TEMA 34

ЮГОИЗТОЧЕН РЕГИОН

Югоизточният регион е формиран под въздействието на благоприятното му географско 
положение и природните условия, позволяващи развитието на туризма, морския 
транспорт и земеделието, както и под въздействието на относително по-запазените 
демографски ресурси в сравнение с други региони от България. Определено може да се 
каже, че цялата територия на региона гравитира към Черноморското крайбрежие, 
поради което тя се отличава и със своята компактност. За тази компактност допринася 
дългогодишното развитие на селищата от региона в рамките на взаимнодопълващи се 
във всяко отношение териториално-административни единици /Ямболска, Сливенска и 
Бургаска области/.

І. Географско положение, граници и териториален обхват.

Територията на региона обхваща цяла Югоизточна България. На изток тя граничи с 
Черно море, а на север обхваща източните разклонения на Стара планина. На юг-
югозапад включва част от Странджа. Липсата на високи планини и големи реки в 
територията на региона спомага за вързките между селищата и повишава 
компактността на територията му.

Регионът има площ от 14645,1км2, или 13,2% от територията на страната. В него живее 
10% от населението на България.

Свободният достъп до Черно море определя благоприятното му транспортно, природно 
и стопанско географско положение. Той дава възможност за развитието на 
международен туризъм и за ориентирането на транспортната, техническа и социална 
инфраструктура към крайбрежието и основно към регионалния център Бургас. Това от 
своя страна влияе и върху териториалното разпределение на населението в региона. 
Значението на източната му естествена граница по Черноморското крайбрежие 
нараства значително след създаването на Черноморската зона за икономическо 
сътрудничество.

Източната граница на региона има и важно геостратегическо положение, тъй като чрез 
нея България се свързва със Средиземно море и Световния океан, а чрез тях се 
осъществяват и връзките й с повечето от стратегическите й партньори.

Северната граница на региона преминава през Сливенски, Котленски и Емински дялове 
на Стара планина и пресича долината на река Камчия. През тази граница се 
осъществяват връзките със североизточните региони на страната /приморски и 
придунавски/ и със Северния централен регион, които не са затруднени, поради 
наличието на множество ниски проходи /\\"Вратник”, ”Котленски”, ”Върбишки” и 
“Ришки”/. Най-оживени са връзките със Североизточния приморски регион, поради 
сходните природни, демографски и стопански условия.

Западната граница на региона е условна, тъй като някои общини изпитват силното 
влияние на “Марица-Изток”. Същевременно в природо-географско отношение тази 
граница е ясно очертана от Светиилийските и Манастирските възвишения и от Сакар 
планина. През тази граница преминават трасетата на важни ж.п. и автомобилни връзки 

между столицата и Южното Черноморие /Задбалканските и връзките през Пловдив-
Стара Загора/.

Южната граница съвпада с част от държавната граница на България с Република 
Турция по Странджа и Дервентските възвишения. Значението на тази граница и ролята 
й в междудържавните отношения значително се променят през последните 10 години. 
До края на 80-те години тази граница е и граница между НАТО и “Варшавския 
договор”, което повлиява силно вълху обезлюдяването на крайграничните територии в 
региона. Днес има всички предпоставки да се използват възможностите й чрез 
разширяването на ГКПП при Малко Търново и откриването на нов ГКПП при с.Лесово.

В крайна сметка може да се направи изводът, че географското положение на региона и 
възможностите на неговите граници определят демографското и стопанското му 
развитие.

ІІ. Природни условия и ресурси.

Силно влияние върху демографското и стопанско развитие на Югоизточния регион 
оказват природните условия и ресурси на територията му.

1. Релефът може да бъде характеризиран като твърде разнообразен. Това се дължи на 
сложния геоложки строеж и геоморфоложко развитие на тази част от страната.

От север на юг могат да бъдат разкрити следните морфоструктури:

а/. Стара планина. В региона попадат части от Твърдишки, Котленско-Върбишки, 
Сливенски, Гребенец, Карнобатски и Айтоски дялове, чиято надморска височина 
надвишава незначително 1000м. Като цяло релефът им може да се характеризира като 
средно и нископланински. Относително малката надморска височина не пречи за 
експлоатацията на множеството проходи, свързващи региона със Североизточна и 
Северна Централна България. Проходимостта на тази част от територията се увеличава 
и от долината на река Луда Камчия. Релефът, наред с почвено-климатичните условия, 
допринасят за развитието на букови гори и естествени пасища, които са предпоставка 
за дърводобив и пасищно животновъдство.

