МАГИЯТА НА ВНУШЕНИЕТО

Това, което виждаме и усещаме не винаги съвпада с 
това, което съществува и се случва в действителност. 

Това е нещо, което може би никога няма да разберем 
със сигурност. И вина е в нашият мозък, който 

управлява начина по-който възприемаме околната 
среда. Именно той получава и филтрира 

информацията и решава какво виждаме и какво не. 
Едно дете възприема света много по-различно от 

възрастен човек. Докато расте, детето се учи КАК да 
възприема света, като попълва своята база данни с 

известни обекти. В последствие, възприемането на 
действителността за него става посредством 

съпоставяне на получената от мозъка информация с 
наличния набор известни обекти. Тук са възможни 

три варианта: мозъкът да намери съответствие и да 
разпознае обекта; мозъка да не намери съответствие 

и образа на неизвестния обект да бъде заменен с 
известен; мозъкът да не намери съответствие и “да 

игнорира” новия обект, т.е. сензорните органи ще 
подават информация, но при филтрацията мозъкът ще 

я изхвърля. На използването на втория и третия 
принцип се основават някои методи на магическо 

въздействие. Много често реалността е толкова 
сложна, че мозъкът не може адекватно да я отрази, 

т.е. да поднесе пълната информация за нея. Човек 
дълги години се учи “правилно да възприема” 

обкръжаващото го, попълвайки базата данни с обекти 
и за един миг не е в състояние да осъзнае това, което 

не е виждал преди и за което не може да открие 
съответствие. В подобна ситуация, като резултат, 

човек би трябвало “да полудее”, но в мозъка 
функционират защитни механизми, заменящи 

реалните обекти с тези, които са вече познати и