Курсова работа

На тема: „Онлайн журналистика в Англия – постижения,

перспективи и поуки”

Разработил:

Проверил:

Въведение

Голям проблем при традиционната журналистика е разширяването на възрастовата

граница на потребителите. Изследванията показват, че основната аудитория на новинарски

и публицистични продукции е над тридесетгодишна възраст.  В  интерактивната интернет
среда важи обратната статистика. интернет е медията, която е постигнала най­голям успех

в привличането на млади хора към новините

1

. Това е успех в зона, където старите медии

винаги са удряли на камък.  В днешния виртуален свят персонализацията на медийното

съдържание е толкова голяма, че позволява литературата всекидневно да се превръща в
журналистика и обратното – журналистиката да функционира, по думите на д­р Павлова, –

в литература de facto. Ето защо съвременната теория на литературата вече минава и „през”
анализа   на   изградената   от   мрежата   медийна   цивилизация   и   творческа   активност   на

гражданите,   която   приема   разнообразни   (хибридни)   форми.   Подобно   авторско   усилие,
подплатено с професионализъм и отлично познаване на съвременните тенденции в областта

на  новата  журналистика,  действително  е  похвално.  Развитието   на онлайн  технологиите
извън   старите   категории време/място/   старо/ново/   оригинал/копие дава   нова   енергия   на

гражданската   журналистика   в   нейните   разновидности.   Д­р   Павлова   професионално   и
компетентно   представя   най­важните   от   тях   – журналистиката   без   журналисти,   която

разглежда едновременно като „философия, набор от ценности, свързани с гражданското
общество и неговите принципи” (Павлова, цит. съч.,с. 51). Тя е захранвана чрез блогове и

социални   мрежи,   но   и   чрез   световни   събития   и   локални   войни,   които   активизират
визуалните   граждански   свидетелства,   чрез   мрежата   им   създават   много   по­голяма

публичност. 

Редица   автори   отбелязват,   че   новата   гражданска   журналистика   е   силно

персонализирана, тя е изцяло съобразена с потребителските нужди. Д­р Павлова подробно
анализира тези процеси на гражданско участие в журналистиката – чрез форуми, блогове,

1

 http://shu.bg/sites/default/files/izdaniq/Public%20Communication%202.pdf

2

социални   мрежи.  Гражданската   журналистика   в   мрежата   развива   нейното   фолклорно

начало, създава нови традиции на площадната култура (и литература), в която страстите и
емоциите се овъншняват (Бахтин), получават уеб форма, която е публична, представена на

този огромен виртуален площад. Ако битието на античния човек е „зримо и звучащо” (по
Бахтин), а литературата тогава има фолклорни/устни/ площадни измерения, днес интернет

по същество затваря този цивилизационен кръг. 

Мрежата   едновременно   е средство   за   комуникация/   култура/   изкуство/   социална

дейност/начин на живот/ творчество. Съвременната литература вече е част от новия уеб
площад на културата, светът на виртуалното вълнува нейните сюжети, литературният свят

вгражда в себе си новите технологии. След появата на интернет, традиционните медии и
изкуства стават коренно различни, традиционните граници (и бариери) между тях изчезват,

старите   понятия преса/кино/   радио/телевизия постепенно   ще   потънат   в   кошчето   на
медийната   забрава,   светът   прегръща   новите   аудиовизуални   медийни   услуги,   които

променят   журналистиката,   литературата,   театъра,   живописта   и   всичко   останало.   Д­р
Павлова действително има научната смелост и кураж „да споделя в облаците и говори с

вятъра” на голямата промяна в човешката комуникация, която с интернет влезе в живота
ни, за да го промени изцяло. Тя се стреми да догони и улови най­новите медийни практики,

да ги анализира и осмисли, с оглед нуждите на днешния потребител. Поетият риск на това
научно изследване е оправдан и професионално защитен.

