Думата интерпретация идва от латински език (interpretatio) и означава тълкуване. От 
гледна точка на съвременното литературознание значението й може да се разбира като 
взаимодействие между анализа и разбирането на литературния текст. Интерпретацията 
на словесно художествено произведение ръководи прехода от казаното към 
подсказаното, от смисъла на текста към света на творбата.

На интерпретация подлежи писаният текст. В устното общуване онова, което 
адресантът има предвид, говорейки, и онова, което адресатът разбира, могат да бъдат 
доведени до тъждество. А нещото от жизнения свят, за което се говори, може да бъде 
посочено - пряко (чрез жест и деиктична дума) или чрез изчерпателно описание, което 
го фиксира недвусмислено. Тези особености се дължат на общото за комуникантите 
време на речевото взаимодействие. Подобно усещане за съвпадение между опита и 
езика, осигуряващо значението на казаното, е характерно например за епическия тип 
общуване, където истинността е гарантирана от авторитета на словото, изказващо 
колективната памет.

С фиксирането на възнамерявания от адресанта смисъл в писмени знаци, с 
прекъсването на съвпадението между времето на казването и времето на възприемането 
се получава различаване между иманото предвид от адресанта и онова, което текстът 
означава, защото думите и изреченията в различни контексти не значат едно и също. А 
нещото, за което се говори, не може да бъде непосредствено и недвусмислено 
посочено. Така значението на текста се освобождава от опеката на автора и от 
контекста на възникването си, в резултат от което възниква необходимостта от 
тълкуване с цел това значение да се разбере.

Интерпретацията се осъществява като взаимодействие между разбирането (на онова, за 
което текстът говори) и анализирането (на казаното от текста - на 
материалнообективната - речевата - му структура). При първия прочит на литературния 
текст читателят схваща (придобива идея) за какво говори текстът - какъв (нов) проект 
за съществуване на човека в света гради. Както на това първоначално схващане, така и 
изобщо на разбиране подлежи светът, който литературният текст изгражда.

По-нататьк, за да изпита правдоподобността на това си схващане, читателят търси 
подкрепа в данни от текста. В идентифицирането на значещи елементи от текста и в 
допускането на възможни техни значения във взаимната им връзка - в обясняването им, 
се състои анализът на текста. Такива значещи елементи в повествователния текст са 
например фабулата, сюжетът и тяхното отношение; гледната точка, самоличността на 
повествователя и неговата позиция спрямо разказваната история и действащите в нея 
лица; отношението между продължителността на събитията и продължителността на