СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ “СВЕТИ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

Юридически факултет

Магистърска програма “Международна сигурност”

ДИПЛОМНА РАБОТА

На тема: “Специалните служби в националната сигурност на 

България”

                                           Разработил: Деница Стоименова Максимова, ф №30018-М

Дипломен ръководител: доц. Николай Слатински                                     

Гр.София

2006

1

Съдържание

Увод ................................................................................................................................. 3
I.   Глава   първа   –   Същност   и   съдържание   на   разузнаването.   Българското 
разузнаване през годините .......................................................................................... 7

1. Същност и съдържание на разузнаването .................................................... 7
2. Българското разузнаване от древността до днес ....................................... 14

II. Глава втора – Разузнаването след края на Студената война – нови насоки и 
тенденции. Специални служби на Република България ..................................... 22

1.  Адаптиране   на   националните   разузнавателни   институции   към 

съвременните условия ................................................................................................... 22

2.  Структура   и   основни   задачи   на   специалните   служби   в   Република 

България .......................................................................................................................... 29

2.1. Национална разузнавателна служба ............................................. 29
2.2. Национална служба за охрана ....................................................... 31
2.3. Национална служба “Сигурност” .................................................. 33
2.4. Служба “Военна информация” ...................................................... 35
2.5.  Служба   “Сигурност   –   Военна   полиция   и   Военно 

контраразузнаване” ............................................................................................ 36

III. Глава трета – Реформиране на специалните служби на България ............. 37

1. Необходимост от разумни реформи на специалните служби ................... 37
2. Координационен ръководен орган на специалните служби – приумица или 

необходимост? ............................................................................................................... 46

3. Ръководни принципи при осъществяване на реформата в разузнаването 51
4. Проблемът за контрола над специалните служби ...................................... 53

4.1. Граждански контрол ....................................................................... 53
4.2. Парламентарен контрол ................................................................. 57
4.3. Административен контрол ............................................................ 58
4.4. Съдебен и комбиниран контрол .................................................... 59 

IV. Глава четвърта – Ролята на разузнавателната общност в борбата срещу 
тероризма ....................................................................................................................... 60

1. Разузнавателните служби и войната против тероризма ........................... 60

1.1. Разузнаване и тероризъм ................................................................ 60
1.2.   Международният   опит   в   дейността   на   антитерористичните 

ведомства за анализ и обмен на информация ................................................. 64
2. Българските спецслужби и антитероризъм ................................................. 67
3. Национална разузнавателна служба в борбата срещу тероризма ............. 71

Заключение ................................................................................................................... 76
Използвана литература .............................................................................................. 81 

Увод 

2

За   да   осъществят   най-добре   своите   функции,   държавите   се   нуждаят   от 

политическа, военна, икономическа и друга информация за съседните страни, за 

тези, с които най-много общуват, и особено за неприятелски настроените държави, 

организации и граждани. Те считат, че националните им интереси налагат това, 

поради   което   тази   дейност   е   регламентирана   законово   и   се   осъществява   от 

специално създадени за целта служби, наречени разузнавателни.

Важно   място   в   наши   дни   в   системата   за   национална   сигурност   заемат 

различните специални разузнавателни служби, обединени в т.нар. разузнавателна 

общност.  Специалните   служби   са   един   от   ключовите   елементи   на   сектора   за 

сигурност на всяка държава. Те играят съществена роля при осъществяването на 

държавната власт и са важен инструмент на държавното управление. 

Както   за   всяка   една   държава,   така   и   за   България   един   много   съществен 

момент в осигуряването на националната сигурност на страната ни е ключовата 

роля на разузнаването. Провеждането на националната политика за сигурност на 

Република България ще определя основните приоритети на тези служби и тяхната 

роля за по-ефективното подпомагане на държавното управление.

