УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО 

СТОПАНСТВО

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА

: „Същност и правни последици на добросъвестното владение”

I   Въведение

Владението е едно фактическо състояние, което се състои в държането на една вещ по 

определен начин и в извършането върху нея на такива действия , каквито би извършил 

собственикът.   Владението   обикновено  се  осъществява  в  един   значителен   период  от 

време, в който владелецът извършва определение въздействия върху веща. Най-често 

те се свързват с подобрения в имота, тъй като владелецът по дефениция държи вещта 

като   своя.   Това   е   наложило   законът   да   създаде   специални   норми,   уреждащи 

отношенията между собственика и владелеца по повод направените разноски за имота 

и състояния в него. Ако се допусне собственикът да вендикира (да си вземе обратно) 

вещта без да обезщети владелеца, ще се допусне неоснователно обогатяване, което се 

забранява от всички правни системи.

Добросъвестното   владение   е   трайно   уредено   в   българското 

законодателство.Първоначално   този   институт   е   уреден   в   ЗД,   който   изисква   за 

придобиване   на   неджижими   имоти   поотделно   добросъвестност     и   юридическо 

основание,   добросъвестността   е   определена   като   „увереност,   че   лицето,   от   което   е 

получена  вещта, е било неин собственик и е могло да прехвърли правото си”.За да 

свърже такова владение с правни последици ЗД изисква юридическо основание – това, 

което ЗИСС по-късно нарича добросъвесно владение. ЗС от 1951, който установява 

действаща правна уредба днес приема по широкото понятие за добросъвестно владение 

и     дава   специални   права   на   добросъвестния   владелец     поради   неговите   качества, 

определени   като   по-благориятни   правни   последици,   разгледани   в     последващото 

изложение.

2

II Изложение

1.

Същност на добросъвестното владение

Вещноправният   институт   „добросъвестно   владение”   е   уреден   в   чл.70   на   ЗС: 

“Владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го 

направи   собственик,   без   да   знае,   че   праводателят   му   не   е   собственик   или   че 

предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е 

съществувала   при   възникване   на   правното   основание.   Добросъвестността   се 

предполага до доказване на противното.Когато владението е предадено въз основа на 

предварителен договор, сключен със собственика на имота, владелецът има правата по 

чл. 71

 и 

72

.”

От   цитирания   текст   бихме   могли   да   заключим,   че   този   вид   владение   притежава 

типичните негови признаци – corpus  и  animus, т.е. фактическата власт върху вещта и 

намерението тя да бъде своена.Закоът въвежда и допълнителни признаци:

•

правно основание, годно да направи добросъвестния владелец  собственик;

•

в   момента   на   възникване   на   правното   основание,   той   не   трябва   да   знае,   че 

праводателят  му не е собственик  и че предписаната  от закона  форма е била 

опорочена;

  “Добросъвестността на владелеца се състои в незнанието на порока, който пречи да 

стане   собственик   или   който   прави   несигурно   основанието,   по   силата   на   което   е 

придобил собствеността”

1

.Тя в нашето, както и в италианското право, е чисто формална 

,  легална   добросъвестност

2

.   Понятието   не   се   доближава   до  етическата   категория   за 

добросъвестност,  нито до значението,  придадено  и в ЗЗД. В чл. 70 се има предвид 

чисто вещноправното съдържание на термина, елементите , които го изграждат.

1. 1  Правно основание (обективен признак)

Под „правно основание” се има предвид всеки акт, който е годен да прехвърли или 

учреди право на собственост или друго вещно право, което се различава от основанието 

на самата сделка(causa)

3

. Тук става дума за самата сделка.

1

 Джеров Ал. -„Вещно право в съответствие с действащото законодателсктво”, стр.23

2

 Венедиков П. –„Система на българското вещно право”, стр. 56

3

 Таджер В. – „Владение”, стр. 118 и сл.

3

Правното основание  може да води до първично или производно придобиване на права, 

да   бъде   възмездно   или   безвъзмездно.   Проф.   Таджер   опровергава   мнението,   че 

основанието, годно да направи владелеца собственик , трябва да бъде  само производен 

акт за придобиване на собственост – в закона това не е установено.

Като   правни   основания,   годни   за   добросъвестното   владение,   могат   да   се 

посочат:сделки, съдебни решения, административни актове.

Нееднакво в съдебната практика се посочват правните основания, при наличието на 

които   може   да   е   налице   добросъвестно   владение.Счита   се,   че   правно   основание   за 

добросъвестно   владение   по  

чл.   70,ал.   1   ЗС

  могат   да   бъдат   всички   прехвърлителни 

(транслативни)   двустранни   или   едностранни   сделки,   като   продажбата,   замяната, 

дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици.