б/. Задбалкански котловинни полета /Сливенско, Карнобатско, Айтоско/. Техният 
релеф е равнинно-хълмист и не е пречка за развитието на транспорта, за 
механизирането на селското стопанство и за строителството. В тази връзка в тях са 
съсредоточени значителни стопански и демографски ресурси.

в/. Нископланински е релефът в южните части на региона /Дервентските възвишения и 
Странджа/. Това дава възможност за развитието на пасищно овцевъдство, дърводобив и 
на други стопански дейности.

г/. Основната част от територията на региона е заета от Бургаската и Тунджанската 
низина, които имат и най-благоприятни почвено-климатични условия за развитието на 
селско стопанство, транспорт и за други стопански дейности.

Черноморското крайбрежие е силно разчленено, което дава възможност за развитието 
на разнообразни видове туризъм и на морски транспорт. Най-големият залив по 

южното Черноморие е Бургаският, около който се развиват Бургас, Созопол, Несебър, 
Поморие.

2. Полезни изкопаеми.

Полезните изкопаеми в Югоизточния регион са разнообразни по качество, но 
ограничени по количество. Това се определя от геоложкия строеж на територията му. 
На базата на откритите полезни изкопаеми в региона са развити редица добивни 
отрасли и дейности:

А/. Запасите от въглища са представени от черни, кафяви и лигнитни.

Черните въглища се добиват в Балканбас /разположен между Трявна, Твърдица и 
Сливен/. През последните няколко години много от мините са закрити, а 
производството спада значително. Добиваните тук въглища се използват за 
производството на кокс в Кремиковци. Те са с калоричност от 5000ккал, имат ниска 
влажност (3-6%) и сравнително ниско пепелно съдържание (около 30%). Пластовете им 
обаче са с дебелина до 1м, което затруднява и оскъпява добиването им.

В мина “Черно море” край Бургас се добиват кафяви въглища. Малки количества от 
този вид има и по долината на река Луда Камчия, но те са без стопанско значение. В 
региона запасите от кафяви въглища се оценяват на около 18% от общите запаси в 
България.

Запаси на лигнитни въглища има край Елхово, като те се оценяват на около 600млн.т.

Като цяло регионът не разполага с достатъчно запаси от въглища за своята енергетика, 
поради което се налага внос от Източния Тракийско-Родопски регион.

Б/. Значително по-голямо стопанско значение имат рудните полезни изкопаеми.

Находища на медни руди има край село Росен /южно от Бургас/, Върли бряг, Меден 
рид, Граматиково, Малко Търново, Межда, Прохорово. Техните запаси са ограничени, 
поради което се експлоатират само малка част от тях.

Находище на желязна руда има край Крумово /Ямболско-Манастирските възвишения/. 
Добитата руда се транспортира до Кремиковци, тъй като тя има относително високо 
метално съдържание - 43%.

В Странджа и Сакар /с.Устрем/ са разкрити находища на оловно-цинкови руди, които 
не се експлоатират, поради малките им запаси.

В/. Значително стопанско значение имат находищата на нерудни полезни изкопаеми. В 
региона са разкрити находища на мрамор /Малко Търново/, габро /М.Търново/, 
андензитни туфи /Айтос/, българити /Българово - използват се при производството на 
стъкло/, кварцити /край Чумерна, Струпец - използват се за производството на 
огнеупорни материали/, зеолити /с.Еленово/. В региона има богати находища на 
пясъци, чакъл и други инертни материали, които се експлоатират повсеместно. От 
поморийската лагуна се извлича лечебна кал, която служи за лечението на заболявания 

в опорно-двигателната система на хората. Между Бургас и Поморие се добива морска 
сол, която се използва основно за производството на луга и като суровина в ХП.