В исторически план специалните служби възникват в рамките на силовите 

структури. За разлика от армията и полицията обаче, дейността на специалните 

служби   е   организирана   на   конспиративни   начала.   Напълно   закономерно 

специалните служби често са наричани секретни служби или тайни служби.

  Макар   да   са   силови   структури,   специалните   служби   основават   своята 

дейност   не   на   грубата   физическа   сила,   а   на   интелигентността   на   силата. 

Показателно   е,   че   в   повечето   езици   думите   “разузнаване”   (съответно 

“контраразузнаване”) етимологически произлизат от думи, означаващи познание и 

интелигентност. 

Естествено, разграничението между специалните служби, от една страна, и 

полицията и армията, от друга, не бива да се абсолютизира. На спецслужбите на 

която и да е страна по света не са напълно чужди някои прояви на “военщина” и 

“полицейщина”. През по-голямата част от човешката история, включително и през 

ХХв. специалните служби на почти всички страни изпълняват и някои репресивни 

3

функции. Едва ли има спецслужба на света, която в един или друг период да не е 

използвала насилствени методи.

Без разузнаване не може. Няма уважаваща себе си държава в света, която да 

се   лишава   от   това   мощно   средство   за   придобиване   на   информация,   оказващо 

съществено влияние върху вземането на решения за развитието на страната и за 

формирането на нейната външна и вътрешна политика. Умелото използване на тази 

информация е от изключителна важност за осигуряване на националната сигурност 

и безопасност на всяка страна. Там, където ръководителите на някои държави са си 

позволили да пренебрегват информацията, постъпваща от разузнаването, и да се 

отнасят   с   неразбиране   и   със   съмнение   към   проблемите   на   тази   институция,   са 

допускали грешки. Те довеждат до огромни страдания, жертви и финансови загуби 

на своите страни и народи. Фрапиращи примери за това има: Сталин не пожелал да 

приеме   за   верни   информациите,   постъпващи   от   разузнаването   за   подготвяното 

нападение   на   фашистка   Германия   срещу   Съветския   съюз   през   1941   г.; 

правителството на САЩ не взима своевременно решение, за да постави в бойна 

готовност своя флот в Пърл Харбър срещу нападението на японските императорски 

войски. Печалните резултати от това са добре известни.

В началото на 1990 г. българското правителство и министър-председателят 

не обръщат внимание на информация, получена от Лондон под предлог, че не е 

потвърдена   и  от  други   източници.  Тя   препоръчва   на  България  бързо   да  събере 

дълговете си, тъй като предстои война в Близкия изток и по-точно в Ирак. Както се 

знае, Ирак беше сериозен икономически партньор на нашата страна и имаше дълг 

към българската държава в размер на над милиард американски долари. Тази сума 

или поне част от нея би се оказала твърде необходима на страната ни. По-късно ние 

бяхме   изправени   пред   трудната   задача   да   изплащаме   многомилиарден   дълг   в 

същата валута към западни страни и банки, и то в условията на започващ бавен и 

мъчителен   преход   от   тоталитаризъм   към   демокрация,   смяна   на   системата   и 

обществения строй и неизбежната в такива случаи икономическа, политическа и 

духовна криза.

4

Глобалните   промени  в   света   довеждат   до   промени   в   структурите, 

организацията и задачите на специалните служби, съобразени с новата оперативна 

обстановка в света, в региона и в съответната страна.

Това   е   така,   защото   процесът   на   глобализация   създава   благоприятни 

възможности  за  появата  на престъпни  сили, някои  от които добиват статута  на 

многонационални   компании.   Наркотрафикът,   оръжейният   бизнес   и   мащабните 

финансови   измами   водят   до   натрупването   на   значителни   средства,   които 

позволяват на тези сили да действат почти навсякъде по света. Нещо повече, някои 

от тях имат собствени разузнавателни служби, което ги прави неуязвими и трудно 

разкриваеми за специалните служби.

