Васил Левски - биография

Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски е роден на 18 юли (6 
юли 

стар стил

) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и 

Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две 
сестри — Ана и Марийка. Той е популярен в народния и художествения 
епос като Апостол на свободата.

Васил Левски е най-малко известен с официалното си име, както и с 
духовното си име 

дякон Игнатий

. Самият той се подписва в протоколите 

Дякон Левский

, а неговите съратници го наричат 

Васил Дякона

 или само 

Дякона

 или 

Дякончето

. Известен е с няколко турски псевдоними, 

например 

Аслан Дервишооглу Кърджалъ (В. Левски)

 (документ на БРЦК - 

Букурещ, 16 юни 1872 г.), 

Ефенди Аслан Дервишооглу

, както и с български 

псевдоними: 

Главният книжар

, 

Тропчо

, 

Драгойчо

 и др., вкл. и един 

арменски - Ованес. След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години, в 
широка употреба влиза прозвището 

Апостола на свободата

 или само 

Апостола

, за което особена заслуга има Иван Вазов. Васил Левски е 

идеолог и организатор на българската национална революция, основател 
на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския 
революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира 
от мозъчен кръвоизлив и тримата братя сами остават да се грижат за 
семейството. От 1855 г. е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, 
таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две 
години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за 
подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и 
името Игнатий в Сопотския манастир "Св. Спас" под мантията на 
йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. Пловдивският митрополит 
Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на 
Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното 
дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които 
се оказват полезни в революционната му дейност.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска 
легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава 
прозвището 

Левски

 (според легендата е направил 

лъвски

 скок по време на 

военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към 
четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след 
кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх 
Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели 
сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски 
дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. Архимандрит 
Василий се опитва да възбуди църковно следствие срещу племенника си, 
но Пловдивският митрополит заплашва самия Василий с наказание, ако 
упортва в настояването си. 1864-1866 г. Левски е учител в с. Войнягово, 
Карловско, а след това ( 1867) в Еникьой, Северна Добруджа. Като учител 
Левски развива революционна пропаганда сред народа и организира