Теми за контролното на 4.12.2007г:

1.

Капитал, инвестиционна дейност на предприятието, структура, условия 

за акредитиране

2.

Дълготрайни активи (ДА)  на предприятието видове, структура, оценка , 

изхабяване

3.

Амортизационна политика и методи за амортизация на дълготрайните 

активи на предприятието  

4.

Краткотрайни  активи (КА)- състав, оценка  на материалните  запаси на 

предприятието

5.

Себестойност и видове разходи на продукцията на предприятието

6.

Финанси и финансова дейност на предприятието

1.Икономика на предприятието

I.

Капитал, инвестиции и инвестиовионна дейност на фирмата.

1. Капитал на фирмата, структура на капитала, условия за кредитиране.
2. Инвестиционна дейност на фирмата – форми, етапи, икономическа 

ефективност.

Капиталът е фундаментът, върху който се изграждат предприятията. Величината на 
капитала детерминира в голяма степен вида, предмета на дейност, отрасловата 
принадлежност и големината на предприятията. Чрез капитала предприятията 
реализират взаимоотношенията си с другите делови партньори. Думата капитал 
произхожда от латинската дума „capytalis”, с която римляните обозначават заетата 
срещу лихва парична сума. В средните векове под влияние на църковните канони 
вземането на заем срещу лихва се третира не само като грях, но и като гражданско 
престъпление. По-късно Франсоа Кине съсредоточава вниманието върху капитала 
под името „аванси”, влаган в земеделието предимно във веществена форма (семена, 
храни, оръдия за обработване). Той разделя парите от тази форма като средство за 
обръщение, но не и като форма на капитал. Значително по-обобщено Адам Смит 
третира капитала като съставен от две части – постоянен и оборотен. Първият 
според него носи доход (печалба) без да сменя собственика си, докато вторият 
преминава от ръка в ръка и носи печалба, сменяйки стопанина си. Сравнително 
пълно изследване на същността, формите и кръгооборота на капитала е 
представено от Карл Маркс в неговите три тома с общо наименование „Капиталът”. 
На съвременния етап Харет Домар и Самуелсън и други свързват капитала с 
използването на производствения капацитет и пазарната реализация на 
производството под формата на продукт и услуги. Капиталът е съвкупен израз на 
всички средства, които се притежават от стопанския субект и са предназначени за 
стопански цели. Капиталът намира приложение във всички области на стопанската 
дейност – размяна, производство, кредитиране и др. От юридическа гледна точка 
понятието капитал характеризира собствеността (притежанието) на стопанския 
субект, независимо дали то е физическо или юридическо лице. Капиталът е 
икономическа категория, която се измерва (оценява) в парична стойност, като 

величината му е променлива и зависи от голяма съвкупност вътрешни и външни 
фактори. В стандартите на ЕС са приети три концепции за същността на понятието 
капитал:
А. Материална концепция – под капитал се разбира производственият капацитет на 
предприятието, измерен чрез броя на произведените за една година продукти или 
услуги.
Б. Работна концепция – под капитал се разбира количеството (масата) на 
вложените парични средства във физически фактори на производството и предмети 
на труда и в самия труд.
В. Финансова концепция – под капитал се разбира количеството на вложените 
парични средства или покупателна стойност.
Капиталът е израз на съвкупната разполагаема икономческа сила на предприятията, 
която според целите и нуждите на предприятието се влага в различни имуществени 
форми. Чрез капитала се финансира изграждането и развитието на стопанстката 
дейност на предприятието. По този начин се осигуряват 90 % от капитала. 
Финансирането на предприятието се осъществява от вътрешни и външни 
източници. Вътрешните източници са собственият капитал и резултатите от 
стопанската дейност. Те включват капитала на собственика (собствениците), 
резерви, неразпределена печалба, неизползвани амортизационни отчисления, 
парични постъпления от продажба на фирмено имущество, данъчни облекчения и 
други. Външните източници за финансиране на предприятията на са хомогенни. От 
една страна те включват капиталите на привличани нови съдружници, парични 
средства от емисия на ценни книжа, субсидии и други. Тук се включват 
дългосрочни и краткосрочни кредити, търговски кредити и други`. На трето място 
като източник на финансиране могат да се използват за период от време 
задълженията на фирмата към доставчици, бюджета, общински съвети, социално 
осигуряване, собственият персонал и други. В стопанската практика на развитите 
страни широко се използват т. н. нетрадиционни източници за финансиране. Сред 
тях най-голяма популярност имат лизингът и факторингът. При лизинга едно 
предприятие предоставя на друго имущество за определен период от време и 
придоговорирани условия. При факторинга предприятията продават своите дялове 
на други предприятия с отстъпка от номиналната стойност, която се прави в 
момента на задължение, платимо след известен срок. Предприятието купувач 
предлага пари в брой за част от сконтирания дълг (отклонения с отбив). Капиталът 
на предприятието служи за осигуряване с имущество. То се разделя на две основни 
форми. Първата са дълготрайните активи (ДА). В тях се включват: купена земя, 
сгради, машини и съоръжения, транспортни средства, патенти, лицензи, ноу-хау, 
търговски марки, ценни книжа и други. Втората форма са краткотрайните активи. 
Те включват суровини и материали, полуфабрикати, горива, енергия, резервни 
части, движими ценности, стоки за продажба и други. На трето място капиталът на 
предприятията определя отрасловата (браншова) принадлежност на предприятието. 
В някои от развитите страни се приема за малки фирми тези, които притежават 
капитал до 5 млн $. За средни до 50 млн. $, а за големи над 50 млн. $. Специално за 
САЩ големите предприятия са над 350 млн. $. На четвърто място капиталът на 
фирмата е гаранция пред кредиторите, тъй като така се определя икономическата 
стабилност и позволява на предприятията да изплатят своите задължения. В този 

смисъл колкото по-голяма е величината на собствения капитал, толкова гаранциите 
пред кредиторите са по-големи и фирмата може да разчита на допълнителни 
кредити.