Поради   това   значението   на   специалните   служби   в   обществено-

политическия, икономически и духовен живот на отделните държави, райони и в 

света като цяло не намалява. Пред тях се появяват нови задачи за решаване, сред 

които   на   предни   позиции   излиза   противопоставянето   им   на   организираната 

престъпност,   на   тероризма,   наркобизнеса,   разпространението   на   ядрени   и 

химически оръжия, нарушаването на правата на човека и т.н. Критичните ситуации 

изискват   консултации,   в   които   информацията   на   разузнаването   е   незаменима. 

Изпълнението   на   договорите   за   разоръжаване   изисква   също   намесата   на 

разузнавателните служби. Те са необходими и при разкриването на международни 

грабежи, транспортирането и кражбата на стоки, в борбата срещу съвременното 

морско пиратство. 

Това   са   задачи,   които   не   са   по   силите   на   отделните   специални   служби, 

колкото и големи финансови, кадрови и технически възможности да имат. Налице е 

нов   етап   в   развитието   на   напредналите   разузнавателни   служби.   Те   изискват 

обединяването на усилията на спецслужбите  в регионален и световен мащаб. На 

двустранна   и   многостранна   основа   се   засилва   рязко   сътрудничеството   между 

отделните специални служби, някои от които доскоро са били противници. То се 

извършва както чрез размяна на информация, така и чрез провеждане на съвместни 

акции и операции.

Същевременно   глобалните   промени  водят   и   до   един   друг   процес   – 

сближаване   и   смесване   на   функциите   и   задачите   на   разузнавателните   и 

5

контраразузнавателните служби. Засилва се значението на разузнавателния анализ. 

Без да се изоставя използването на високи технологии в техническото разузнаване 

и   на   агентите,   информационно-аналитичният   процес   се   издигна   на   невиждано 

досега ниво.

След Студената война една от основните задачи за специалните служби на 

САЩ, Русия и западноевропейските страни става контролът върху продажбата на 

съвременни оръжия от страни като Пакистан, Индия, Израел, Северна Корея, Иран, 

Ирак и още повече от използване на ядрено оръжие от тези страни при разрешаване 

на   местни   и   регионални   конфликти,   в   които   те   участват.   Особено   силно   е 

вниманието към страни, които се стремят да се доберат до тайната на ядреното 

оръжие и реално да го ползват. За да се избегне тази опасност, наред с другите 

мерки   много   важно   е   заинтересованите   разузнавателни   служби   да   продобиват 

пълна и навременна информация за състоянието на ядрената мощ на тези страни и 

за техните намерения за евентуално използване на ядрено оръжие. 

В съвременните условия усилията на специалните служби са насочени както 

към традиционните им задачи и за обезпечаване на управлението на държавата с 

адекватна   и   своевременна   информация   и   с   пълноценни   и   многовариантни 

(алтернативни) анализи, така и към борбата с тероризма, която все повече заема 

съществено,   дори   централно   място   в   усилията   за   ефективно   функциониране   и 

гарантиране на сигурността във всички демократични държави. Защото от целия 

спектър заплахи, пред които е изправена международната общност от развити и 

демократични   държави,   заплахата   от   тероризма   е   най-сериозна   и   способна   до 

доведе   до   най-значителни   стратегически   последици,   които   да   тласнат   света   в 

безпорядък, хаос и непредсказуемост.

Атентатите,   извършени   в   САЩ   на   11   септември   2001г.,   поставят   като 

изключително важна задача на разузнавателните и контраразузнавателни служби 

по света борбата с тероризма. В условията на изграждане на глобално общество 

вече се говори и за глобален тероризъм.  Шокът от 11 септември доведе до нова 

преоценка   на   основните   задачи   на   специалните   служби   по   света   и   до 

реконструкции с оглед засилване мощта на техните поделения, противопоставящи 

се   на   тероризма.   Сега   срещу   терористичните   организации   и   групи   се   изправят 

6

добре   подготвени   поделения   на   специалните   служби   на   държавите   по   света, 

специализирани в дейността по тяхното разкриване и неутрализиране. Създават се 

нови   подразделения   за   борба   с   тероризма   или   се   подсилват   дотогавашните 

спецслужби   в   това   направление.   В   световен   мащаб   се   поставя   въпросът   за 

нарушаване   правата   на   човека   в   името   на   неговото   опазване   от   прояви   на 

тероризъм. Това води до засилване на мерките за защита на вътрешната сигурност. 

