Русенски университет „ Ангел Кънчев”

Факултет по „Природни науки и образование”

КУРСОВА  ЗАДАЧА

по

История на България

на тема:

Училището в гр. Завет „ Св. Св. Кирил 

и Методий”

Разработил:

Проверил:

Русе 2010 г.

1

СОУ « Св. Св. Кирил и Методий »

Първите   заселници   –   българи   в   Завет   открили   още   през 

есента на 1879 година – училище за децата си. То било в къщата 
на Стойчо Стоев. За учител бил повикан от с. Побит камък Стоян 
Посабински.   Той   учел   децата   на   черковно   –   славянската 
грамотност и четмо. През следващите две учебни  години  1880-
1882 г., училището било настанено в « Черкезната шатра » . За 
учител бил повикан Панчо Тодоров, който бил също от с. Побит 
камък, а след него Васил Стоянов Скоклев, който се задържал до 
1888г.(1) 

През   този   период   училището   е   било   взаимноучително. 

Степенуването   на   учениците   се   извършвало   в   зависимост   от 
изучените букви. По това време обучението носело религиозен 
характер.   Изучавали   са   «   Апостола   »,   «   Пластира   »   и   други 
религиозни книги. (2)                                                                         

В  черкезната шатра занятията продължили около 3 години. 

С доброволен труд в същия двор е изградена малка училищна 
сграда с две стаи, неголям салон и учителска стая. Това училище 
до   самото   му   събаряне   се   е   наричало   «   Вехтата   църква   ».  Но 
много   скоро   то  се   оказало   малко.   През   1895-1897   г.   е   било 
построено голямо училище. Училището е било доста внушителна 
сграда за това време. То е било масивно с 4 големи и с хубаво 
изложение  класни стаи, с  голям  салон  и  2 учителски стаи. (3) 

В   новото   училище   била   изоставена   взаимоучителната 

метода   и   учебните   занятия   се   водели   по   специална   програма. 
Първо и второ отделение били в отделни класни стаи, а трето и 

2

четвърто в една слята паралелка. Учителите вече били трима.(4) 

През   1897   г.   заветските   учители   основават   читалище   « 

Саморазвитие   ».   Учителят   Иван   Николов   заедно   със   Станчо 
Иванов от с. Побит камък, издава списание « Вечерно училище », 
за което е бил абониран дори Иван Вазов. В една от стаите на 
училището Иван Николов собственоръчно прави дървена сцена, 
на която се играят първите в Завет театрални представления « 
Иванко, убиецът на Асеня », « Геновева », « Чорбаджи Михалаки 
». В двора на училището е посадена първата обществена овощна 
градина.(5)                                                                                      

През 1899 – 1900 година ,временно са били назначени трима 

учители. През следващата учебна година 1901- 1902 година са 
били   назначени   нови   учители.   През   тази   година   училищният 
инспектор   ревизирал   училището   на   22   октомври.   Тази   година 
училището   не   е   затваряно   поради   някаква   епидемична   болест. 
През следващата учебна година са били направени екскурзии и 
разходки с учениците .През

 1906 - 1907  година е имало промяна 

в учителския персонал, двама учители са напуснали, на тяхното 
място   са   назначени   други   двама.  Редовните   занятия   започнали 
през   месец   октомври.   Правени   са   екскурзии   с   учениците. 
Инспектора е идвал няколко пъти. Идвал е също по следствие за 
уволнението   на   единият   от   учителите   .(6) 

През   1908   –   1911   година   главен   учител   е   доктор   Васил 

Геров, който като студент във Военномедицинската академия в 
Петербург   взема   участие   в   щурмуването   на   Зимния   дворец.   В 
началото на 20 – те години чиновете са били дълги за четерима , 
петима души. Пишело се е на плоча с калем и се е триело със 
сюнгер   .   Нямало   е   установена   униформа.   По   това   време 
наказанията   и   боят   с   пръчка   е   било   нещо   обикновенно.(7) 

През учебната 1912 -1913 г. още не били почнали учебните 

занятия и на 17 септември се обявила общата мобилизация     на 
войските.   От тоя ден всички училища са били затворени. На 5 
октомври се е обявила войната с Турция и на 16 юни 1913 г. се е 
обявила войната със съюзниците. Двама от учителите участвали 
във войната. Когато се върнали единият учител бил тежко ранен. 
След това излязло разпореждане да се отворят училищата и от 
25.02. 1913 година, започнали редовните занятия в училището. 
През 1914 – 1915 година, учителският колектив се увеличил от 

3

пет

на

шест

души. 

През   учебната   1921-1922   г.са   направени   41   екскурзии   из 
околностите на с. Завет.(8)                                                         

Същата година била открита непълна прогимназия с І и ІІ 

класове,   която   се   е   била   настанила   в   общинската   сграда.   За 
директор   бил   назначен   46-  годишният   Юстиниян   Петров   от   с. 
Борисово, Разградско. През учебната 1922-1923 г. бил разкрит и 
ІІІ прогимназиален клас, в който заедно с момчетата учело и едно 
момиче – дъщерята на Петко Бъчваров.(9)                                    

През тази   година учителите се увеличили с един, станали 

вече седем. През годината училището е било затворено само един 
ден на 13 февруари, поради лошо време. Били са направени 47 
екскурзии из природата , 14 екскурзии из работилниците на с. 
Завет,   и   13   на   други   места.   През   следващата   учебна   година 
училището е прекъснало занятията на 20, 21, 22, ноември също по 
причина   на   лошото   време.   През   1926   –   1927   прекъсване   на 
занятията е имало два пъти: първият път от 26 декември 1926 год. 
до   30   декември   1926   год.,   поради   общото   преброяване   на 
населението   в   България,   и   вторият   път   от   1   февруари     до   10 
февруари   1927   год.,   поради   болестта   «   Инфлуенца   »   между 
учениците. През 1930 – 1931 година учителският състав е бил от 
7 учители. Тази година са се записали 285 ученика, а в края на 
учебната   година   са   останали   269.   Учениците   посещавали   4 
отделения   в   централното   училище,   две   в   класа,   и   едно   в 
прогимназията. Училищната сграда е била отново недостатъчна. 
През тази година завършило разширяването на училищния двор.
(10)                                                                                                  

През 1932- 1934 г. близо до джамията било построено ново 

голямо   училище   с   10   класни   стаи,   дирекция,   учителска   стая, 
имало   дори   и   баня,   трапезария   и   кухня   в   която   се   давала 
безплатна храна на бедните ученици, също и  часовникова кула.
(11) 

След завършването на сградата , в нея се приютили както 

първоначалното   училище,   така   и   прогимназията   и   образували 
едно   Основно   училище   «   Кирил   и   Методий   ».   Учителският 
колектив   вече   бил   от   11   души   .   Директор   бил   Никола   П. 
Бъчваров.(12)                                                 

През 1945 година към училището е била открита една група 

4