Eдна българка във време на изпитания

/ съчинение разсъждение по първа и втора част от разказа “Една българка” от 

Иван Вазов/

Дейният  социален и  литературен живот съпътства разказа “Една 

българка” от създаването му до днес. За българските читатели той е много повече от 
добре написано, живо и темпераментно свидетелство за българските страдания и 
борби, защото чрез образа на главната героиня  показва какви трябва да бъдат 
устойчивите черти на българския национален характер. 

Художественият свят на творбата представя съдбовната българска 

пролет на 1876 година като време за избор. Случайността изправя баба Илийца 
на пътя на големите исторически събития, но тя се включва  в тях с цялото си 
сърце на християнка и майка, призвана да пази живота. Майчинското й 
милосърдие и съхранената вяра в Бога и българщината й помагат да отличи 
доброто от злото, да оцени саможертвата на бунтовника в името на българския 
род и да го приеме като свой син. Нито едно от изпитанията в драматичното 
майско денонощие   не сломява духа на старата жена.  Водена от християнско 
милосърдие, тя изпълнява своя човешки, религиозен и родов дълг да спаси два 
живота. Пространствените и времеви ориентири, в които протича 
повествователното действие, подпомагат възприемането на авторовите 
послания за нравствената устойчивост на героинята във времето на изпитания. 
Нейните качества са ценностно съизмерими с християнската и универсалната 
нравственост.

Заглавието на разказа е обект на различни, понякога 

противоположни интерпретации. 

Спорът най-често се свежда до това дали то 

насочва към обобщение за българския национален характер чрез образа на баба 
Илийца, или подчертава нейната необикновеност и изключителност. Едно е 
безспорно – разказвачът е предпочел да озаглави своя разказ “Една българка”, а не 
“В Челопешката гора” преди окончателното му публикуване през 1902 година, за да 
заложи в него идеята за майката, християнката и българката, която в моменти на 
изпитания е готова на саможертва в името на своите деца. Този смисъл се допълва и 
от епиграфа на творбата:“Аферим, бабо, машалла”, който извежда идеята за 
юнашката майка, позната и от други възрожденски творби. В патриархалните 
общества майката е пазителка на рода и живота.

В експозицията на разказа с типичната за своя стил историческа 

достоверност Вазов показва условията, в които ще протече повествователното 
действие. 

Уточняването на датата – 20 май 1876 година  - поставя повествованието 

в конкретна историческа рамка и включва малкия сюжет на разказа в големия сюжет 
на националноосвободителните борби. С няколко щриха повествователят очертава 
времето като неспокойно, бунтовно и преломно. Бунтът на юнаците в Балкана 
поставя на изпитание готовността на българите за свобода. Фактологичната истина 
за незрелостта за борба срущу поробителя е подчертана чрез поведението на хората 
от околните села. Страхът и робското примирение са затворили мъжете вкъщи. 
Гневно звучи обобщението на Вазов: “Повечето слабо знаеха какво става сега, а