Биографичен поглед над естетическите промени в 

композиционните похвати на 

Игор Стравински

(1882 – 1971)

  Стравински     е   ярък   композитор   на   20-ти   век   със   стил,   който 

коренно и рязко се променя през различните периоди от цялостното му 
творческо   разгръщане.   Заслугите   му   като   творец   биха   били   твърде 
нищожни, ако би бил направен опит да се изредят с думи. Всеизвестни 
в музикалната история са определенията за него като „композиторът на 
1001   стила“   или   „законодателят   на   музикалните   моди“.     Тази 
тенденция,   която   Стравински   поддържа   през   целия   си   живот   някои 
критици,   сред   които   руския   композитор   Алфред   Шнитке,   наричат 
„протеизъм“. (Терминът идва от гръцки –  Proteus –  морско божество, 
което може да мени външния си вид според желанието му.)
Творец,   дал   много   на   съвременната   музика   със   своето   огромно 
творчество, включващо близо 100 опуса – 

*

Сценично творчество - 9 балета, 4 опери, симфонична приказка   

„история на войника“

*

Симфонично   творчество   -  5  симфонии  и     15  други   оркестрови  

творби, сред които симфонични поеми

*

Инструментални концерти – за пиано, 2 пиана, цигулка

*

Много камерни творби, из които сонати, пиеси за гласи пиано и 

др.

*

Хорови творби – Симфония на псалмите, меса, кантата, реквием и 

др.

Със   своята   „изобретателност“   и   нестандартно   творчеко   мислене, 

неговата   музика   почти   през   целия   20   век   се   приема   доста 
противоречиво   –   както   с   ожесточени   критики   от   страна   на 
консервативни анализатори, така и с овациите на модерно мислещото 

1

и авангардно поколение нови музикални творци.

Игор   Стравински   е   роден   на   17   юни   1882   в   Ораниенбаум   (сега 

Ломоносов), край Санкт-Петербург, във високообразовано и заможно 
семейство на музиканти.

Неговият баща Фьодор Стравински е изтъкнат 

оперен певец от полски произход, солист-бас на Мариинския театър, а 
майка му – пианистка. 

Музикалното   развитие   на   младия   Стравински   започва   на   9-

годишна   възраст,   откогато   датират   първите   му   уроци   по   пиано. 
Обучението върви бързо и много скоро това води до желанието му да 
импровизира и композира.
  Стравински   израства   силно   доминиран   от   баща   си   Фьодор,   което   е 
причина първоначално да постъпи в гимназия, където учи за юрист. 
Това е мъчителна част от живота му, тъй като, както се изразява по-
късно в мемоарите си, „мрази сухата наука“, макар желанието му да 
стане   музикант   го   кара   да   започне   да   изучава   самостоятелно 
контрапункт. 
В   гимназията   се   запознава   с   един   от   синовете   на   големия   руски 
композитор   и   теоретик   Николай   Римски-Корсаков,   а   по-късно   и   със 
самия него, представяйки му своите  първи композиционни опити,  но 
поради   недостатъчната   му   първоначална   подготовка   Корсаков   го 
насърчава   да   продължи   домашните   си   занимания.   Не   след   дълго 
започват частните уроци и занимания с Корсаков, които продължават 
пет   години.   През   годините   те   създават   трайна   професионална   и 
приятелска   връзка   помежду   си   и   даже   композират   заедно,   като 
годините   му   на   обучение   били   съпроводени   не   само   с   музикални 
занятия, но и с беседи по най-различни, най-вече музикални въпроси. 
Домът на Римски-Корсаков бил постоянно пълен с нови творци и идеи, 
среда, която насърчава младия композитор да развие своите креативни 
дарования.
          Паралелно с обучението му за юрист, което завършва успешно и 
става   негова   никога   практикувана   професия,   приключват   и 
заниманията със Римски-Корсаков през 1908 година.

По това време в Петербург се откриват известните концерти под 

надслов „Вечери на съвременната музика“.  Стравински посещава често 
това   общество,   благодарение   на   което   за   пръв   път   се   докосва   до 
шедьоврите   на   руската   и   западноевропейската   модерна   музика.   И 
именно   под   такова   влияние   композира   първите   си   значими 
произведения - „Фантастично скерцо“ и „Фойерверк“.  Още в тези ранни 
произведения можем да открием неговия характерен скерцозен маниер 
на   композиране   с   подчертани   фолклорни   елементи.   Двете 
произведения   правят   впечатление   със   свежуя   су   йикирутм   с 
убтересбуте   търсения   в   оркестровката,   с   начина   да   се   използват 
остинатни фигури, с динамическите ефекти. Когато Римски-Корсаков, 
силен   антипатист   на   новите   тенденции   в   лицето   на   Дебюси, 

2

възкликнал   подозрително   към   целотонните   последования,   които 
Стравински използвал.

На концертите на съвременната музика присъства и 

Сергей   Дягилев

  –   музикален   импресарио,   меценат   и 

влиятелен   деец   на   руското   изкуство,   човек   с   усет   за 
новото, създател на една от най-прочутите руски балетни 
трупи и организатор на не по-малко известния фестивал 

в 

Париж „Руски сезони“. Дягилев сформира и популярното 
тогава художествено обединение "Светът на изкуството", 

което включва изтъкнати руски   артисти, художници,

оперни

певци и 

музиканти,   обявили   се   открито   срещу     нормите   и   естетиката   на 
отиващия си романтизъм.