2.Дълготрайни активи на предприятието

Основа за деиността и показател за стопанската мощ на отделната предприятие са 
активите.   Във   закона   за   счетоводството   активитена   всяко   предприятие   са 
обособени във две групи: дълготрайни и краткотрайни. Това деление има важно 
практическо   занчение   защото   оказва   влияние   върху   организацията   на   отчетния 
процес.   Дълготрайните   активи   са   ресурси   придобити   във   резултат   на   минали 
сделки който участват в деиността на предприятието продължително време (повече 
от   1   отчетен   период)   без   видимо   да   променят   своята   първоначална   форма   на 
съществуване. Дълготрайните активи на предприятието се подразделят на:

1.

Дълготраини материални активи (ДМА)

2.

Дълготраини нематериални активи (ДНА)

3.

Дълготраини финнсови активи (ДФА)

4.

Търговска репутация

Дълготраините активи се характеризират с голямо разннобразие те имат голямо 
разнообразие те имат различен срок на експоатация, преднадназначение и участие 
в производствения процес. Във състава на дълготрайните  материални  активи  се 
включват следнете елементи: 

1.

Сгради земи гори и трайни насъждения 

2.

Машини съоражения и обурудване 

3.

Транспортни средства 

4.

Стопански инвинтар 

5.

Други материални дълготраини активи 

ДМА са амортизируеми и не аморти. – аморт не се начисляват на земята горите 
паметниците   на   културата   и   произведенита   на   изкуството,   както   и   на   напълно 
амортизирани  материални и нематериалне  активи. От гледище на собствеността 
ДА   биват   собствени   ичужди.   Известни   са   различни   начини   за   придобиване 
(увеличаване на ДМА): Чрез покупка на нови ДМА, чрез покупка на употребявани, 
чрез безвъзмездно получаване, чрез вноски от съдружници констатирали излишъци 
при инвентаризация, чрез собствено производство, чрез замяна със други активи и 
т.н. 

Дълготраини нематериални активи 

За разлика от ДМА нематериалните активи нямат натурално веществена форма. Те 
са   интелектуални   продукти   на   труда,   инормационни   ресурси   или   разходи   за 
учредяване   и   разширеване   на   предприятието.   Те   създават   продължителна 
стопанска изгода за предприятието и имат съответна оценка спорд изискванията на 
закона за счетоводството. В техния състав се включват:

1.

Разходи   за   учредяване   и   разширяване   –   към   тази   група   на   ДНА   се 

включнат   разходите   свързани   с   регистрацията,   пререгистрацията   и 
вписването в съда на предприятието, платените такси, думите платени за 
отпечатване   на   обяви,   съобщиния   и   реклами   изплатени   хронорари   на 
юристи и други

2.

Продукти   от   развои   на   деиност   –   те   са   резултат   от   следователска   и 

развойна дейност на предприятието

3.

Патенти, концесионни права, ноу хау, фирмени и търговски марки

4.

Програмни   продукти   –   към   тази   група   се   включват   закупените   или 

създадени за собствени нужди програми и пакети от програми свързани със 
определени информационни потребности

Дълготраини финнсови активи 

ДФА съществуват под формата на дългосрочно инвестиране на средства във дялове 
и съучастия, ценни книжа, инвестиционни имоти   и предоставени заеми. Това са 
собствени средства който във бъдеще време се очакват приходи като дивиденти 
лихви   ренти   и   др.   Размерът   им   изразява   икономическата   ефективност   и 
целесъобразност на съществуването на такъв вид дълготрайни активи.

Положителна   търговска   репутация   е   нов   вид   дълготраен   актив.   ТР   се   появява 
когато   едно   предприятеи   придобива   друго   предприятие   и   второ   престава   да 
съществува. Тя бива положителна и отрицателна. Положителната ТР се амортизира 
за полезния и срок на годност но не повече от 10 години като се прилага линеиния 
метод на амортизация освен ако се наложи по-подходящ.

Придобиване на дълготраини материални и нематериални активи 

1.

Цена на придобиране – по нея се заприходяват закупените и доставените 

отвън активи. Тя се образува като към покупната цена се прибавят всички 
разходи свързани с доставката и пускането им в експлоатация

2.

Себестойност на придобития актив – по тази цена се заприхадяват тези 

ДМ   и   Немат   Активи   който   са   произведени   в   предприятието.   В 
себестоиността се включват само преките производствени разходи

3.

Справедлива  цена  – по нея  се заприходяват  безвъзмездно  прдобитите 

дълготрайни   активи,   излишъците   при   инвентаризация   и   тез   който   са 
получени   посредством   размяна.   Във   баланса   на   предприятието   ДА   се 
отчитат   по   отчетна   стойност   която   може   да   бъде   цена   на   придобиване, 
себестоиност, справедлива цена и побалансова стоиност, която е разликата 
между   отчетната   стойност   на   актива   и   набраната   до   момента   сума   на 
амортизационното отчисления.