Днес   става   все   по-очевидно,   че   неумелите   опити   за   реформи   и 

дилетантското отношение към специалните служби влошават не само сигурността 

на   държавата,   но   и   положението   на   хората   -   в   емоционален,   социален   и 

икономически план. Още повече на фона на зачестяващите терористични актове, 

които изострят допълнително обстановката. Опасностите, заплахите, рисковете и 

другите   негативни   явления   затрудняват   държавното   управление.  Ето   защо 

паралелно с това все повече нарастват ролята и значението на специалните служби. 

Разузнаването   и   контраразузнаването   са   обективна   необходимост   в 

развитието   на   всяка   страна   по   света.   Разузнаването,   което   вече   40-50   века 

съпътства живота на хората и се е превърнало в част от историята на човечеството, 

и   в   следващите   векове   ще   бъде   една   необходимост   в   желанието   на   хората   да 

изградят един нов по-справедлив и по-добър живот.

Според известния американски футуролог Алвин Тофлър XXI век ще бъде 

белязан   от   информационни   войни   и   засилен   промишлен   и   финансов   шпионаж. 

“Разузнавателната дейност ще е едно от най-бурно развиващите се и доходоносни 

предприятия..... Шпионите няма да си отидат, напротив, ще бъдем свидетели на 

революционни преобразувания в шпионажа.”

I.   Глава   първа   –   Същност   и   съдържание   на   разузнаването. 

Българското разузнаване през годините.

1.

Същност и съдържание на разузнаването

Разузнаването като история и като дейност принадлежи еднакво на всички 

цивилизации.   Независимо   от   спецификите,   типични   за   всяка   една   култура   и 

цивилизационна общност, различните държави са изработили и общи или сходни 

7

практики   за   разузнаване   и   контраразузнаване,   за   събиране   и   обработка   на 

информация, за нейното оптимално и задълбочено анализиране.

Разузнаването   е   една   от   най-старите   специализирани   човешки   дейности. 

Историята  на разузнаването  от най-дълбока древност е свързана с историята на 

човечеството, с битките между племената и народите за тяхното съществуване и 

оцеляване. В същото време тя винаги е била малко позната за обикновените хора. 

Разузнаването   е   жизнено   необходим   елемент   на   държавата   и   всяка 

уважаваща   себе   си   страна   (чрез   своето   политическо,   държавно   и   военно 

ръководство) създава и поддържа мощни организации за добиване и обработка на 

информация,   по   широк   кръг   проблеми   с   цел   извличане   на   разузнавателна 

информация   за   военни,   политически   и   икономически   цели.   В   общия   държавен 

информационен   процес   ролята   на   разузнаването   е,   чрез   своите   структури   да 

превърне   обикновената   информация   (сбор   от   новини,   събития,   процеси)   в 

разузнавателна  информация. Това означава  да събира, системетизира, оценява и 

анализира   обикновената   информация   и   я   превръща   в   основа   за   формиране   и 

вземане на решения. За да изпълнява тази си роля разузнаването трябва да бъде и 

структурно   изградено,   и   ресурсно   осигурено   (в   т.ч.   и   кадрово),   и   отговорно 

ръководено. 

Изхождайки   от   позицията   на   държавното   разузнаване,   в   понятието 

разузнаване може да се включат два основни елемента.

