната цифра на човешките загуби 
при първия пристъп на пандемията – 23 840 000 души. До края на 15в. и началото на 
16в. пандемията, наречена от съвременниците „Черната смърт” , се проявявала 
периодично под формата на локални епидемии на интервали 8-12 години. 
Нещастията ,предизвикани от промените в климата и от „Черната смърт” , съвпадали по 
време и с криза в основните институции на Средновековна Европа.

  През този период Балканския п-в бил сполетян от нещастната участ на цяла Европа, с 
тази разлика,че проявленията на „малкия ледников период” и „Черната смърт” били 
далеч по-добре документирани.Първите прояви на пандемията на Европейския 
контингент били засвидетелствани във византийската столица и Дубровник.Загубите на 
население били попълвани чрез приток отвън, което засилило славянския елемент в 
демографската структура на Дубровник.,Задар, Сплит,Шибеник и др..На Балканите най-
висока била смъртността в големите градове и в областите разположени близо до 
огнището на разпространение на „Черната смърт” в Кримския п-в.Това донякъде 
обяснява обезлюдяването на областите около делтата на Дунав и Добруджа 
,засвидетелствано в изворите от 15 и 16в.Тъй като върлуването на чумата съвпадало по 
време с други драматични събития на Балканския п-в, тогавашните книжовници я 
приемали като „Божие наказание”.