Интерпретация на IV фейлетон

IV фейлетон има структура, която се различава от 
структурата на останалите три фейлетона. Това вероятно е 
знак, че с него Алеко започва нова тенденция, но за 
съжаление фейлетонът е написан малко преди той да бъде 
убит и тази тенденция остава в зародиш. Онези негови 
черти обаче, които го различават от предишните три текста, 
могат да бъдат възприети като елементи от тази новаторска 
тенденция. 
I-ят от тях е диалога. Ако във II-я и III-я фейлетон диалогът е 
само загатнат, то в IV-я той става форма на структуриране. 
В диалога се съдържа и II-я новаторски елемент. Той се 
изразява в това, че в текста са моделирани двама герои и 
то като въплъщения на две различни житейски философии. 
Поради тази причина диалогът между тях се изобразява 
като двубой, като словесен дуел. Текстът нарича двамата 
условно “чичото” и “племенника”. За да се очертае яркото 
противоречие между техните житейски позиции, те са 
представени във фейлетона по един и същ начин. Това са 
българските пословици и поговорки, които съставят ядрото 
на монолога и по най-синтетичен начин изразяват смисъла 
на философиите им. Първият от двамата персонажи- 
“чичото” -е моделиран като ново превъплъщение на онази 
безнравственост, която в останалите три текста Алеко 
показва като пъкъла, който живее в душите на героите. При 
четвъртия обаче, пъкленото начало се  отъждествява с 
абсолютното еснафство, което издига в култ единствено 
егоизма като житейска позиция, а идеалното измерва 
единствено в материално благополучие. Представата на 
този герой за “щастие” се назовава чрез следните 
паремии:”...парици си  спастриха, и къщици  си 
издигнаха...”, “... та и ти кол да забиеш, и ти къща да 
завъртиш.”
Неговият монолог е построен като назидателна реч, чрез 
която той иска да вкара в правия път своя непокорен 
“племенник”, у когото неодобрява ветрогонството, празния 
идеал, защото с него не може нито къща да се построи, 
нито....