Онлайн журналистиката, или, както мнозина я наричат просто – новата журналистика,

по един качествено нов начин променя изцяло еднопосочния принцип на комуникация „от един
към много” в многопосочен „от много към много”. Характерно за нея е пълноценното ползване

на хипертекст и мултимедия, което е невъзможно например за печатната журналистика. Най­
типичният представител на онлайн журналистиката е блогът. В този личен онлайн дневник

публикуващият   (журналистът   от   новата   ера)   всеки   може   да   е   автор,   редактор,   издател   и
потребител едновременно. Други канали за онлайн журналистиката са форумите и чатове и по­

специално тези, които представят онлайн версия на официални медии. И един трети вид онлайн
медия са интернет радиата и подкастовете.

3

Според   Бойчо   Попов

2

  днес   основни   доставчици   на   новините   като   такива   са

електронните медии (радио, телевизия, интернет медии), докато за печатните остава да
„добавят стойност“ към тях. А особена сила придава възможостта за интерактивност. Така

например в реално време редакторите на сайтовете за новини могат да преценяват коя
новина е повече или по­малко интересна за аудиторията (според броя прочитания), за да я

лансират или да я заменят с друга новина от друга тематика.

Сред положителните страни на интернет медиите могат да се отбележат бързата

реакция на медийните екипи при предаването и обновяването на медийното съдържание,
лесният достъп до информацията, безплатното предоставяне на новините, развитието на

уебдизайна   при   поднасянето   на   информацията,   богатите   архиви,   добрият   контакт   с
редакторските екипи, възможностите за коментар на текстовете и за общуване с останалите

потребители чрез форумите, личното участие на юзърите при списването на медиата. 

По темата се изкава и  Хауърд Рейнголд, като той  търси в интернет промяна на

традиционната медийна концепция. За него,  във виртуалното пространство,  се наблюдава
изместването   от   еднопосочнанта   медиа   към   много­към­много   медиата   (many­to­many

media), каквато се явява интернет. Така, от една страна, тя може да бъде видяна като
цялостна медиа, а от друга ­ като среда, в която се съвместяват различни медийни форми ­

както   традиционни,   така   и   виртуално   специфични.   Подобна   интерактивна   медийна
структура може да бъде представена като съвкупност от три базисни елемента: успешно

адаптиране   към   виртуалната   среда   на   вече   познати   медийни   форми   (радио,   телевизия,
печат); проучване характеристиките на онлайн журналистиката, която се явява продукт на

интернет средата и е информационно поддържана от посланията на офлайн медиите и от
собствени източници; безкрайната като тематичност и обем потребителска информация ­

резултат от нуждите на виртуалния потребител за споделяне и обмен на идеи, проявяващи
се във всички нива на киберобщуването ­ чрез чатове, уеблогове, нюзгрупи и форуми 

Възобновеният   интерес   към   виртуалната   общност   се   изразява   и   в   идеята   за

обществена   журналистика.   Според   Рейнголдвиртуалните   общности   са   социални

съвкупности, възникващи от Мрежата, когато достатъчен брой хора достатъчно дълго и с

2

 http

   ://

   blog

 .  justinetoms

 .  com

 /?

   p  =1235

4

достатъчно човешко чувство провеждат публични дискусии, за да оформят паяжини от

персонални взаимоотношения в киберпространството.

Предимствата на онлайн изданията

Интернет, като източник на информация за журналиста и редактора от печатните и

електронните издания, няма аналог, защото с изобилието си от материали и автоматизирано

търсене по дати, теми, автори и др. спестява изключително ценно време. Хипервръзките
дават по­големи възможности за представянето на различни гледни точки от аналогичните

медии.   Липсата   на   пространствени   ограничения   позволява   пълното   разгръщане   без
съкращения   на   материалите   и   дори   поставянето   на   допълнителна   информация   за   тях.

