Управление на Симеон от 893г. до битката 

при Булгарофигон(896г.)

През 889 г. Княз Борис І решава да се оттегли от престола и се 

замонашава. Неговото масто на престола заема парвородния му син – 
Владимир-Расате. Неговото кратко управление – 889-893г. ще се запомни в 
българската история с опита от негова страна да върне България към 
езичеството. 

По време на управлението на Владимир-Расате отношенията на 

България и Византия се влошават драстично поради антивизантийската 
политика, която води българският владетел. Виждайки каква политика 
води синът му, разгневен княз Борис напуска монашеската си обител и 
начело на все още верни свои войски свалил Владимир-Расате от престола. 
След като направил това той наредил синът му да бъде ослепен и 
захвърлен в тъмницата.

През 893 г. се свиква Народен събор, на който се вземат важни 

решения, едно от които е избирането на нов владетел. За такъв бил обявен 
третият син на княз Борис – Симеон. Друго важно решение, което се взема 
на събора е преместването на столицата от Плиска в Преслав. Този акт има 
символичен характер. По такъв начин се иска да се скъсат всякакви връзки 
с езическото минало на страната. Третото важно решение на събора е 
обявяването на българският език за официален църковен език. 

След като успява да успокои ситуацията в страната княз Борис 

отново се замонашава. Новият владетел – Симеон е третият син на Борис. 
Не са известни причините поради, които за владетел не е избран неговият 
втори син Гаврил. Симеон е един от най-образованите владетели за своето 
време. Той е завършил прочутата Магнаурска школа във Константинопол 
и според много историци е бил готвен от баша си за глава на българската 
църква. 

Още с встъпването си на власт през 893 г. той започва война с 

Византия. Причина за това става преместването на българското тържище 
от Константинопол в Солун. По такъв начин империята накърнява 
авторитета на България както и нейните политически интереси. Има 
сведения, че Симеон е опитал да уреди възникналия спор по мирен път, но 
е срещнал отказ от византийския император. Така през 894 г. той 
изненадал византийците, нахлул с войските си в Македония и постигнал 
значителни успехи, но преценил, че войската му не е готова за 
продължителна война и се върнал в столицата. 

По това време Византия имала проблеми с арабите на изток и 

император Лъв VІ бил принуден да прибяга до дипломацията. Той се 
съюзил с маджарите. Прехвърля ги в Северна България и те я опустошават. 
Тъй като Симеон е очаквал нападение от юг неговата войска е била на