Agabus (Gaurodytes) paludosus
(F a b r i с i u s, 1801)
Dytiscus paludosus
F a b r i c i u s , 1801, Syst. Eleuth., 1, p. 266;
Agabus paludosus
Г е о р г и е в , 1960, c. 447; 1965,
c. 112.
Тялото овално, отгоре блестящо, гладко и много слабо изпъквало. Главата черна, само клипеусът и 2
малки овални петънца на темето червеникави; клипе- усът отпред леко вдлъбнат и непоръбен; с
микроскулптура от малки, фини и неправилни по форма клетки, някои от тях във вътрешността си с още
по-фини то- чици. Антените и пипалцата жълтеникавочервени. Преднегръбът черен, по страничните
краища с неясно ограничена червеникава ивица; отстрани слабо закръглен и тясно поръбен; едрите
точки покрай основата групирани в 4 групички, по 2 от всяка страна; с доста неясна микроскулптура от
фини и много малки клет- чици; без ъгъл между елитрите и преднегръба. Елитрите кафяви, само покрай
страничните краища, основата и шева по-светли; с микроскулптура от клетки подобни на тези върху
преднегръба, тук-там във вътрешността им с фини то- чици; надлъжните точкови редове доста
неправилни, напред доста по-фини. Тялото отдолу в по-голямата си част черно, докато средните кокси,
епиплеврите, задните коксални плочки и задният край на етернитите по-светло червеникави.
Преднегръдът по средата с кил, а неговият израстък само леко изпъкнал, доста широко закръглен и
отстрани слабо поръбен. Заднегръдните криловидни израстъци с тясно триъгълна форма. Задните
коксални линии успоредни и напред доста дълбоко врязани. Предните и средните крачка червеникави,
задните доста по-тъмно оцветени.
Мъжки. Само първите 2 членчета на задните ходила с плавателни реснички.
Д ъ л ж и н а : 6,0—7,1 mm.
Р а з п р о с т р а н е н и е . Западнопалеарктичен вид, разпространен в Европа (без най-южните й
части) и Западна Азия. В България е намиран при Варна и на Пирин (с. Лиляново над Сандански).
Обитава водоеми с чиста и доста студена вода, но главно изворите. Среща се от май до юли.
Agabus (Eriglenus) undulatus
( S c h r a n k , 1776)
Dytiscus undulatus
S c h r a n k , 1776, Beitr. Naturgesch., p. 70;
Agabus abbreviate
: M a p - к o в и ч, 1904, c. 236;
1909, c. 6; P а м б o у c е к, 1912, c. 107;
Eriglenus undulatus
H l i s n i k o v - s k y , 1955, p. 98;
Agabus undulatus
Г е о р г и е в , 1960, c. 447; 1965, c. 114.
Тялото овално, отгоре блестящо, силно изпъкнало, изцяло пунктирано и с ясна микроскулптура,
Главата червеникава, понякога в средата слабо затъмнена; клипеусът отпред почти праволинеен и фино
поръбен, с микроскулптура от дребни клетчици и с точици върху местата на тяхното пресичане.
Антените жълто-червени, само последните няколко членчета почернени на върха. Предне- гръбът най-
широк в основата или непосредствено пред нея, черен с бронзов блясък, само отстрани слабо
червеникав; страничните ръбове слабо закръглени и дебело поръбени; задните ъгли тъпи и на върха
закръглени; точковият напречен ред покрай предния ръб без прекъсване в средата. Щитчето черно. Елит-
рите червено-кафяви или черно-кафяви с ясни жълтеникави петна; с микроскулптура от закръглени и
еднакви по големина клетки; надлъжните точкови редове доста неправилни, пришевният ред доста
слабо проявен в предната половина; с микроскулптура от дребни и по-равномерни по форма клетки,
също доста гъсто пунктирани. Тялото отдолу блестящо и червеникаво. Преднегрьдният израстък силно
заострен на върха и по средата със слабо издигнат кил. Крачката червеникави.
Мъжки. Всички членчета на задните ходила с плавателни реснички.
Д ъ л ж и н а : 6,9—8,1 mm.
Р а з п р о с т р а н е н и е . Европейски вид, разпространен в почти цяла Европа и Закавказието. В
България е намиран северно от Стара планина и в Софийско, а на Лозенската планина достига до 1000 m
надм. в. Обитава блата, реки и разливи край тях. Среща се от февруари до октомври, но най-често през
ранна пролет.