4

 Правното основание като цяло предтставлява един обективен елемент от фактическия 

състав на добросъвесното владение, което задължително трябва да бъде налице,  но с 

допълнението, че недостатъците му не трябва да бъдат известни на владелеца, за да 

бъде годно да го направи собственик. 

•

Гражданскоправна   сделка

,     годна   да   прехвърли   или   учреди   право   на 

собственост,     може   да   бъде   договор   за   покупко-продажба,   замяня,   дарение, 

доставка и др.

Предварителният договор по чл.19 ЗЗД  не е годно прехвърлително основание (чл. 70, 

ал. 1, предл. 1 от Закона за собствеността ). Въпреки това придобилият владението въз 

основа   на   предварителен   договор   е   защитен   от   закона   значително   по-интензивно, 

отколкото обикновеният владелец. Така чл. 70, ал. 3 ЗС му признава правата по чл. 71 и 

72   ЗС.   Това   обаче   не   доближава     този   особен   вид   владение   до   добросъвестното 

владение.   Владелецът   по   предварителния   договор   ня   би   могъл   да   се   позове   и   на 

първичното придобивно основание по чл. 78 ЗС. Това е така, понеже чл. 70, ал. 3 ЗС не 

приравнява владението по предварителния договор   на   добросъвестното владение, а 

прикрепва   към   него   само   част   от   последиците   на   това   добросъвестно   владение.

5 

Владение,   основано     на     предварителен   договор,   сключен   от   несобственик     не   е 

добросъвестно.То е мнимо основание и не може да направи владелеца собственик.

6

4

 ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6 ОТ 27.12.1974 Г. ПО ГР. Д. № 9/1974 Г. НА ПЛЕНУМА НА ВС

5

 Таков Кр. – „Предварителните договори.Някои неизяснени аспекти.”

6

 РЕШЕНИЕ № 1362 ОТ 06.08.2002 Г. ПО ГР. Д. № 1382/2001 Г., IV Г. О. НА ВКС

4

Съдебната практика  сочи, че   извършилият строителство в чужд имот въз основа на 

предварителен договор, който не е бил обявен за окончателен,   има качество само на 

приравнен добросъвестен подобрител.Той не може да стане собственик на изградения 

жилищен обект, ако не е бил и собственик на терена при сключване на договор за 

групов строеж.

7

Още от легалното определение, заложено в отмененния ЗИСС се поддържа тезата, че 

делбата не е „юридическо основание, защото за нея съществува фикцията, че тя не 

прехвърля, а само декларира, обявява съществуващи права”.

8

На основа действащото право се  поддържа  становището, че  доброволната делба също 

не е годно правно основание, защото не прехвърля, а само декларира   съществуващи 

права, чрез нея се слага край на една правна общност без да се прехвърля право.Когато 

обаче някой от съделителите  даде свой личен имот за уравнение на дяловете, с делбата 

се прехвърля право на собственост и върху личния имот, затова тя представлява правно 

основание  в този случай.

9

Завещанието по право или по закон също не може да бъде годно правно основание, 

защото наследникът в тези случаи се разглежда като универсален правоприемник на 

наследодателя – той продължава владението, такова каквото е било за него.

•

Съдебните   решения,

  постановени   по   конститутивни   искове,   с   които   се 

упражняват   потестативни,   преобразуващи   права,   също   могат   да   бъдат   годно 

правно основание за добросъвестното владение, с което да се прехвърли право 

на собственост.

Пример за това е решение по иск, подаден въз основа на чл.19 ал.3 ЗЗД от страните по 

предварителен договор за сключването на окончателен; иск по чл.33 ЗС на собственик 

за изкупуване на дял от съсобстен имот, продаден на трето лице; иск по чл.14 ал.7 СК 

за определяне на дял от придобивания на другия съпруг.

Не са годни да бъдат правно основание съдебните решения,  постановени в резултат на 

подадени установителни и петиторни искове, защото те не прехвърлят и не учредяват 

право на собственост; решения по съдебна делба; констативни нотариални актове и 

др.Тези съдебни решения само декларират едно вещно право, което съществува, базира 

се на друг акт.

7

 РЕШЕНИЕ № 698 ОТ 10.05.2002 Г. ПО ГР. Д. № 942/2001 Г., I Г. О., НА ВКС

8

 Венедиков, П. „Система...”, стр. 56

9

 Таджер В.  – „Владение...”,  стр. 123 и сл.

5