В основата на немалко критически концепции за „Под игото“ лежи схващането за
билатералната същност на този роман. Отбелязвани са простодушната патриархална
„чичовщина“ и великото „пиянство на един народ“; говорено е за „парцелирана
душевност“, за състоянието „между тялото и духа“, за романово и епопейно начало.
Като отчитаме монолитната и органична цялостност на романа, бихме искали да
представим още един структуроопределящ принцип: напрежението между два полюса -
на романтичното и на еснафското.
Необходимо е известно уточняване на понятията. Определението еснаф има
амбивалентна природа: от една страна, то се отнася до социалната и професионалната
принадлежност, от друга - до специфични човешки качества, до модела на поведение.
Думата еснаф носи в себе си първоначална понятийна синкретичност, а наред с нея - и
по-късни конотативни наслоения, с което значенията й се свързват с традицията,
сигурността и собствеността на стопанина, спазващ строго установения и утвърден ред
и подчиняващ се на некодифицираната, но трайна и мощна нормативност в личното и
общественото поведение.
Ако разгледаме образната система на „Под игото“ от този ъгъл и загърбим по-
тясната „професионална“ и съвременната „негативна“ знаковост на думата, ще
установим, че много от героите на „Под игото“ в по-голяма или в по-малка степен
задължително спазват нормите на обществен живот, зачитат общественото мнение и
това е значима етнопсихологическа особеност, която се е формирала под мощни и
дълготрайни въздействащи сили, дали облика на българското еснафство.
„Българският здрав смисъл“ не е лесна за преодоляване преграда - това са думи на
Бойчо Огнянов - Гостът, Чужденецът, Авантюристът, който е призван да разчупи
затворения свят на Стопанина. Никой не би могъл да упрекне Огнянов в тесногръдие и
ограниченост, и действително няма основание за това. Но достатъчно ли е обърнато
внимание на факта, че този безспорно идеализиран герой спазва канона на
общоприетото или поне не се опитва да се бори с него. Може да се възрази, разбира се,
с кражбата на парите на отец Йеротей, със спора с дякона Викентий, когато Огнянов
утвърждава принципите на един нов революционен „свръхморал“: според него
кражбата е свещена, а грехът - праведен. Съгласни сме с това. Възражението ни е по
отношение на дребните неща, на детайлите, на подробностите от всекидневното
съжителство с останалите. Бойчо Огнянов налага нормите на новия „свръхморал“ в
голямото, но не и в битово-всекидневното. Не ще и съмнение, че ако революцията
изискваше нарушението на някое от тези дребни всекидневни ограничения, той би го
направил, но въпросът е, че не се налага, а и той не се стреми към това. Неговата мисия
е да спечели сърцата и умовете на новите си съграждани, а това не би могло да се
постигне с предизвикателства срещу еснафското разбиране за ред и морал. Бойчо
Огнянов до такава степен се вписва органично в живота на Бяла черква, че
първоначално Хаджи Ровоама, градската сплетница, изследваща под лупа и най-
интимните подробности от живота на съгражданите си, не успява да съзре в неговото
поведение и начин на живот нищо за отбелязване, а от чиста неприязън пуска
неприятния слух, че той е турски шпионин.
В забавленията на еснафлиите Бойчо Огнянов участва на равна нога - в гощавката у
поп Ставри той напълно се вписва. Участва и в празника на Силистра-йолу, където
освен душата се угощава и стомахът.
Предмет: | Западноевропейска литература, Литература |
Тип: | Анализи |
Брой страници: | 5 |
Брой думи: | 721 |
Брой символи: | 6208 |