РЕФВРАТ

ТЕМА;ПРЕДМЕТ, МЕТОД И ПЕРИОДИЗАЦИЯ НА СТОПАНСКАТА ИКОНОМИКА

Стопанската история е обществена наука, която изучава начина на производство на материални блага, т.е. 
производствените блага и обусловилите ги производствени сили в тяхната хронологическа 
последователност в отделните страни и народи.Неин предмет са главно производствените отношения, 
икономическата база на дадено общество. Като икономическа наука, тя трябва да изучава и начина на 
производство, т.е. и производителните сили, главно техния характер и развитие през определени епохи на 
даден народ. Задачата на стопанската икономика е да търси и проследява действието, проявите на 
обективните и обществени закони. Тя е част от общата история на човечеството и на отделните негови 
общности, което й позволява да изследва в дълбочина социалните, политически и културни процеси в 
историческото развитие на дадено общество.Английската икономическа теория защитава тезата за 
универсални икономически закони, действащи едва ли не във всички исторически епохи.
Периодизацията на човешката история и на стопанството в частност, е много сложно и субективно, поради 
което не може, и не бива да се налага една универсална периодизация, каквато се налагаше при някои 
тоталитарни диктаторски режими. Всяка една периодизация може да претърпи известни промени и 
корекции на базата на новооткрити документи и други изследвания. Теорията на Маркс определя 5 
обществено-икономически формации валидни за всички страни и народи, за всички общества:
Първобитно-общинския строй
Робовладелчески - усъвършенстване на средствата за производство
Феодализъм - едри земевладелци; обикновени селяни; рухва поради конфликт между основните класи.
Капитализъм - работническа класа
Социализъм - пропагандира хуманен строй.
Най-продължителната епоха в развитието на световното стопанство е тази на аграрното стопанство, от 5-
то до 7-мо хил. преди Христа, когато възникват и се развиват и първите човешки цивилизации, край някои 
големи и пълноводни реки, до ХVІ в. след Рождество Христово. Време на велики географски открития, 
които са дали тласък на морската търговия, станала основен поминък и източник на блага. Следващият 
период от развитието на световното стопанство е началото на ХVІ до края на ХVІІ в., период, когато в 
Америка и Европа се съсредоточават огромни богатства, с помощта на които се създава материалната 
база на съвременното капиталистическо общество. Следващият период е индустриалният ХІХ в. с развити 
стоково-парични отношения. Образуваните монархии в Европа полагат началото на единна парична и 
стопанска система, единен пазар. Тези атрибути са съществували в Китай още педи 2000 г. Глобалната 
периодизация на стопанското развитие на отделните човешки цивилизации и народи разработена от Маркс 
не може да има глобален, универсален характер. Цивилизациите често се развиват паралелно, влизат в 
сложни взаимоотношения, но в същото време имат свои, специфични, отличителни характеристики.

Тема№5
Характерни особености на Османската феодална система - данъци

Корана определял основните данъчни тежести. Един от най-значителните данъци, събирани от 
християнското население, което не служило във войската бил поголовния /джизието/. Най-тежките за 
немюсюлманското население бил данъкът девширме, въведен по времето на султан Сюлейман ІІ /1520-
1568 г./. Той бил събиран всяка пета година в размер на 1/10 между момчетата на възраст от 10 до 12 
години. Тези български деца били изпращани в еничарски корпуси. През този период феодалната рента 
била разпространена и в трите си форми - отработъчна, натурална и парична. Към края на ХVІІ век 
финансовото положение на държавата все повече и повече се влошавало. Данъците нараснали близо 10 
пъти. След завоюването на България, нашите земи фактически си оказали почти изолирани от външния 
свят. Султан Мурад сключил търговски договори с почти всички италиански републики начело с Генуа и 
Венеция, чийто търговци получили правото да  свободно да пътуват из цялата империя, да имат свои 
магазини. Занаятчийското производство по нашите земи било предимно в ръцете на местното християнско 
население, но централната власт активно се месила в него. Занаятчиите били облагани с тежки и 
непосилни за тях данъци. Поради необходимостта на армията от производството на руда и металодобив, 

1