ДОКЛАД

ТЕМА

: „

АКТУАЛНИ НАПРАВЛЕНИЯ ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА 

СУХОПЪТНИ ОПЕРАЦИИ СРЕЩУ НЕКОНВЕНЦИОНАЛЕН И 

АСИМЕТРИЧЕН ПРОТИВНИК 

”

С О Ф И Я

2016

1/19

УВОД

Новинарските   емисии   без   споменаване   на   думите   „терор”,   „насилие”, 

„атентат”, „акт на насилие” и т.н. останаха в дните преди 11 септември 2001 г. 

Времето през което светът остана в привиден покой разтърсван от някоя и друга 

икономическа   криза,   регионална   или   локална   война   след   края   на   Студената 

война се оказа като повърхността на езеро в което от време на време се появяват 

концентричните   кръгове   на   „предмети”   изпуснати   от   птица   или   хвърлените 

„камъчета” от турист. Никой не забелязваше че така незначителните и правилни 

кръгове с пресичането си се наслагват и все повече развълнуват повърхността. 

Колкото по големи биват камъните, ако и да са хвърлени надалеч, то вълните от 

тях неминуемо достигат до мястото от където са хвърлени. 

Правейки това сравнение искам да насоча вниманието към резултата от 

онези „малки войни” преди и след нападението на Световния търговски център, 

войната   в   Ирак,   нахлуването   в   Афганистан   и   др.,   а   именно:   натрупаното   с 

години   напрежение   от   опитите   за   „стабилизиране”,   „демократизиране”   на 

редица   държави   и   резултата   от   него   –   неконвенционални   и   асиметричните 

заплахи   -   оказал   се   огромно   предизвикателство   за   сигурността   не   само   в 

регионален, но и в глобален, както вече се убедихме, план.

Най-често,   понятието   „асиметрия”   се   използва   за   характеризиране   на 

отношенията   между   несъпоставими   по   мощ   и   статут   противници   (най-

популярната   митологична   аналогия   за   която   се   сещам,   в   тази   връзка,   е   за 

битката   между   Давид   и   Голиат).   След   терористичните   нападения   от   2001, 

терминът „асиметрични заплахи” се използва по отношение на международния 

тероризъм, както и при опасност международните терористични групировки да 

се сдобият с оръжия за масово унищожение. 

Неконвенционален противник е всеки друг, но не и регулярните сили с 

които   сме   свикнали   да   свързваме   понятието   „въоръжен   конфликт”.   Логично 

тълкуването на термина „неконвенционален” е обратното на „конвенционален”- 

традиционен, неоригинален, шаблонен, неспонтанен. Това, както и един бърз 

2/19

анализ на регистрираните до момента различни по мащаби и щети атентати 

дава достатъчно свобода на тълкуването и дефинирането на неконвенционалния 

противник   –   нетрадиционен,   оригинален,   избягващ   шаблон   в   действията   си, 

спонтанен и др. синоними.

Логическата   последователност   на   изложените   дотук   дефиниции, 

последните атентати от Брюксел, Анкара и Париж неизменно изграждат ясно и 

еднозначно образа на притежателят на тези черти, а именно:тероризма, като 

основен носител на тези заплахи. В допълнение се явява и образа на терориста с 

присъщата липса на морал и законност в действията.

Призваните да дадат основния, решаващ отпор на новите типове заплахи 

за националната сигурност в нейните вътрешни и външни аспекти естествено 

са Въоръжените сили на държавата, концентрирани в рамките на армията и в 

частност   в   силовите   структури   на   останалите   ресорни   министерства   на 

изпълнителната власт. 

ОСНОВНА ЧАСТ

Глобалните асиметрични заплахи са комплекс от процеси, които оказват 

влияние   на   глобалната,   регионалната   и   националната   среда   за   сигурност. 

Международният   тероризъм,   разпространението   на   оръжия   за   масово 

унищожение,   организираната   престъпност,   обстановката   в   страните   с 

неефективна   държавност,   дълготрайните   въоръжени   конфликти, 

кибертероризмът,   заплахите   срещу   снабдяването   с   енергия   и   енергийни 

източници   и   свързаните   с   това   рискове   за   сигурността   са   фактори,   които 

застрашават националната и международната сигурност.

Настъпиха значителни промени в идеологията, мотивацията и средствата 

за   постигане   на   целите   от   терористичните   организации.   Развитието   на 

технологиите и свързаното с това нарастване на възможностите за причиняване 

3/19

на големи човешки и материални щети промениха основните направления на 

действие и мащабите на терористичните актове.

Предпочитаните   от   терористите   способи   са   насочени   към   нанасяне   на 

удари в стратегически райони на света и последващо ангажиране на вниманието 

на   световните   медии.   Чрез   бързо   и   широко   разпространение   в   медийното 

пространство и Интернет на информация за съответните терористични актове и 

групировки се постига глобализиране на ефекта от терористичната дейност и се 

създават възможности за популяризиране на действията на извършителите. Това 

превръща   съвременния   тероризъм   в   мощно   средство   за   постигане   на 

стратегически   цели   и   определя   характера   му   на   глобална   заплаха   за 

сигурността.

