Филтрирай резултатите
391-400 от 465
22 стр.

Анализ на "Илиада" от Омир
Тъй като не познаваме литературни текстове преди Омир, работим единствено с догадки за това, какъв изходен материал от художествени произведения и вече готови теми е използувал поетът, за да достигне до своята оригинална сюжетна разработка.
18 стр.

"Прикованият Прометей" на Есхил и символът на бунтаря
Литературен анализ по старогръцка литература по материали от книги на Богдан Богданов.
12 стр.

Сравнителен анализ на "Одисея" и "Илиада"
Отликите от “Илиада” се толкова значителни, че още от античността се предлагат решения а оправдаването им – като това, че поемите имат различни автори или че Омир твори “Одисея” на преклонна възраст.
14 стр.

Омир в античността, средновековието и новото време
Вече второ столетие поемите на Омир се смятат достояние на европейската, а оттук и на световната култура. Това най-напред прави допустимо да се тълкуват в един или друг общочовешки план.
9 стр.

Омир и историята
Всички събития и персонажи у Омир плод на въображението ли са? Съществувал ли е някога Агамемнон, имало ли е на брега на Хелеспонта град Илион, действително събитие ли е Троянската война?
13 стр.

Омировата “Одисея” и героят Одисей
Литературен анализ по материали от книги на Богдан Богданов.
24 стр.

Новият трагически конфликт в Еврипидовата “Медея”
Античната оценка за творчеството на Еврипид...................
17 стр.

"Антигона" на Софокъл - естествената мярка на една велика трагедия
Творчеството на Софокъл е естетическият връх в развитието на гръцката класика, най-точният израз на принципите на класическото изкуство в еволюцията на атическата трагедия.
5 стр.

Нравствената красота в образа на Антигона
Трагедията ”Антигона” на Софокъл отразява мисловните търсения на своето време, вечните въпроси за човека и неговия житейски избор. Те получават израз в ефектния образ на Антигона, дъщерята на Едип, впечатляваща със своята нравствена красота и твърдост.
7 стр.

Атическата трагедия от гледната точка на културата
Тридесет и трите драматични творби на Есхил, Софокъл и Еврипид, с които разполагаме, са незначителна част от огромната трагедийна литература.