Еднакво   лесен   е   достъпът,   както   до   националните,   така   и   до   регионалните   и
чуждестранните   издания,   до   публикации   за   маргинални   групи,   непредставени   в

масмедиите.   Тези   предимства   на   онлайн   журналистиката   се   използват   за   задържане   и
разширяване на аудиторията. Едни от предимствата на онлайн вестниците са че, формата

им е близка до младите читатели, израснали с компютрите и видеоигрите, и че притежават
огромни архивни възможности заедно със средствата за бързо и удобно търсене и извличане

на информация.

Марк   Дюз извежда   три   основни   характеристики   за   онлайн   журналистиката:

интерактивност, персонализация и конвергенция. Интерактивността и персонализацията са
характеристики,   свързани   с   аудиторията.   Възможните   проблеми,   отнасящи   се   до

интерактивността, са страхът от новата медийна технология. В същото време интернет
технологията позволява бързо взаимодействие не само между журналистите, организацията

и   потребителите,   но   и   между   индивидуалните   предпочитания   на   потребителя   и
журналиста. Доставянето на журналистическия продукт до индивида може да се извършва

по   два   начина   и   потребителят   сам   решава   кой   от   тях   да   ползва.   Първият   начин   е
новинарският сайт да предлага на читателите си хипервръзки към много източници с архив,

в които може да се извършва търсене. Вторият начин е разпространяването на информация
чрез избутване, което означава автоматично да се изпраща индивидуално съдържание.

В сравнение с традиционните медии  предимствата  на онлайн журналистиката  се

състоят предимно внезабавен достъп на журналиста до материали публикувани от която и

да   е   точка   на   светаналичност   на   информация   по   всяко   времеекспанзивност   –

5

неограниченост   от   време   и   пространствовъзможност   за   разпечатване   на   избран

текствъзможност   за   търсене   в   големи   информационни   масивикомпактност   на
информацията   –   печатните   издания,   които   изискват   много   физическо   място   в

библиотеките, вече са трансформирани в битове и могат да се преместват с голяма скорост
на   големи   разстоянияоперативност   при   организирането   и   разпространението   на

информацията   –   новините   се   разпространяват   веднага   щом   се   получатбезсрочно
съхраняване   на   информацията   в   достъпен   за   читателя   видналичие   на   множество

източнициизлизане   на   локалните   журналисти   на   международен   терен  и  нформация   в
дълбочина – новини, излъчвани в рамките на минута по радиото и телевизията, могат да се

намерят в интернет в техния най­обширен вариант и в детайли  включване на статични и
динамични   изображения   и   звук,  възможност   за   персонализиране   на   информацията;

икономичност – няма разходи за печат, за телевизионни и радиостудия, за превоз и щандове
за  разпространение  на  вестници  „Онлайн  журналистиката”  използва  текст,  звук,  видео,

графика, анимация, подпомагани от хипервръзки и архивни база данни.

 При това интегриране на всички канали се получава не просто механичен сбор от

качества, определящи по­богата медиа, а качествено нова медиа.

При възникването си електронните вестници заимстват елементи от традиционните

медии, но и съществено променят практиката на печатните журналисти. При това взаимно
проникване   е   спорно   коя   медиа   е   оказала   по­голям   ефект   върху   другата   –   онлайн

журналистиката върху печатната журналистика или обратното. Онлайн журналистите са
повлияни   не   само   от   непосредственото   си   обкръжение   –   социалнокултурните

характеристики   на   региона,   града,   страната,   а   и   от   обкръжението   в   интернет,   т.   е.
културното разнообразие в цял свят.

Общата   характеристика   между   традиционните   и   новите   медии   говорят   за

приемственост, а спецификите подчертават уникалността на вторите. Медиакритикът в и

наблюдател   на Джон   Катц споделя,   че нито  една   друга   медиа   не   е   давала   на  индивида
такаваангажираща   роля   в   движението   на   информацията   и   мненията   или   такъв   частен

интерес към самата медия. Мрежата и нейното дружелюбно към потребителите графично
приложениее най­добрият пример за постмодерна медиа, в която всеки реципиент решава

кое е важно за него и сам интерпретира данните.

6