Думата интерпретация идва от латински език (interpretatio) и означава тълкуване. От
гледна точка на съвременното литературознание значението й може да се разбира като
взаимодействие между анализа и разбирането на литературния текст. Интерпретацията
на словесно художествено произведение ръководи прехода от казаното към
подсказаното, от смисъла на текста към света на творбата.
На интерпретация подлежи писаният текст. В устното общуване онова, което
адресантът има предвид, говорейки, и онова, което адресатът разбира, могат да бъдат
доведени до тъждество. А нещото от жизнения свят, за което се говори, може да бъде
посочено - пряко (чрез жест и деиктична дума) или чрез изчерпателно описание, което
го фиксира недвусмислено. Тези особености се дължат на общото за комуникантите
време на речевото взаимодействие. Подобно усещане за съвпадение между опита и
езика, осигуряващо значението на казаното, е характерно например за епическия тип
общуване, където истинността е гарантирана от авторитета на словото, изказващо
колективната памет.
С фиксирането на възнамерявания от адресанта смисъл в писмени знаци, с
прекъсването на съвпадението между времето на казването и времето на възприемането
се получава различаване между иманото предвид от адресанта и онова, което текстът
означава, защото думите и изреченията в различни контексти не значат едно и също. А
нещото, за което се говори, не може да бъде непосредствено и недвусмислено
посочено. Така значението на текста се освобождава от опеката на автора и от
контекста на възникването си, в резултат от което възниква необходимостта от
тълкуване с цел това значение да се разбере.
Интерпретацията се осъществява като взаимодействие между разбирането (на онова, за
което текстът говори) и анализирането (на казаното от текста - на
материалнообективната - речевата - му структура). При първия прочит на литературния
текст читателят схваща (придобива идея) за какво говори текстът - какъв (нов) проект
за съществуване на човека в света гради. Както на това първоначално схващане, така и
изобщо на разбиране подлежи светът, който литературният текст изгражда.
По-нататьк, за да изпита правдоподобността на това си схващане, читателят търси
подкрепа в данни от текста. В идентифицирането на значещи елементи от текста и в
допускането на възможни техни значения във взаимната им връзка - в обясняването им,
се състои анализът на текста. Такива значещи елементи в повествователния текст са
например фабулата, сюжетът и тяхното отношение; гледната точка, самоличността на
повествователя и неговата позиция спрямо разказваната история и действащите в нея
лица; отношението между продължителността на събитията и продължителността на
Предмет: | Свят и личност, Философия |
Тип: | Проекти |
Брой страници: | 14 |
Брой думи: | 1663 |
Брой символи: | 13515 |