При изучаване на биологичните науки,както и при изследване на организмите и
техните живи съставки(органи,тъкани и клетки) методологията и гносеологията
изискват да изхождаме от две основни диалектически единства:1)единството между
организма и средата,взети в тяхното развитие.и 2)единството между структурата
( формата,устроиството)и функцията(динамиката,отправлението)и
развитието(еволюцията,хронологията) на организмите или техните живи
съставки.Овладяването на това приложение на методологията и ембриологията е от
много голямо значение за студента по медицина,защото посочените дведиалектически
единства са валидни както за всички биологични науки,така и за всички патологични,
клинични и профилактични(хигиенни и здравеопазни) науки.
Тъи като клетката, тъканите и зародишът на човека и животните са живи организми
или живи техни съставки,то науката за клетката,както и тази за тъканите и зародиша
трябва да се изучават диалектическо единство устроиството,отправлението и
развитието на своите предмети,за да ни дадат едно вярно обобщение на знанията и
схващанията,добити с всички приложени методи на изследване.При това,за да бъде
вярно отражение на деиствителността,науката трябва да държи сметка за отношението
на частта към цялото и за диалектическото единство между организма исредата,взети в
тяхното развитие.Спираики се на тези основнни положения,можем да дадем едно по
широко определение (дефиниция) на хистологията и ембриологита като науки за
обособени живи предмети,а именно тъканите и зародиша на живите същества в
частност на човека и гръбначните.Думата histos-от гръцки значи тъкан или
стан.Хистологията,наука за тъканите или тъканознанието,е наука за тъканите като
живи съставни части на организма на човека и многоклетъчните животни и разтения.
Думата embrio-на гръцки значи зародиш.ЕМбриологията,наука за зародиша на човека,
на животните и разтенията.
От дадените определения виждаме,че хистологията и ембриологията са науки,които
имат за задача да изучават живи предмети,тъкании зародиши,но не само човека, а
всички многоклетъчни организми са устроени и осъществяват своите функции чрез
живи съставни части,наречени тъкани,и произхождат от по малки живи
организми,наре1ени зародиши,то хистологията и ембриологията са общи биологични
науки.Те са от значение за всички други биологични науки,които изучавати здравои
болно състояние на човека,животните и разтенията: така наречените
антропобиологични,зообиологични и фитобиологични науки.Още повече хистологията
и ембриологията са важни за общата биология и за приложните биологични
науки:медицински,ветеринарномедицински,агрономичните и промишлено-
биологичните науки.Поради тези съображения хистологията и ембриологията се
наричат основниили фудаментални биологични науки.
Освен общовалидните закономерности,знания и схващания ние добиваме и
такива,които са а студентите по медицина и стоматология винаги ще изтъкваме
това,което е присъщо за тъканите и за зародиша на човека.Общото в тъканите ,а също
и в зародиша на човека с тъканите и зародиша на многоклетъчните животни и особено
на гръбначните йивотнии бозаиниците е толкова голямо ,че днес ние на можем да
говорим за хистология и ембриология само на човека ,така както говорим за анатомия
на човека.Има закономерности знания и схващанияза тъканите и зародиша,които от
една страна,се доближават,и покриват с тези,валидни за всички организми.тоест до
предмета на общата биология, а от друга страна те се доближават и покриват със
закономерности ,знания и схващания,валидни само за човека
ОТ казаното се вижда че хистологията като обща и специална наука за тъканите и
ембриологията като обща и специална наука за зародиша са от много голяма значение
както за правилното и съвременно овладяване на всички науки ,които се преподават в