Институционална и законова рамка на еко .политика
1. Дефиниция на екополитика – система от институционални, законови, икономически и
пазарни инструменти, както и доброволни механизми за целенасочено формиране на
екологично поведение, спазващо изискванията за устойчиво развитие.
Институционалните инструменти включват изградената структурана държавните и
местни норми за управление. Стратегията за устойчиво развитие с формираните цели в
екологичната област. Законовите инструменти: фискални, застрахователни....
Доброволни механизми – това са различни форми на споразумения между бизнеса и
правителствените институции. Като примери: схемите за екомаркировта и тн.
В екополитиката използваме основно 2 подхода:
-
Регулаторно – контролен /команден/ подход, който се основава на правните
гинструменти, но нормативната база, която държавата е изградила
-
Икономически подход – той се базира на фискални, финансови, застрахователни и
пазарни инструменти. Част от тези инструменти се използват за превантивна цел.
Като примери: стандартите за безопасност, банкови гаранции, застраховки, а други
се използват за регулиране на взаимоотношенията по повод на предизвикани
екологични щети. Такива са данъците, санкциите, таксите и тн. Много често в
екополитиката се използва комбинация от двата типа подходи. Идеален инструмент
за съжаление няма, но въпросът е да използваме такава комбинация, която да
оптимизира провежданата политика.
2. Екологична политика на ЕС – тази политика е насочена към изпълнение на екологичните
цели на устойчиво развитие. С подписването на Римския договор през 57 година
започват да се осъществяват основните политики. Екополитиката е регламентирана чак
през 72 година – т.е. на един доста покъсен етап. Тя се основава на 2 главни рамки:
институционална и правна.
Институционалната рамка включва институциите, които определят стратегиите на политиките
и програмите за действие. Основните институции, които имат отношение са:
-
Комисията към ЕС – тя е изпълнителен органи и е отговорна за въвеждането
мониторинга, контролът и прилагането на законите и политиката на ЕС. Към тази
комисия функционира Дирекцията по околна среда, която отговаря и за ядрената
безопасност и защитата на гражданското общество. Тази дирекция осъществява
екополитиката и контролира спазването на екозаконодателството.
-
Съветът на министрите е глания законодателен орган на ЕС. Той се състои от
министрите, които отговарят за околната среда в съответните страни членки.
-
Европейският парламент – той представя интересите на гражданите, но няма право
на законодателна инициатива. Той има право да одобрява бюджета, да избира или да
разпуска комисията. По принцип той заседава веднъж месечно.