Първият,  това са специализираните  служби,  които  са създадени  от всяка 

държава   за   събиране   и   анализиране   на   политическа,   военна,   икономическа   и 

научно-техническа   информация   за   чужди   страни,   организации   и   граждани   и   за 

провеждане   на   тайни   операции.   Това  са   тъй-наречените   сили   на   разузнаването, 

които   включват   кадровите   служители   (оперативни   работници,   анализатори, 

технически персонал, чиновници), а също и нещатни служители. Те имат права и 

задължения, определени от законите.

Вторият елемент на това понятие обхваща специфичната дейност на тези 

служби,   наричана   разузнавателна,   чиято   цел   е   да   защитава   националната 

сигурност. Тя има три основни функции:

8

1. Да събира информация от политически, военен, икономически 

и   научно-технически   характер,   касаеща   чужда   страна, 

организация, група, конкретно лице;

2. Да обработва и анализира събраната от различни секретни и 

открити източници информация;

3. Да извършва тайни операции в чужди страни.

Изпълнението   на   тези   три   основни   функции   се   осъществява   чрез 

използването   на   специфични   средства   (агенти,   технически   средства)   и   методи 

(комбинация,   проникване,   дезинформиране),   а   самата   дейност   се   извършва   в 

рамките на работа по обекти за оперативно проникване и организиране на тайни 

операции.

Тази характеристика на разузнаването показва, че то като цяло се извършва 

в   среда   на   чужд   суверенитет,   т.е   на   конкурентна   държава   (при   фирменото 

разузнаване   –   на   конкурентна   фирма).   Тази   дейност   може   да   се   извършва   по 

отношение на държава, с която в момента разузнаващата държава е в конфликт 

(военен, икономически, идеологически), но може да се извършва и по отношение 

на съседни  и дори приятелски  страни,  щом интересите  й налагат  това. От тази 

гледна точка може да се каже, че по начало дейността на разузнаването нарушава 

чуждия   суверенитет,   поради   което   исторически   в   цял   свят   тя   е   обявявана   за 

противоправна от позициите на разузнаваната държава, която е в правото да се 

предпазва   от   нея.   Това   се   осъществява   основно   от   контраразузнавателните   й 

служби,   които   се   стремят   да   я   разкриват,   а   следствено-съдебните   й   органи 

предприемат наказателно правни мерки по отношение на заловените извършители 

(разузнавачи и техни агенти).

Следователно  същността   на   разузнаването   може   да   бъде   разкривана   от 

различни позиции. Прието е в теорията да се говори за разузнаването като процес 

(цикъл) и като структура.

Разузнаването   като   процес   (цикъл)

  обхваща   в   себе   си   пет   основни 

момента:

1.   Получаване   на   задачата

  –   институцията,   която   ще   вземе   решение   на 

основата на получената информация, трябва да формулира пред разузнавателната 

9

служба задачата. Тя се поставя от правителството, от президента (в зависимост на 

кого е подчинена службата). Тя трябва така да бъде поставена, че службата да е 

наясно относно характера на информацията, която ще трябва да събере. Тази задача 

може   да   бъде   постоянна   и   конкретна.   Например   българското   политическо 

разузнаване   има   за   постоянна   задача   да   следи   обществено-политическото, 

икономическо и военно положение на Балканите. Едновременно с това службата 

може да получи конкретна задача, свързана с изострянето на обстановката в даден 

район на полуострова. 

Задачата   трябва   да   бъде   така   зададена,   че   да   даде   възможност   на 

информацинно-аналитичното   подразделение   на   разузнавателната   служба   да 

изготви   т.нар.   информационно   задание,   в  което   да   формулира   от   позициите   на 

ръководството на разузнавателната служба задачата на оперативния състав.

Това   информационно   задание   отива   в   оперативния   отдел,   към   който   се 

намира резидентурната група, която ще изпълнява задачата. В него се разработва 

т.нар.  оперативно задание, в което се посочва вече конкретно как ще се изпълни 

задачата   –   с   какви   източници,   средства,   методи   и   т.н.   Оперативното   задание   е 

строго   секретно   и   не   е   известно   на   работещите   в   информацинно-аналитичното 

направление.

