4. Османската стопанска система – XV – XVII в.
Налагане на османската военнофеодална система.
При завладяването на България, османлиите начело с Мехмед II не само не унищожава
завареното, но като се води единствено от държавнически съображения, запазва цели
институции и стопански механизми. При него се регламентират основните принципи на
османската феодална стопанска система. Основна характеристика на системата е, че цялата земя
на империята е държавна и с нея се разпорежда султанът, който я раздава на проявилите се по
време на войната спахии като служебно ленно държане. Така държавата се явява в ролята на
един единствен феодал, който преотстъпва на част от своите поданици- това са хората от
господстващата феодална прослойка. Спахиите в българските земи са представители най-вече на
военното съсловие. Колкото са по-големи приходите, толкова по-големи са задълженията, които
спахията изпълнява при повикване във войската. Служебно се възнаграждават и част от
аристокрацията на покорните народи, които са наречени християнски спахии. Османската власт
предпочита да ги направи свои храненици вместо свои противници. В последствие те приемат
исляма.
Османското аграрно законодателство предвижда съществуването и на лично стопанство за
спахията, за задоволяване потребностите на спахийското семейство. Обикновено то се
предоставя с тапия на селяните, които плащат съответната феодална рента.
Послужебното владение притежава и редица недостатъци. Например, спахията не е пълен
собственик на земята, владее само част от нейните приходи. Отсъствието на пълна собственост
води в някои случаи до незаинтересованост към стопанското развитие на спахилъка.
Известни са и други форми на феодално владеене на земята. Това са т.н. мюлкове- поземлени
владения с пълна собственост в/у земята. Притежатели са членовете на султанското семейство,
висши военачалници, висши държавни чиновници, приближени на султана и др. Притежателите
на мюлк имат пълен стопански, административен и съдебен имунитет. Това дава възможност за
нововъведения, за привилегии на обработващите земята селяни с цел увеличаване на
производителността, за намаляване или премахване на някои данъци. Империята от свои
съображения предоставя мюлковете в стратегически райони, като с тях се цели и привличане на
турско население в определени райони. Твърде често, за да постигне целите си, Османската
държава посяга на мюлковете. За да предотвратят подобна възмоност, притежателите им ги
превръщат във вакъфи, които остават завинаги неприкосновени, т. к. Една част от доходите им
отива за издръжка на мохамеданско религиозно училище.
Друга категория земя в империята е хасовата земя. Тя се предоставя на членовете на султанската
фамилии в безусловно владеене. Всички приходи, получавани от хасовите земи като данъци, са
в полза на султанското семейство.
Османската аграрна система, която се оказва сравнително примитивна осигурява неограничена
власт на централната администрация и лично на султана. Вечните недоразумения м/у държавата
като върховен собственик, спахиите като послужебни държатели и селяните като владелци на
земята подкопават устоите на спахийската и на политическата система, господстващи в
Османската система.
Българското селско стопанство
Българското население известно като рая живее по селата. То осигурява функционирането на
империята чрез доходите, които внася в държавната хазна от своите лични стопанства.
Българските селяни притежават в безусловно владеене земя в чертите на селището или в
непосредствена близост – това са дворните места, градините, лозята, които се владеят като
мюлк. Селянинът е владелец на земята, но не и собственик. Той е трябвало да плаща данък както
на спахията, така и на централната власт. С данъци се облага и добитъкът, като само
християните плащат специален данък за отглеждане на свинете. Селянинът има и редица
отработени задължения към спахията, като превоз на строителни материали, участие във
вършитбата, строеж на стопански постройки и др. Тези задължения още през XV в. започват да
се заменят с паричен откуп.
1