СВЕТЪТ НА ХУДОЖЕСТВЕНАТА ЛИТЕРАТУРА

1.

В 

художествената литература.

a. Всичко може да бъде образно (конкретно) представено.
b. Образ е всяко нещо, което е конкретно показано, обрисувано 

така, че читателят да може да го възприеме със сетивата си.

c.

Писателят, за да разкрие мисъл или чувство чрез художествени 
образи, съчинява, фантазира, служи си с измислица.

2.

В литературната наука 

художествена условност 

се нарича 

художествената измислица, чрез която в мита, фолклора, 
литературата се създават художествени образи и се представя 
конкретно мисъл или чувство.

a.

Художествената условност 

е един вид споразумение между автор 

и читател за това, че читателят не бива да приема прочетеното буквално, 
а да съзнава, че то е измислено. 

b.

Художествената условност е възможност да се покаже образно (в 

конкретен вид) всяко нещо, дори и това, което не може да бъде 
възприето със сетивата на човек, а е резултат само на неговата мисъл.

3.

Тема 

на текст е това, за което се говори в устно или се пише в 

писмено изложение. 

4.

Подтема 

се нарича част от темата (микротема).

5.

Идея 

е основна мисъл, внушение на художествена творба.

6.

Описанието 

е вид текст (съчинение или част от съчинение), в 

който се изреждат и представят с детайли външните черти на човек, 
белезите на предмет, явление, природни картини и др.
7.

Повествованието 

е вид текст, в който се разказват една или 

няколко случки.
Повествованието в художествен текст е организирано върху сюжет.

8

Сюжет 

е система от случки и събития, в която се проследява 

развитието на действието и се разкриват човешки характери и 
взаимоотношения.

9.

Композиция 

на текста е постройката, подреждането, 

взаимовръзката и взаимозависимостта на всички негови части.

10.

Литературен герой 

наричаме всеки участник в действието на 

художественото произведение. 

a)

Названието „герой" идва от древните сюжети, които са били главно 

героични и са представяли битки между боговете, между природните 
сили и човека или между могъщи врагове в света на хората. С течение на 
времето то започва да се употребява за всяко действащо лице в 
литературата независимо от делата му. В съвременния смисъл 

1