2. Събиране на първична информация 

– тази дейност изразява същността на 

разузнаването.   Не   напразно   се   смята,   че   информационната   функция   на 

разузнаването   е   основната   и   най-важната.   Традиционно   подадените   задачи 

изискват от разузнаването да събира политическа, военна, икономическа и друга 

информация за чуждата държава с цел въз основа на нея да вземат най-правилните 

решения във взаимоотношенията си с нея. Това, което отличава тази информация 

от другите видове информация е, че в нея има секретни сведения, получени лично 

от оперативните работници – разузнавачи, от агенти, от технически средства или 

чрез   техническо   разузнаване.   По-голяма   част   обаче   представлява   информация, 

получена от открити източници – средствата за масово осведомяване, Интренет, 

конгреси и др., които разузнавателните служби следят и се стремят да събират и 

предоставят на своите аналитични служби. Информация може да се получи и по 

10

линия на сътрудничеството с други разузнавателни служби, една от формите на 

което е взаимният обмен на събраната от тях информация.

3.   Обработка   на   първичната   информация

  –   получената   информация   от 

различни източници се преглежда, ако е необходимо, се превежда и след това се 

подрежда. Разчита се и се интерпретира информацията, получена от техническото 

разузнаване. Извършва се т.нар. обезличаване на информацията, т.е. скриване на 

нейния източник. Тематично се подрежда и систематизира. Оценява се от гледна 

точка   на   актуалност,   обективност,   достоверност,   пълнота,   своевремонност   и 

секретност.

Обработената   информация,   която   има   непосредствена   връзка   с 

изпълнението   на   поставените   задачи,   конкретизирани   в   информационното   и 

оперативно задание, се нарича оперативна информация.

4.   Анализ   на   оперативната   информация 

–   събраната   и   обработена 

информация се подлага на анализ, в резултат на което се ражда “разузнавателният 

продукт” – т.нар. вторична информация. В нея важно значения има формирането на 

изводи, издигане на версии и извършване на прогнози. Това може да се извършва 

от   самите   оперативни   работници,   но   в  съвременните   разузнавателни   служби   се 

осъществява   от   анализатори   на   разузнаването,   обособени   в   отделни 

информацинно-аналитични звена, които са високо квалифицирани специалисти от 

всички области на познанието.

5.   Разпространение   на   анализираната   информация

  –   довеждането   на 

анализираната   информация   до   заинтересованите   институции   е   заключителната 

фаза в този процес. Всъщност това означава, че разузнавателният продукт трябва 

да стигне до тези, които са поставили съответната задача и които на основата на 

нея (и друга информация) трябва да вземат решения.

Разузнаването   като   структура   (организация)

  позволява   тя   да   се 

разглежда като организационна система от отделни направления (подразделения), 

които   изпълняват   неговите   специфични   задачи.   Най-общо   всяка   разузнавателна 

служба се състои от следните направления:

1. Оперативното направление

 – то се занимава с “истинския шпионаж”, т.е. 

събирането на разузнавателна информация. След като получи информационното 

11

задание,  то изготвя  оперативното  задание  и организира  събирането  на  исканата 

информация.   За   тази   цел   то   се   стреме   да   достигне   до   закрити   източници   на 

информация   –   т.нар.   обекти   на   проникване,   като   вербува   агенти   и   използва 

технически средства, за да се снабди с търсената информация. То има за задача да 

събира, систематизира и обработва и открити източници на информация. Най-общо 

може да се каже, че то извършва агентурно-оперативна работа.

2.   Информационно-аналитичното   направление

  –   изработва   на   базата   на 

получените задачи от съответния държавен орган информационното задание, което 

се   дава   на   оперативното   поделение.   След   като   получи   обратно   първичната 

информация  от  оперативното  поделение,  то я  обработва, анализира  и оформя в 

краен разузнавателен продукт (вторична информация) със своите изводи, версии и 

прогнози.