3. Климатични условия и ресурси. Територията на Югоизточния регион попада в 3 
климатични области: умерено-континентална, преходно-континентална и 
континентално-средиземноморска.

В умерено-континенталната климатична област се намират северозападните части на 
региона. Те се характеризират с по-голямо количество на валежите и с по-ниски 
средногодишни температури, което дава възможност за развитието на климатолечение, 
туризъм, пасищно животновъдство.

В преходно-континенталната климатична област попадат североизточните части на 
региона и северната част от долината на Тунджа. В тези райони средната януарска 
температура е около 0оС и е по-висока в сравнение със северозападните части от 
региона.

По-голямата част от региона чувства климатичното влияние на Черно море /Бургаската 
низина/ или влиянието на Средиземно море /Долна Тунджа, Странджа/. В Бургаската 
низина средната януарска температура е около 2оС, а валежите достигат около 
500мм/м2. Това е благоприятен фактор за развитието на морския туризъм. Така 
например в Созопол 119 дни през годината са с температура на въздуха над 13оС, а 
температурата на морската вода се задържа над 13оС около 140 дни в годината. По 
долното течение на Тунджа и Странджа валежите достигат около 700мм/м2, а 
температурите през януари са около 3-4оС. Тези климатични условия дават възможност 
за отглеждането на топлолюбиви култури като смокини, лозя, бадеми, праскови, 
слънчоглед, пшеница, зеленчуци и др. За региона през зимата са характерни студените 
североизточни ветрове, водещи до отвявания на посевите и чести бури в Черно море.

По черноморското крайбрежие през лятото духа бриз, който ограничава горещината за 
летовниците и предпазва овощните култури и лозята от болести.

4. Водни ресурси. Като цяло водните ресурси в Югоизточния регион са ограничени, 
защото повечето реки са къси и се вливат директно в Черно море. С по-голямо 
стопанско и битово значение са водите на реките Тунджа, Луда Камчия и Ахелой, на 
които са построени съответно язовирите “Жребчево”, ”Камчия” и “Ахелой”. Техните 
води се използват за напояване и за битови нужди. В региона са изградени и редица 
други по-малки язовири с цел регулирането на оттока на маловодните реки и 
осигуряването на населението и стопанството с вода. Такива са язовирите \\"Мандра”, 
”Ясна поляна” /от него се снабдяват селищата по цялото южно Черноморие/, ”Малко 
Шарково” /на река Поповска/, ”Овчарица” и др.

Като туристически ресурс изпъкват долните течения на реките Ропотамо, Велека и 
Резовска.

Водните ресурси на региона са представени и от крайбрежните езера Бургаско, 
Атанасовско, Поморийско, които се използват за риболов, добив на морска сол и за 
промишлени цели.

На територията на региона има и множество минерални извори. В по-голямата си част 
те се използват за балнеолечение. С по-голям дебит са изворите в Житарово и Банево 
/Бургаско/, Сливенските бани, Кортен /Новозагорско/, Стралджа, Ст. Караджа 
/Ямболско/ и др. През последните 5 години значителна част от водите им се 
бутилира /Ст. Караджа и др. /.

Основен воден ресурс на региона е водата на Черно море, която служи като 
рекреативен ресурс, източник на риба и морска сол, транспортно трасе и т. н.

5. Почвени ресурси. Разнообразието от релефни форми, климатичните условия и 
водните ресурси са предопределили и значителното разнообразие на почвените 
ресурси. В Югоизточния регион са разпространени следните почвени видове:

А/. Канелени горски почви. Те са преобладаващи в територията на региона както в 
северните, така и в южните му части. Срещат се излужени, оподзолени и други техни 
разновидности, отличаващи се по своята плодородност. Върху тях се отглеждат лозя, 
тютюн, бадеми.

Б/. Смолниците са разпространени в задбалканските котловини и Бургаската низина. 
Върху тях се отглеждат зърнени култури, лозя, овощия, слънчоглед, захарно цвекло и 
някои други технически култури.

В/. Алувиално-ливадните почви се намират по заливните и надзаливни тераси на 
реките. Върху тях се отглеждат предимно зеленчуци и овощни култури.

Г/. Делувиално-ливадните почви също са разпространени по речните тераси и върху тях 
се отглеждат орехи, бадеми, тютюн и други култури.

