ЕГИПЕТСКА МИТОЛОГИЯ

Древните космогонични митове на Египет са се запазили до наши дни. Почти 

всеки   от   тях   в   някаква   форма   приписва   значителна,   централна   роля   на   Нил,   на 
прииждането на реката, на наносите. И това е разбираемо, тъй като икономическият 
живот в Египет, земеделието зависело от прииждането на Нил. “Египет е дар на Нил” – 
казва древният историк Херодот.

След оформянето на приведения  в ред свят, както в шумерската,  акадската, 

хетската, индуската и гръцката, така и в египетската митология се появява редицата на 
сменящите се едно с друго поколения на боговете. Поколенията богове се разделят на 
двойки от мъжки и женски пол, тъй като примитивният човек си представял и живота, и 
размножаването   на   боговете   по   аналогия   на   човешкия   живот   и   неговото 
размножаване.   В   Египет   обаче   не   Земята   е   женското   първоначало,   както   това   е   у 
гърците (Гея, Ге), а обратно: небето е от женски, а земята е от мъжки пол. Причината 
за това трябва да се търси в Нил: Нил опложда египетската земя, поради което Нил и 
неговият бог са от мъжки пол,  съзидателното първоначало, а ролята на жена остава 
на   небето.   Характерно   за   египетската   митология,   както   и   за   митологиите   на   други 
народи, е това, че боговете се явяват в човешки образ. В Египет обаче са се запазили 
и следи от тотемизма: отделните богове често били представяни съответно в образа 
на животно, като се приемало, че святото животно и олицетворяваният от него бог са 
единосъщни.

Разказът за създаването на човека също така заема важно място в египетските 

митове. Според един от вариантите хората са създадени от сълзите на бога-слънце. 
Обаче   според   най-известния   мит   богът   Хнум   сътворил   първия   човек   от   глина   на 
грънчарско колело. В тази своя форма митът се родее както с месопотамския, в който 
Мардук оформил човека от глина и от кръвта на убития бог Кингу, така и със запазения 
в Стария завет еврейски мит.

Особен вариант на бунта на хората срещу боговете представлява египетският 

мит за свадата между Ра и хората. В Стария завет на този мит отговаря разказът за 
вавилонската кула-естествено с друго конкретно действие, защото еврейският мит 

по 

съдържание

  може  да  се   отнесе  повече   към   месопотамския.   Във  всеки   случай   този 

паралел   показва,   че   еднакви   обществени   събития   на   различни   места   създават 
подобни   митологически   мотиви.   Бунтът   срещу   боговете   подсеща   за   наличието   на 
класово общество.

НАЧАЛОТО

В началото   нямало нито  небе,  нито  земя,  нямало  нито  живи,  нито  мъртви   и 

съзидателните   и   рушителните   елементи   почивали   във   вцепенено   бездействие   в 
бездънна дълбина на бога Нун. Нун бил първичният елемент, божествено същество 
във формата на първична вода. От неговите съставни части се създала вселената. 
Повърхността на първичната вода била покрита от гъста тъма, защото и свещеният 
извор на светлината почивал в скута на Нун. И творецът на боговете, великият Нун, 
създал слънчевата светлина. На повърхността на първичната вода се подал крехък 
зародиш   и   бързо   израснал   в   стройно,   блестящо   и   много   багрено   цвете-лотос.   От 
прозрачната затворена чашка на цветето прониквала тайнствена светлина, листенцата 
бавно се разтворили и от чашката, излязло едно сияещо дете. Нун събудил за живот 
Нефертум, детето-слънце. Нефертум отворил очи, тъмнината се разпръснала и светът 
бил облян от живителната светлина.

Подалото се от своята люлка-цвете дете-слънце се огледало и на безкрайната 

вода не се оказала нито педя място, където то да стъпи. Тогава от дълбочината то 

1