3.   Контраразузнавателното   направление

  –   действа   в   рамките   на 

разузнавателната   служба   със   задача   да   я   предпазва   от   проникване   на   чужди 

разузнавателни   и   контраразузнавателни   служби   –   както   в   Центъра,   така   и   в 

резидентурните   групи,   разположени   на   чужда   територия.   Неговата   задача   е   да 

осигурява безопаснастта на провежданите тайни операции. Същевременно то има 

за   задача   да   прониква   в   чуждите   специални   служби   чрез   вербовка   на   техни 

служители и сътрудници или внедряване в тях на свои служители и агенти. Може 

да   предприема   мерки   за   разкриване   и   неутрализиране   дейността   на   чужди 

организации,   групи   и   лица,   които   нарушават   националната   сигурност   на 

разузнаващата държава.

4. Направлението за тайни операции (  в руското и други разузнавания е  

прието да се обобщават тези действия с понятието активни мероприятия)  

– е 

едно   от   най-важните   поделения   в   големите   разузнавателни   служби,   целящо 

оказване на непосредствено въздействие върху обществено-политическия, военен, 

икономически, духовен живот на чужда страна в изгодна за разузнаващата държава 

насока.

5.   Техническото   направление

  –   подпомага   агентурното   разузнаване   в 

използването на технически средства и организира осъществяване на техническо 

разузнаване от въздуха, космоса, земята и водата.

12

Структурите на отделните разузнавателни поделения може да се различават 

в едно или друго отношение. Върху тях оказват влияние традициите и опитът на 

съответното   разузнаване.   Важното   е   те   да   бъдат   такива,   че   да   обезпечават 

изпълнението на задачите, поставени от държавното ръководство. 

Разкриването на съдържанието на разузнавателната дейност в съвременните 

условия предполага задълбочено разглеждане на нейните функции, цели и задачи, 

обекти и използвани средства. 

Целите   и   свързаните   с   тях   задачи   на   разузнавателната   дейност   се 

предопределят от резултатите, които разузнаването се стреми да постигне. Целите 

и   задачите   на   разузнавателната   дейност   са   най-   информативните   елементи   на 

нейното   съдържание,   тъй   като   те   отразяват   субективната   й   страна,   разкриват 

вероятните планове на ръководителите на разузнаванията и политическите лидери 

на разузнаващата държава.

Стратегическите   цели   на   разузнавателната   дейност   предполагат 

реализацията на три групи задачи:

•

информационно   осигуряване   на   външната   политика   – 

информационното осигуряване на външната политика на разузнаващата 

страна   се   състои   в   предоставяне   от   разузнавателните   служби   на 

правителството   на   информация   за   състоянието   и   перспективите   за 

развитие   на   разузнаваната   държава   и   за   плановете   и   програмите   на 

нейното   висше   политическо   ръководство   в   сферата   на   политиката, 

икономиката и военното строителство;

•

непосредствено въздействие върху обекти в разузнаваната държава и 

върху   обекти,   имащи   роля   и   значение   за   нейните   международни 

отношения - при решаването на тези задачи разузнаването се опитва да 

прикрие   прякото,   негативно,   разрушаващо   посегателство   върху 

разузнаваната държава и ролята на разузнаващата страна за намаляване 

на   нейните   реални   и   потенциални   възможности   за   гарантиране   на 

сигурността си;

•

създаване   на   разузнавателни   позиции   за   осъществяване   на 

разузнавателна   дейност   -   придобиването   на   такива   позиции 

13

разузнаването   отнася   към   самостоятелните   задачи,   изискващи 

осъществяване на специални разузнавателни операции.

Обекти   на   разузнавателната   и   контраразузнавателната   дейност   са   всички 

сфери   на   обществения   живот:   политика,   идеология,   икономика,   наука,   техника, 

култура. 