Д/. В Странджа /рида Босна/ се срещат жълтоземи, върху които виреят най-добре 
дъбови гори и тревни видове, служещи за естествен фураж на животните.

Поради нерационалното използване на земеделската техника в миналото, в Стара 
планина и Странджа значителни площи са обхванати от активни ерозионни процеси, 
които ограничават обработваемите площи. Днес регионът разполага с 6340000дка 
обработваема земя, като през последните 10 години тя е увеличена, поради 
разширяването на частния сектор в земеделието. Средно на 1 жител в региона се падат 
7,6 дка обработваема земя, като по този показател регионът отстъпва единствено на 
регионите от Северна България. Това от своя страна е важен фактор за 
селскостопанската му специализация.

6. Горските ресурси в Югоизточния регион са силно ограничени. През 
Средновековието територията му е покрита с гъсти дъбови и букови гори, които след 
Освобождението са унищожени в по-голямата си част. Днес ограничени горски масиви 
са запазени само в Стара планина и Странджа, но промишленото им значение е малко. 
В региона се намират около 11% от запасите на дървесина в страната, но на него се 
падат едва около 10% от добиваното количество, което е доказателство за недоброто 
качество и структура на горите. Основни дървесни видове са букът и дъбът. В 
Странджа се среща източен дъб, зеленика и други топлолюбиви дървесни видове.

Над 2/3 от дървесните запаси в региона се намират на територията на Бургаска област и 
в тази връзка в Бургас е застъпена дървообработващата промишленост /производство 
на паркет, мебели и др./. По долините на реките, вливащи се в Черно море, се развиват 
влажни гори, които са важен туристически ресурс.

Югоизточният регион разполага със значителни запаси от естествена тревна 
растителност, служеща за паша и естествен фураж. Пасищата заемат обширни 
територии в южните части на региона, където е развито и пасищното овцевъдство. 
Регионът разполага с около 20% от естествените пасища в страната.

Флористичното богатство в региона е представено и от някои редки защитени видове 
влаголюбиви растения /водните лилии на река Ропотамо и др./. Те са важен 
туристически ресурс и част от природно-туристическия комплекс на Черноморското 
крайбрежие.

ІІІ. Демографска ситуация.

В Югоизточния регион живеят 829627д. или около 10% от населението на България. 
През последните 10 години неговият брой намалява с около 35000д., основно поради 
емиграциите към Турция и застаряването на населението в някои общини на Ямболска, 
Сливенска и Бургаска области. Най-слабо е намалението на жителите на Сливенска 
област, което се дължи на по-ниската им миграционна подвижност.

Намаляването на населението в региона започва още от началото на XIX век, когато от 
тази част на страната се изселват жителите на около 150 села към Украйна и Молдова. 
След Първата световна война в региона се заселват значителен брой бежанци от 
Егейска Тракия и Македония, но това не променя слабата населеност на територията 
му. През периода 1934-1989г. населението нараства с около 270000д., основно поради 
привлекателността на Черноморското крайбрежие.

Днес жителите на региона са неравномерно разпределени под влиянието на 
политически, стопански и чисто демографски фактори. Над половината от тях живеят 
на територията на Бургаска област, докато в Ямболска област живеят едва 20,5%.

Средната географска гъстота на населението е 56,6д./км2 или тя е значително под 
средната за страната. Най-голяма е стойността й в Сливенска област /над 65д./км2/, 
докато най-слабонаселена е територията на Ямболска област - около 50д./км2. Южните 
части от региона /в Ямболско и Бургаско/ се характеризират с гъстота на населението 
си под 20д./км2 /общините Малко Търново, Царево и др./. Това се дължи както на 
дългогодишното негативно влияние на границата с Турция, така и на влошената им 
транспортна достъпност.

С максимална гъстота /около 900д./км2 / е Ямболска градска община, което е 
отражение на концентрацията на стопански, административни и културни функции на 
града в миналото. Висока концентрация на население има в Бургаска, Сливенска и 
Айтоска общини.

Различните природни и стопански условия в отделните административни области от 
региона определят и значителни различия в разпределението на населението им по