ТЕМА № 1

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ 

ХИЛЕНДАРСКИ“

Катедра „Социални дейности“

РЕФЕРАТ

ТЕМА

Историческо развитие на социалното подпомагане в 

България след 1989г.

Изготвил:Димитрина Вълчанова

ф№-1606311024

Специалност- „Социални дейности“

Проверил:проф.Георги Шопов

1

Темата за историческото развитие на социалното подпомагане в 

1

българското общество и българската държава поради своето твърде 

специфично естество е сравнително слабо застъпена в научната 

литература.Въпреки това,в нашата историография,съхранила спомените за 

повече от хиляда и триста годишна история,биха могли да бъдат открити 

редица факти,разкриващи една или друга страна на интересуващия ни 

проблем.

Известно е,че във всяко общество съществуват множество и при това 

твърде деликатни проблеми,свързани с осигуряването на средства за 

съществуване на онези негови членове,които не могат сами и без чужда 

помощ да организират своят бит-това са сираци,вдовици,хора с 

увреждания,просяци и други крайно бедни маргинални групи.Обществото 

е заинтересовано да се стреми да осигурява такива средства за 

съществуването на споменатите социални групи,които да ограничават до 

минимум зависимото им положение.В повечето общества – древни и 

съвременни тази цел се постига чрез стимулиране на трудовата дейност – 

така например още древният китайски мислител Конфуций е изказал 

прословутата аксиома,приписана по-късно от идеолозите на китайския 

комунизъм на Мао,че:“ …..ако дадеш на бедния една риба,ще го 

нахраниш,но само веднъж;ако го научиш да лови риба,той никога няма да 

бъде гладен.“

Разбира се,в никакъв случай не може,а и не бива да се слага знак на 

равенство между възрастните хора и хората с увреждания от една страна и 

напълно трудоспособните от друга,но въпреки всичко,пълноценната 

социална интеграция на всички членове на обществото изисква да бъдат 

създавани такива условия за съществуване,които да позволяват на всеки да 

дава своя принос в процеса на сътворяване на обществено 

богатство,колкото и ограничени да са неговите възможности.Историята на 

българското общество разкрива много действия в тази насока.

В края на ноември 1990год. системата за социално подпомагане преминава 

в структурата на Министерството на труда и социалната политика.Това 

преминаване става в един много труден за страната период на преход от 

социалистическа към пазарна икономическа система.Продиктувано е и от 

специфичните особености на подпомаганите социални групи.По времето 

на социализма това са главно хора,които са нетрудоспособни-

инвалиди,болни,възрастни и пр.При прехода към пазарна икономика при 

наличието на лавинообразно нарастване на инфланцията,безработицата и 

бедността,тежестта в социалното подпомагане бе преместена към 

неработещите,силно обеднели социални слоеве.Във връзка с тези нови 

реалности започна изграждането на действащи и до днес социални закони 

и институции за социално подпомагане.

ТЕМА № 1

В тези години на преход,в условията на непрекъснато снижаващи се 

бюджетни приходи,дейността на системата „Социално подпомагане“ се 
превръща в обект на повишен обществен интерес в нашата страна.През 

този период са експериментирани различни модели на социално 

подпомагане,заимствани от някои от смятаните за по-развити 

държави,които се прилагат почти буквално ,без да се отчитат традициите и 

опитът на обществото ни в тази насока.Самото социално подпомагане в 

своята същност  и във вида,в който съществува понастоящем в нашата 

страна,представлява сложна система от дейности-нормативно регулирани и 

институционално извършени от системата „Социално подпомагане“,чиято 

цел е осигуряване на обществена подкрепа за задоволяване на някои твърде 

специфични жизнени потребности на определени категории български 

граждани и законно пребиваващи имигранти в нашата страна.Условно тези 

дейности могат да бъдат диференцирани в следните области:

- Парично подпомагане.

-Социални услуги.

-Технически помощни средства за хора с увреждания.

-Закрила на деца в риск.

Самите дейности се извършват от работници,служители и 

мениджъри,имащи различна подготовка във вид на притежавано 

образование,квалификация,опит и нагласи да работят с обслужваните от 

тях лица и деца.С оглед задоволяването на нуждите на системата 

„Социално подпомагане“от специалисти с висше образование след 1991 

г.са създадени редица университетски специалности,призвани да подготвят 

необходимия кадрови потнециал.И понеже историята е една от науките с 

много силно мирогледо-формиращо влияние,тук ще бъде изложен един 

опит за проследяване на историята на социалното подпомагане в 

българското общество…

От историческа гледна точка зад всяко социално влияние,или социалне 

процес,протичащи в настоящето се крие безкрайно дълга верига от 

причинно-следствени връзки,чиито корени са в безвъзвратно отлетялото 

минало.Една от най-специфичните особености на това минало е,че се 

поддава на интерпретации т.е. на различни тълкувания и 

разяснявания.Безспорно е,че социалното подпомагане ,извършвайки 

наложените му от обществото функции,има своята история.Съществуват не 

малко факти,доказващи,че тази дейност винаги е съществувала 

самостоятелно сред българскя народ -като се почне от фолклорните 

предания,утвърждаващи правото на съществуване на надарените с много 

житейски опит и разум възрастни хора,премине се през Крумовото 

законодателство и по точно онази негова част,целяща метаморфозата на 

3