Осемнадесети век бележи прехода от Средновековна към новобългарска книжнина и литература. Започват да се развиват нови процеси в културния живот, които от своя страна се проявяват в две насоки...

Два века след като Западна Европа се зародили първите вестници и списания, в българските земи и за българския народ все още не съществувал периодичния печат. За това били необходими съответните условия, предпоставки и политически климат...

За Възраждането и забавеността на Ренесансовите процеси по българските земи. Периодизация на българската възрожденска литература. Българска възрожденска литература – проблеми, явления, автори и творби...

Освобождението обикновено се възприема и като граница между Възрожденската и Новата българска литература. Повечето литературни историци обаче разглеждат първото Следосвобожденско десетилетие като преходно...

В началото на XXI век търсенето на алтернативни подходи и проблемни позиции към българската култура и литература снабди с особена аура изследвания на "Неединното Възраждане"...

Димитър Страшимиров записва името си в културната история на България като изследовател историк на революционното движение през Възраждането. В българската историография няма друг буржоазен учен, който да е посветил творческите си сили на изучаването...

"Нещастна фамилия” и „Ученик и благодетели” са творбите, с които Васил Друмев се включва в развитието на възрожденската ни белетристика. И двете излизат през 60-те години, но всяка от тях въплъщава определени черти от тематиката ...

Книгознание. История на книгата. Възрожденски печатари, издатели, книжари спомоществуватели. Разпространение на книжнината...

„Довчерашното представление вълнуваше от много дни обществото. То го очакваше нетърпеливо като някое голямо събитие, което щеше да внесе приятно разнообразие в монотонния живот на Бяла Черква...

С преки данни за времепоявата на Храбровото съчинение “За буквите” науката не разполага. Затова до сега са изказани различни схващания и предложения, които могат да се сведат до следните четири групи...