За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла
Беше прохладна майска утрин. Слънцето показваше своите топли лъчи, с които галеше мокрите листа. Нежната роса бе окъпала вече всяко малко листо и бе утолила жаждата на света. Малките същества се пробуждаха и посрещаха новия ден с вълнение.