Именно   на   тези   концерти   на   съвременната   музика   Стравински 

дебютира като композитор. Невероятният нюх на Дягилев за новото и 
свежото в изкуството става и основната причина младият Стравински 
да попадне в неговия художествен кръг. 

Така през 1910 година  Стравински  напуска Русия за първи път и 

отива в  Париж по повод поръчката,  която получава  от  Дягилев  - да 
напише балет върху руски сюжет и мотиви, който да бъде представен на 
„Руските сезони“ в Париж в залата на Парижката Grand opera. Така се 
ражда първата голяма творба на Стравински –   балетът „Жар-птица“, 
който му донася и първата европейска слава. 

В „Жар птица”, както в и следващия балет, представен на сцената 

на парижкия театър „Шатле” през 1911 година - „Петрушка“ (наречена 
от   Александър   Бенуа     „балет-улица“,   заради   почти   непрекъснатото 
сюжетно развитие върху атмосферата на уличния шум), в хореография 
на  Михаил  Фокин,  декори  на  руския  художник от  Дягилевския  кръг 
Александър Беноа и Вацлав Нижински в главната роля, композиторът 
показва оригинален и уникален музикален език - нов тип оркестрация, 
наблягаща на тембровия колорит, използването на   руски фолклорни 
интонации, и хореография, която скъсва с традициите на класическия 
руски балет.

След   поразителния   успех   на   „Жар   птица”   и   „Петрушка” 

Стравински е изключително ентусиазиран  за написването на следваща 
хореографска творба. През 1913 в залата на „Елисейските полета” на 
Шанз-Елизе   в   Париж   е   представен   балетът   „Пролетно   тайнство“. 
Мощната му сила на значимост  към новото изкуство и необикновената 
стилистична дързост на композицията е причина да се задълбаем още 
по-дълбоко в нейните новаторски аспекти.
Заедно с художника Николай Рьорих и хореографа Вацлав Нижински, 
Стравински окончателно завършва сценария на новия балет и бързо 
написва музиката.
Произведение, вписващо се в модерния през тези години стил на т.нар. 

3

примитивизъм   и   връщане   назад   към   архаиката,   варварската   тема   и 
магическите   заклинания   от   езичеството.   Вдъхновен   от   картините   и 
творческия   свят   на   знаменития   руски   художник   Николай   Рьорих, 
сюжетът   на   балета   е   ориентиран   към   пресъздаването   на   древен 
езически   ритуал   ,   разпространен   сред   скитските   племена   от   Средна 
Азия – за пренасянето в жертва на най-младата девойка от племето в 
знак на преклонение пред бога на пролетта.
Балетът се състои от две части - „Целувката на земята“ (седем епизода) 
и „Великата жертва“ (шест епизода)

„В   „Пролетно   тайнство”   аз   исках   да   изразя   –   пише   Стравински, 

светлото възкресение на природата, която се възражда за нов живот, 
възкресение пълно, стихийно, възкресение на всемирния зачатък“ ...

Музиката   на   балета   е   изпълнено   с   нови   похвати   и   средства   на 

художествения   език,   тях   използват   в   една   или   друга   степен   почти 
всички съвременни музиканти, в това число дори и онези, които не са 
съгласни с идейната концепция на произведението.

„Тайнството“   е   типично   художествено   явление   на 

предреволюционната епоха. То е писано в години на творчество, когато 
се   появяват   произведения   като   „Камбани“   на   Рахманинов,   „Лунния 
Пиеро“ на Шьонберг, „Скитска сюита“ на Прокофиев, „Дафнис и Хлое“ 
на   Равел,   Девета   симфония   на   Малер   и   др.   Макар   и   със   своята 
стилистика да не си приличат, те са изяви на критичното чувство на 
идващите катаклизми и революции, експресивни кулминации. 

За  да  изобрази  новия  усет   на   новата  епоха,  били   нужни  и  нови 

средства, които да я изразят. В „Пролетно тайнство“ са включени бурни 
теми   на   драматизъм   и   прояви   на   първичност,   присъща   за 
експресионистичните методи, с които си служили музикалните творци 
тогава. 

Творбата е новаторска от гледна точка на няколко аспекта:

•

Метроритмически   контраст   с   бързи,   резки   и   внезапни   смени, 
което води до т.нар. разкрепостравяне на ритъма

•

Необичайна   темброва   драматургия   с   остри   контури   и   ярък 
колорит,   наблюдавана   в   нетипичното   хармоническо 
разпределени в оркестровата партитура

4

•

Политоналност в изграждането на хармоничната фактура

•

Нов поглед и интерпретация на фолклорните интонации 

•

Огромни размери на оркестровия състав 

– духови инструменти (3 флейти, 1 пиколо, алт-флейта, 4 обоя,  
английски рог, 4 кларинета, бас кларинет, 4 фагота, контра-фагот, 
8 валдхорни, 4 тромпета, 3 тромбона, 2 туби)
- струнни инструменти ( 16 първи, 14 втори цигулки, 12 

виоли, 

10 виолончели, 8 контрабаса)
- ударни инструменти (тимпани, комплект от ударни инстументи, 
цимбали, там-там, триангел, тамборин и гуиро)
Всички   инструменти   са   използвани   с   максималните   им  
възможности и диапазон, нетипично за традициите досега.

•

  Скъсване с традициите на класическия руски балет, както чрез 
въвеждането на нов тип хореография, така и чрез използването на 
нов тип декори, костюми и сценография

5