Общуването в процеса на обучение и възпитание

­ общуване и комуникация

­ общуване и комуникативна дейност
­ форми и средства на общуването

­ функции на общуването

1.

Комуникация и общуване

В социалната психология те са съвсем близки и сродни, но все пак са различни понятия.

„Комуникация“

(лат. Comonicatio – съобщение, известие, връзка, предаване).

 Пъровто значение на термина е система от връзки, пътни артерии на деден място или 
селище и средства за предвижване и транспортиране.
Второто значение на термина е система от съобщителни линии и средства. 
Третото – система от контакти или актове на общуване между лица. Или процес на 
предаване и приемане на сигнали.
А 

общуването

 между хората е процес на социална комуникация, осъществявана чрез 

речеви или други средства. Специфичното за нея е наличието на социална връзка човек – 
човек. Докато комуникацият е по общо понятие защотото такава връзка не функционира 
навсякъде и винаги.
В социалната психология се разграничават 3 основни страни на общуването. 

o

комуникативна – обмен на информация

o

интерактивна – взаимодействие или интеракция

o

перцептивна – възприятие и разбиране на човека
от този страна пък общуването е по – общо понятие, защото включва всичко това. 

2.

Общуване и комуникативна дейност

Общуването е двустранна човешка активност. Като сложен многостранен процес включва в
системата си: 

­ социална комуникация – обмен на информация; 
­ социално взаимодействие – обмен на опит, начини на поведение или дейност и нейни

продукти между хората, групи, социални системи;

­ социална перцепция – взаимно възприемане и взаймно разбиране; 
­ взаимноотношение и взаимовлияние между субекти – индивидуални и колективни – 

с оглед постигане на съгласуванист, харомонична дейност и общ положителен 
резултат.

Комуникативна дейност – общуването като особен вид човешка дейност. Ако върху 
комуникативнате дейност се наложи решетка, използвана за изучаване на всякакъв вид 

1