ЖИТНА РЪЖДА

 (Puccinia graminis)

Житната ръжда е паразитна гъба с твърде сложен цикъл на развитие, през време, на 
който тя сменя два гостоприемника, образува два типа плодни тела и произвежда пет 
типа спори.
Житната ръжда започва живота си рано напролет по киселия трън, който е първият й 
гостоприемник. Ще я откриете по малките, с диаметър до 5 мм, червени петна (в 
средата те са с меденожълти до медночервени брадавички) по горната страна на 
младите му листа, както и по оранжевите възглавничковидни образувания по долната. 
Само с микроскоп, и то на напречен срез от лист през участъците с петната, може да се 
установи обаче, че мицелът на паразитната гъба (той е многоклетъчен, силно разклонен 
и се развива между клетките на листата) е образувал близо до горната повърхност на 
листата луковицоподобни плодни тела, наречени пикнидии, а под тях — близо до 
долната им повърхност — чашковидни плодни тела, наречени ецидии. В пикнидиите 
гъбата произвежда пикноспори, които играят роля при половото й размножаване. В 
ецидиите се образуват ецидиоспори, с които тя заразява пшеницата, ръжта, овеса и 
голям брой видове диворастящи житни треви, които са вторият й гостоприемник. 
Житната ръжда ще намерите по пшеницата (също по ръжта и овеса) през времето, 
когато тя започне да изкласява. Ще откриете гъбата по ръждивокафявите продълговати 
точици и линийки, дълги от няколко милиметра до няколко сантиметра, които се 
появяват по стъблата и влагалищата на листата им (затова житната ръжда е известна 
още като линейна, или стъблова ръжда), след като мицелът на гъбата се е настанил в 
техните тъкани. Те наподобяват ръждата, която избива по железните предмети, и затова 
както самата гъба, така и болестта, която тя причинява, са наречени ръжда. Но отново 
само с микроскоп може да се види (като се направят срези от заразени части на житни 
растения или като се настърже малко „прах" от ръждивите петна) , че тези ръждиви 
петна са купчинки от спори — дребни елипсовидни или яйцевидни до крушовидни 
едноклетъчни телца с жълтокафява обвивка, цялата покрита с къси шип-чета. Това са 
уредоспорите на гъбата (наричат ги и летни спори) — третият тип спори след 
пикноспорите и ецидиоспорите, които житната ръжда произвежда. С тях тя се 
разпространява по още незаразените житни растения.
Вегетативното тяло на самата гъба обаче няма да видите. Тя се заселва в тъканите под 
епидермиса на стъблото и на листните влагалища и многоклетъчният й мицел пълзи и 
се разклонява между клетките им. В самите клетки той пуска смукала (хаустории) , с 
които изсмуква от тях необходимите за растежа и развитието му хранителни вещества. 
Вследствие на това клетките на гостоприемника загиват.
Ако обходите пшеничните блокове непосредствено преди жътвата и огледате стъблата 
и листните влагалища на зрялата пшеница, вместо подобните на ръжда ръждивокафяви 
линийки ще видите вече черни чертички, сякаш някой небрежно е драскал по тях с