ТЕМА   1:  ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ   И   КОНВЕРГЕНЦИЯ,   ПРИНЦИПИ   НА  

РЕГУЛИРАНЕ НА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИЯ ПАЗАР

І. ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Развитие на процеса на либерализация 

През последните двадесетина години технологичната революция  доведе до 

съществени изменения в телекомуникационния сектор. Тази динамика допринесе 
за   предлагане   на   голямо   многообразие   от  далекосъобщителни   услуги,   което 
предизвика   глобален   информационен  бум.   Така   възникнаха   предпоставки   за 
създаване на пазарни условия и в телекомуникациите.

Първите страни, пристъпили към преструктуриране на телекомуникационния 

си сектор са САЩ, Великобритания и Япония. 

В САЩ тези промени започват през 1982 г. с демонополизация на компанията 

АТ&Т. 

Във Великобритания през 1984 г. се въвежда нов телекомуникационен закон, 

създава  се  нов   регулаторен  орган  -  OFTEL  и  се  предоставя   лицензия  на  втори 
мрежови оператор -  Merkury. Същевременно се извършва приватизация на  British 
Telecom и се появява  другият обществен телекомуникационен оператор Merkury. 

През   1985   г.   в   Япония   се   приема   нов   телекомуникационен  закон,   който 

създава законодателна основа за въвеждане на конкуренцията. Радикалните промени 
и процесът на либерализация предизвикват значителни промени в принципите, върху 
които се гради тарифната политика. Основната линия на промяна е разделянето  с 
модела   на   ценообразуване,   типичен   за   условията   на  "естествен   монопол"   на 
телекомуникациите. Възприемат се  нови модели на цени и ценообразуване, чиито 
принципи вече са залегнали в новия тип  закони и в препоръките на Международния 
съюз по далекосъобщения и Европейския съюз. 

Зелената книга на Европейския парламент и Съвет от 1987 г., последвана от 

Директива 90/387/ЕЕС за общата рамка определиха целите и основните принципи за 
създаване на пазар на телекомуникационни услуги в Европейската Общност. Слага се 
началото за поетапно демонополизиране на сектора, подготовка на последователни 
икономически,   правни   и   регулаторни   мерки   и   механизми,  насочени   към 
провеждане   на   последователна   либерализация   при  предоставяне   на 
телекомуникационни   услуги   и   ползване   на

 телекомуникационна 

инфраструктура. 

Основните   регулаторни   мерки   за   сближаване   и   уеднаквяване   на  правната 

уредба са въведени с Директива 90/387/ЕЕС за общата рамка,  която  прогласява 
последователното провеждане на принципа за "

отвореност на мрежата

", на 

основата на прозрачност и равнопоставеност на достъпа до телекомуникационни 
мрежи и услуги. В  последствие този принцип е развит в Директивите за услугата 
"линии под  наем", за взаимно свързване на мрежи, за гласовата телефонна услуга и 
универсалната услуга, за определяне на ясни критерии при лицензиране и създаване 
на условия за конкуренция в абонатната част на мрежите.

ТСМВ 706 “Политика и регулиране в телекомуникациите”

Годината   1997   се   отбелязва   с   това,   че   се   публикува   обновена,   втора 

версия   на   Зелената   Харта.   В   нея   се   очертават  перспективите   на   развитие   на 
отрасъла след 1998г. Тя  предизвиква публичен дебат във връзка с предложената 
от нея концепция за обединяване на телекомуникационния и медийния сектор, 
както и сектора на информационните технологии, и последствията за режима на  
регулация на тези сектори в отделните държави-членки. 

Либерализацията   на   европейския   далекосъобщителен   пазар   достига   своя 

връх   към   1  януари  1998  г.   с  въвеждането  на  пълната  либерализация  на  всички 
телекомуникационни   мрежи   и   услуги   в   страните   –   членки.   Развитието   на 
технологиите, новостите и многообразието на предлаганите услуги, намаляването 
на цените и повишеното качество, постигнати в резултат на задълбочаващите се 
пазарни   процеси,   характеризират   прехода   на   Европа   към   Информационното 
общество.   Технологичната   революция   поражда   конвергенцията   на 
далекосъобщения, медии и информационните технологии, което преконфигурира 
тези   сектори   в   единен   електронен   съобщителен   пазар.   Това   довежда   до 
конвергенция   на   фиксираните,   мобилните,   наземните   и   спътниковите 
комуникации.   При   това   положение   традиционно   съществуващото   вертикално 
регулиране на съобщителни мрежи и услуги се оказва неподходящо, тъй като не 
отразява действащите технологични и пазарни процеси. Възниква необходимостта 
от   въвеждането   на   нов   подход   за   регулиране   на   електронната   съобщителна 
инфраструктура   и   прилежащите   услуги,   най-вече   поради   настъпилата 
конвергенция в технологиите.

През   2002  г.   се   извършва   актуализация   на   достиженията   в   областта   на 

телекомуникациите.   Новите   присъединяващи   се   държави   трябва   да   въведат   и 
прилагат това ново законодателство от момента, когато се присъединят към ЕС.

Целите  на политиката  в  телекомуникациите отразяват и необходимостта 

от установяване на  равновесие между процесите на хармонизация и либерализация, 
според националните законодателства на държавите-членки и Общностното право. 