2  . Българското разузнаване от древността до днес

Корените на българското разузнаване можем да търсим още в древността. 

Старите  хроники,  отнасящи  се до  прабългарите,  показват,  че  те са  владеели  на 

завидно ниво изкуството на шпионажа. Те са известни и с прилагането на военни 

хитрости и клопки, на засади, на измами и изненади, което им дава възможност да 

побеждават и по-силни противници. Тяхното прилагане обаче е невъзможно, без да 

имат развита система на разузнаване. 

Възможностите   си   българското   разузнаване   показва   при   голямата   битка 

през 680 г., когато византийският император Константин II Погонат предприема 

наказателен поход срещу хан Аспарух. 

Разузнаването по време на Първата и Втората българска държава наред с 

традициите   заимства   много   от   византийския   опит   в   това   отношение.   Тайна 

полиция, дворцова охрана, местна полиция, нощна стража. Редица факти сочат, че 

изкуството на шпионажа и контрашпионажа не е чуждо на българските ханове и 

царе от този период. 

Една от най-известните победи по време на Първата българска държава - 

тази през 811 г. на хан Крум над византийския император Никифор, се дължи на 

доброто му разузнаване и отличното му стратегическо планиране. 

По   време   на   Втората   българска   държава   върхов   момент   в   умелото 

използване на разузнавателните данни бележи цар Калоян, чиято агентурна мрежа 

и отлично управляван шпионаж  е своеобразен  връх в ранносредновековното  ни 

разузнаване. 

През   всичките   тези   десетилетия   от   съществуването   на   България 

разузнавателните   и   контраразузнавателните   служби   се   появяват,   изграждат   и 

функционират в тясна обвързаност с развитието на българската държава и най-вече 

14

на нейното Министерство на вътрешните работи, Министерството на отбраната и 

Министерството на външните работи. 

Българското разузнаване и контраразузнаване бележи първите си крачки и 

трупа   опит   още   по   времето   на   Руско-турската   война.   Участието   на   българи   в 

руското разузнаване е незаменима школа и първата реална крачка към създаванено 

на бъдещи кадри на българските тайни разузнавателни служби. 

В първите години след Освобождението естествен приоритет има военното 

разузнаване. Още със Закона за устройството на въоръжените сили на българското 

княжество на Генералния щаб се възлага като задача да събира военна информация 

за   съседните   страни.   Към   канцеларията   на   министерството   се   изгражда 

специализиран   разузнавателен   орган,   наречен   Учебно   бюро,   който   трябва   да 

обобщава военно-разузнавателната информация от открити източници и най-вече 

от   българските   дипломатически   агентства.   Преди   Първата   световна   война 

разузнавателната   секция   се   разширява   и   към   отделните   армии   и   дивизии   се 

създават също разузнавателни служби. 

По   време   на   Първата   световна   война   е   създадена   специална   военна 

полицейска   служба   към   Министерството   на   войната.   По   същество   тя   има 

контраразузнавателни   функции,   като   основна   задача   е   защитата   на   сигурността 

вътре във войската, а също и в страната. 

Що   се   отнася   до   политическото   разузнаване   и   контраразузнаване,   то   в 

първите десетилетия на българската държава реално разузнаването не съществува, 

а   контраразузнаването   се   намира   в   рамките   на   полицията   и   практически 

представлява част от нейната структура и дейност. 

Официалните   структури   на   контраразузнаването   възникват   в   рамките   на 

столичната полиция в първите години на XX век. До голяма степен това става под 

влияние на разгорещените политически борби и на проникването на нови закони, 

които   ограничават   политическата   свобода   и   засилват   политическото 

противопоставяне в страната. Разширява се кръгът на престъпленията, извършвани 

чрез  печата  против  държавния глава  и членове  на неговото  семейство.  Тайната 

полиция   обаче   няма   достатъчен   опит   и   добре   подготвени   и   образовани   кадри, 

15