Традиционното   деление   на   тероризма   на   национален   и   международен 

постепенно   губи   досегашното   си   значение.   Причина   за   това   е   нарастващата 

роля на етническия и религиозния фактор за разпространението на тероризма, 

както   и   наличието   на   връзки   между   различните   етнически,   религиозни   и 

мигрантски общности, които са на територията на повече от една държава.

Какво е тероризъм?!

Терминът тероризъм е производен от латинския термин „Terrere”, което на 

латински означава „карам да трепери”. Въведен като насилие по време на война, 

в мирно време терорът остава да виси като дамоклев меч над главите, които се 

опитват   да   се   надигнат.   В   деспотичните   общества   той   е   инструмент   за 

раболепие и гарант за подчиненост на масите.

Употребата на терор като метод на управление се появява още в зората на 

организираните   общества,   като   фактор   за   разубеждаване   или   наказание.. 

Монголите например са използвали терора с цел градовете сами да се предават, 

понякога дори без обсада. 

С   други   думи   тероризмът,   който   представлява   всяване   на   страх,   е 

историческо   явление,   безкрайно   по-обширно   отколкото   предполага 

4/19

съвременната употреба на това понятие. (незаконното използване на насилие за 

извършване   на   действия   с   терористичен   характер).   Днес   в   голяма   степен 

тероризмът е почти единственото средство за борба на слабия срещу силния. 

Той цели най-вече натиск върху духовете и в този смисъл тероризмът е най-

насилствената   форма   на   психологическа   война,   която   далеч   надхвърля 

физическите   си   резултати.   Тероризмът   често   служи   със   смешно   скромни 

средства, да сътвори сила, като се надява да постигне от долу онова, с което 

държавата разполага от горе.

Директорът   на   Центъра   за   изучаване   на   тероризма   и   политическото 

насилие   (към   британския   Университет   „Сейнт   Ендрюс”)   Пол   Уилкинсън 

сравнява образно борбата с тероризма с тази на футболния вратар: „той може 

стотици пъти да защити блестящо вратата на отбора си, но хората все пак ще 

запомнят единствения гол, който е допуснал”.

Експертите   приемат,   че   историята   на   съвременния   тероризъм   започва 

през   60-те   години   на   ХХ   век   (въпреки   че   някои   националистически 

терористични   групировки   имат   и   над   100-годишна   история)   основно   с 

палестинския и ирландския тероризъм. Развитието им обаче дава силен тласък 

на тероризма по целия свят.

Палестинският тероризъм стартира през 1964 г. с акт на Организацията 

за освобождение на Палестина (ООП), начело с Ахмад Хусейни /Ясер Арафат/. 

През 1969 г.  започва  активната  дейност  на Ирланската  републиканска  армия 

(ИРА).

По   онова   време   не   функционират   специализирани   антитерористични 

подразделения, затова и терористите се чувстват безнаказани в действията си. 

През 1968 г се състои първото отвличане на израелски пътнически самолет от 

палестински   терористи.   Тогава   е   първият   и   последен   случай,   в   който 

израелското   правителство   разменя   35   палестински   затворници   срещу 

освобождаването   на   пътниците.   През   септември   1970   г.   терористите   от 

Народния Фронт за освобождение на Палестина отвличат почти по едно и също 

време   три   пътнически   самолета   -   по   един   американски,   британски   и 

5/19

швейцарски. И в този случай властите на тези три държави отстъпват, тъй като 

тогава   и   те   не   разполагат   с   подготвени   специални   антитерористични 

подразделения.   Тази   “безнаказаност”   става   причина   за   рязко   нарастване   на 

терористичните актове от този род в световен мащаб през следващите години. 

Горчивия   опит   от   началото   на   20   век   не   е   подминал   и   нашата   страна   с 

атентатите в църквата Света Неделя, гара Буново и летище Сарафово в наши 

дни.

През   цялата   втора   половина   на   ХХ   век   държавите   се   опитваха   да 

модифицират стратегията на военните си действия, отчитайки особеностите на 

борбата срещу относително слаби /не във физическият или финансов смисъл/ 

противници.   В   тази   посока   се   наложи   осъвременяване   на   подготовката   на 

въоръжените   сили,   като   държавен   апарат   за   гарантиране   на   сигурност,   за 

участие и водене на бойни действия със сравнително неголеми по численост 

формирования/групи от специално подготвени военни части.

Един   кратък   исторически   и   статистически   обзор   на   подобни   военни 

части в различни държави ще бъде база за сравнение с настоящите способности 

на българската армия за справяне с подобен вид заплахи. 

1. Англия.

Първата в света държава от НАТО, създала в рамките на въоръжените си 

сили (ВС) специализирано антитерористично подразделение е Великобритания. 

Формирането   на   подразделението   за   борба   с   тероризма   се   осъществява   в 

рамките на 22-и полк за специални операции, наречен SAS (Special Аir Servicе) 

- Специална въздушно-десантна служба. Полкът SAS е създаден през 1941-1942 

г. за разузнаване, диверсии в тила на германските войски в Европа и Африка, в 

задачите   му   влизат   също   така   поддръжка   и   разузнавателно   осигуряване   на 

щурмови операции. От края на 60-те години полкът започва действия срещу 

ИРА. Затова още в началото на 70-те години в рамките на SAS е създадено 

подразделение за подготовка в антитерористични действия в населен пункт и 

полеви условия, наречено Counter Revolutionary Unit (CTU). Понастоящем 22-и 

6/19