КАК ДА СЕ СТИМУЛИРА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РАЗТЕЖ В 

БЪЛГАРИЯ

Стопанската практика недвусмислено показа, че режимът на икономии 

на   публичните   разходи,   замразяването   на   доходите   и   необоснованото 
разширяване на финансовите налози и глоби на фирмите и домакинствата 
рязко свиха потреблението и парализираха предприемаческата инициатива. 
Вътрешните и преките чуждестранни инвестиции са свити до минимум. Да 
не споменаваме сивия сектор в икономиката, по който показател България 
се   утвърждава   на   челните   места   в   ЕС.   Безработицата   надхвърля   12%. 
Бедността се увеличава, като засяга все по-широки слоеве от населението и 
по оценки на Европейската комисия вече надхвърля 22%. Крайграничните 
райони   продължават   да   опустяват.   Емиграцията   за   много   българи   е 
единствената алтернатива. 

На този мрачен фон временното нарастване на експорта и инвестиции 

в   пътната   инфраструктура   не   са   в   състояние   да   доведат   до   стопанско 
оживление.   Политиката   на   самоцелно   затягане   на   коланите,   без 
подкрепящи   мерки   за   заетост   и   нова   политика   на   доходите,   може   да 
гарантира само едно: продължаващо свиване на производството, търсенето 
и потреблението, както и растяща бедност и социална поляризация.

За   да   се   присъедини   България   към   успяващите   и 

конкурентноспособни   икономики,   водещи   активна   и   успешна 
икономическа   и   социална   политика,   е   необходимо   да   се   вземе   нова 
икономическа стратегия – на растеж, на устойчивост и все по-качествена 
заетост,   на   нарастване   на   доходите   и   потреблението   и   ограничаване   на 
подоходното   разслоение   и   масовата   бедност.   Тези   цели   се   постигат   с 
успешни антикризисни стратегии, които се прилагат и в района на Източна 
Европа. 

Ето и комплекс от мерки:

1.

Правителството   приоритетно   да   насочва   инвестициите   към 
технологическо   обновяване   на   българската   икономика, 
адекватно   повишаване   квалификацията   на   работната   сила   и 
създаването на съвременни работни места. 

2.

Държавата   да   обърне   сериозно   внимание   на   политиката   по 
доходите   и   на   натрупаното   изоставане   на   заплатите   от 
производителността   на   труда.   Тази   политика   доведе   до 
демотивация, деквалификация и професионална деградация на 
работната   сила,   и   в   крайна   сметка   до   огромна   емиграция   на