Публичната администрация като наука, дисциплина и практика

Независимо от това дали е била обособена или не, публичната администрация

е присъствала в живота на хората под една или друга форма още от създаването на

родовообщинния   строй.   По   същество   функциите,   които   изпълнява   науката,   са
няколко. Тя обединява различните методи, които се прилагат при управлението на

дадена   общност,   дава   базисни   познания   на   онези,   които   се   занимават   с
реализирането на тази дейност. Освен това изяснява и обединява понятия от типа на

управа, организация, структура, длъжностни лица и власт, като изгражда система на
тяхното взаимодействие в полза на обществото.

Разглеждането   на   публичната   администрация   като   разрез   на   функции,

приложения и резултати, ни дава основа да разберем приложението на държавната

администрация.

1

  Един   от   основните   проблеми   на   днешните   граждани   е

непознаването на множеството процеси и механизми на публичната администрация

–   това   е   причината,   поради   която   в   настоящето   понятието   бюрокрация   има
негативни   конотации   в   България   –   хората   обвиняват   тромавата   организация   на

институцииите без да имат реална представа за дейностите, които се извършват там.
Действителна представа  за работата на местните администрации и правителството

може   да   се   придобие   след   като   се   обяснят   връзките   между   политиката   и
администрацията, което се постига чрез изучаването на публичната администрация.

Задълбоченото познаване  на науката  създава  и предпоставки  за формирането на
квалифицирани   кадри   в   областта   на   мениджмънта   –   създават   се   управленски   и

организационни умения. 

1

 Според проф. Е Къндева понятията държавна и публична администрация са различни, като по­общата наука

като   приложение,   е     публичната   администрация.   Особеностите   на   държавната   администрация   също   ще   бъдат

разгледани в настоящата работа.

Може   би   най­значимият   резултат   от   изучаването   на   публичната

администрация   като   функции   и   приложение,   е   получаването   на   знания   за

структурата   на   държавното   управление.   На   практика   това   означава,   че   хората
разбират какви са правомощията на отделните органи в институциите и осъзнават

тяхната отговорност към решаването на проблеми от най­различен характер. Ако
този   тип   подготовка   се   приложи,   поне   до   известна   степен,   гражданите   биха   си

спестили досадното обикаляне по различни организации, защото биха имали реална
представа към кого точно да се обърнат, за да отправят съответното или искане.

Освен   това   би   се   решил   проблема   с   проследяването   на   законосъобразността   на
дадено   решение,   което   означава,   че   ще   нарастне   доверието   на   хората   в

институциите,   тъй   като     с   възможността   за   проследяване   на   осъществените
процедури   може   да   се   избегне   съмнението,   че   за   разрешаването   на   тяхната

индивидуална или колективна потребност не е направено всичко възможно.

Освен практическото приложение на публичната администрация, тя е обект на

различни научни хипотези и схващания. Тъй като е сравнително нова академична
дисциплина,   тя   предизвиква   дискусии   и   спорове,   които   способстват   за

разширяването   на   познанията   в   областта   на   тази   все   още   неразгърната   напълно
материя.   Учените   от   различните   области   разглеждат   публичната   администрация

през   конкретната   призма   на   своята   наука   –   така   например   се   различават
разбиранията   на   политолози,   икономисти   и   юристи.   Показателна   за

противоположността на тези хващания е дискусията, която назрява през 1997г. с
откриването на специалност “Публична администрация” в Софийски университет –

стига се дори до предложение да се замени името на специалността с “Обществено
управление” под предлог, че било най­точен превод.

2

 Въпреки всичко, опитите да се

2

 Пример за доказателство на несъответствието между термините “публичен” и “обществен” е вглеждането в

ситуацията с градския транспорт. Той не е обществен, защото ако беше така хората от другите населени места щяха

да   могат  да  ползват   билети,  закупени  от   собствените  си  градове.   Следователно   транспортът  се   разглежда   като

определи   тази   наука   като   само   правна,   икономическа   или   пък   свързана   с
политологията, са безплодни, защото публичната администрация съчетава елементи

от различни области, по този начин тя се изгражда като наука в полза на обществото
като цялостна структура и организация, а не на отделни, по­тясно специализирани

общности (каквито са правистите и икономистите).

И така, съществуват различни становища по въпроса за публичното и общото.

Едно от тях принадлежи на американските изследователи Роуз и Бъркли, които
осмислят публичното, отнесено само към хората от дадена община или град, т. е. –

управлението   на   съответното   населено   място.   Вяко   селище   има   прилежащите
институции   (публични   съоръжения,   учебни   заведения,   общини,   пътища,

електропроводи, водопровди и т. н.), което означава, че местната администрация се
занимава с дейността по управлението и правилното функциониране на тези звена,

както и се разпорежда по различни въпроси, свързани с тях. В отговорностите на
администрацията влиза и контролирането на длъжностните лица, които се занимавт

с тези задачи. В този смисъл публичната администрация на дадено населено място
представлява строго организирана и сплотена структура, която полага усилия да

контролира и коригира при необходимост дейностите, извършвани от съответните
институции.   Тя   е   “обществена   реалност”,   защото   по   същество   представлява

квалифициран за това персонал, който работи по процеса на постигане на общи
цели.

Друго разбиране за администрация постулира френският учен Анри Файол

3

.

За   него   тя   е   функция   на   управлението,   свързана   с   организационните   действия.

условна собственост на конкретното население, а не на всички граждани. Разбира се, градският транспорт е публична

собственост, но общината е юридическият собственик ­  в този тесен смисъл публичен може да означава и обществен.
Принципно   е   много   по­логично   публичното   да   се   осмисля   като   антоним   на   частното,   а   общественото   –   на

индивидуалното. 

3

 Той определа 10 функции на управлението още през 1916г.

Сходно   е   схващането   и   на   Макс   Вебер,   с   разликата,   че   той   определя
административната   структура   като   разделение   на   компетентностите   в

организационна йерархия. 

Без да се отхвърля  или приема което и да е от тези мнения, може да се

синтериза изводът, че публичната администрация обхваща служителите си, техните
действия и цялостното взаимодействие между тях. Тя не е точно институт, а процес

на работа – администрирането цели постигането на определен резултат в следствие
на   редица   добре  обмислени  и  преценени  постъпки.  Важно   е  да   се  отбележи,  че

основният признак на администрирането е общата цел и съвместното й постигане в
екип , т. е. администрацията не е случайно взаимодействие между хората, а спада

към разпределението на труда (защото в процес на работа всяко длъжностно лице
има различна отговорност и компетенция). Пример за такова строго разграничаване

на отделните отговорности е Устройственият правилник на института по  публична
администрация   и   европейска   интеграция   към   министъра   на   държавната

администрация – в този документ може на практика да се проследи целия процес на
администриране,   компетенцията   и   задачите   на   всяко   едно   управленско   ниво   са

подробно   описани.   Строгата   организация   на   работния   процес   е   много   важно
условие, особено когато става дума решаване на проблеми от национален мащаб,

затова   в   Устройствения   правилник   може   да   се   види   впечатляващ   пример   за
изключително стриктното деление на отговорността по изпълнение на задълженията.

По   въпроса   за  практическите   функции   на  публичната   администрация   като

цялостна   организация   не   може   да   се   формулира   еднозначно   становище.   Проф.

Къндева обособява четири основни схващания, чието съчетание дава представа за
понятието публична администрация. От една страна, тя може да се разглежда като

съчетание от процеси и организации, чиято цел е да приведат в изпълнение законите