Технологичният прогрес не само промени естеството на телекомуникациите, 

но   те   се   преврърнаха   в   основен   фактор   на   организационно-структурни   и 
законодателни   процеси,   които   извеждоха  сектора   на   пътя   на   либерализацията   и 
конкуренцията.  За потребителите този процес довежда до предимства, свързани с 
подобряване на качеството и предлагане на услуги на по-ниски цени, включително 
и до поява на нови видове услуги. За производителите се създава широка възможност 
за   конкуренция,   за   присъствие   на   пазара   на   телекомуникационно   оборудване, 
въвеждане на нови технологии и естествено за по-високи печалби.  Въвеждането на 
конкуренцията в телекомуникациите има важни последици за развитието на всяка 
национална   икономика,  предоставяйки   и   естественото   си   преимущество   - 
възможности  за   по-добри   и   по-евтини   услуги,   носещи   бърза   печалба   и   при-
влекателни за инвестиране. 

1.2.  Основните   фактори

,  

които   налагат  появата   на   конкуренция   на 

телекомуникационния пазар са:



цифровизацията и навлизането на съвременни технологии, което създава условия 
за предлагане  на  нови  съвременни  услуги   при   много   по-ниски   разходи   за 
достъп и пренос;

2



необходимостта от премахване на монополистите на съобщителния  пазар, 
които оперират с фиксираната телефонна мрежа. 

Наблюдаващата се конвергенция между далекосъобщителни услуги, медии и 

информационни услуги наложи разработването на нов правен пакет от страна на 
Европейската   Комисия,   с   оглед   хармонизиранe  и   облекчаване   на   условията   за 
достъп до пазара на електронни съобщителни мрежи и услуги на страните-членки 
на Европейската общност – new regulatory framework for electronic communications - 
2002. 

Новата   рамка   е   създадена   на   основата   на   приемственост   в   целите   и 

постиженията   на   предходната   рамка   и   така   гарантира   бързото   и   ефективното 
прилагане на новите актове, от една страна, а от друга - се характеризира с по-
голяма гъвкавост, която съответства на темповете на развитие на технологиите и 
пазарната структура.

ІІ. ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННИЯ ПАЗАР

Въвеждането   на   пълна   либерализация   на   телекомуникационния   пазар 

означава  най-общо,   че  всяко  лице  (физическо  или  юридическо)  с  намерение  да 
предоставя някаква услуга на пазара, може да получи съответното разрешение за 
това,   според   вида   на   предоставяната   услуга.   Това   означава   премахване   на 
ограниченията  за  достъп  до  пазара,   освен  на  базата  на  обективни,   прозрачни  и 
недискриминационни критерии, отнасящи се до ползването на ограничени ресурси 
като радиочестотен спектър и номерационен капацитет. 

2.1. Характерни белези на либерализацията:



пълно премахване на монопола върху услугите и поява на обща конкуренция



създаване на условия за поява и развитие на конкуренция в освободените от 
монопола области и в нови такива;



премахване на монопола върху мрежовата инфраструктура;



създаване на свободен телекомуникационен пазар с определена регулаторна 
рамка и постепенно дерегулиране;



създаване   и   развитие   на   нормативно-правна   основа   за   развитие   на 
конкуренцията и пазара, отваряне на мрежите на операторите за достъп и 
взаимно свързване.

2.2.Условията   за   пълна   либерализация

  са   свързани   с   разширяване     на 

конкуренцията в сектора чрез: 



установяване на общи принципи за лицензиране при балансирани права и 
задължения;



прилагане на обективни и прозрачни процедури и критерии за оценка при 
търгове;



ефективно управление на ограничените ресурси (честоти, номера и право на 
преминаване);



ясни условия за достъп до инфраструктурите на операторите, конкуриращи 

се на пазара;

3



установени   схеми   за   финансиране   на   универсалната   далекосъобщителна 

услуга; свързани с конкуренцията, както и с националното законодателство;



нормативно   уточняване   на   правата   за   преминаване   през   държавни   и 

общински имоти;



правно уреждане на възникващите глобални и регионални партньорства и 

алианси.



сближаване на регулаторните режими с цел насърчаване на трансевропейски 
мрежи и услуги.



осъществяване   на   всички   повиквания   между   крайните   потребители   чрез 
създаването   на   условия   за   взаимно   свързване   на   мрежите   на 
телекомуникационните оператори.
Изпълнението на тези условия ще доведе до създаването на един напълно 

модерен,   динамичен   и   либерализиран   пазар.   В   условията   на   либерализиран 
телекомуникационен пазар съществуват оператори с особено голям пазарен дял. 
Обикновено в миналото те са били монополистите на пазара, но в условията на 
конкуренция те трябва да се приспособят към новите пазарни отношения и правно 
регулиране.   

2.3. Проблеми в процеса на либерализация

В   условията   на   преход   от   монопол   към   либерализация   е   възможно 

възникването на  проблеми, свързани със:



по-пълното приложение на препоръките за опростяване на лицензионните 
режими;



необходимостта   от   по-стриктна   забрана   за   ограничаване   броя   на   новите 
участници на пазара, освен в случаите на използване на ограничени ресурси;



даване   на   приоритет   на   режима   за   регистрация   по   обща   лицензия,   която 
предполага по-лека форма на регулиране спрямо режима на индивидуално 
лицензиране.  Идеята   е   да   се   прилага   принципът   за   възможно   най-лек   и 
необременителен режим, като начинът за постигне на това е прилагане на 
регистрационен режим за по-голяма част от далекосъобщителните дейности.



опростяване на лицензионните и регистрационни процедури и намаляване на 
съответните такси;



подобряване на обратната връзка относно пречките от правен и регулаторен 
характер;



осигуряване на достатъчно време за обществено обсъждане на правната и 
регулаторна рамки с участниците на пазара;



засилване на  контрола върху поведението на участниците на пазара.

Най-важната   последица   от   либерализацията   е   конкуренцията   при 

поддържането и използването на телекомуникационни мрежи и предоставяне на 
телекомуникационни  услуги. Тя ориентира политиката в сектора към поощряване 
на технологичното усъвършенстване на съществуващите услуги и развитието на 

4