Междуличностните 

комуникации

 – вербални 

и не вербални

•

Човешкото общуване е сложен процес. Той 

е нещо повече от изговарянето на думи и 

смислено подредени фрази подчинени на 

правилата на езика. Хората говорят с 

думи, но общуват с цялото си тяло в 

директните, очи в очи, реални човешки 

взаимодействия в различните територии и 

пространства. Общуването е социално 

умение, то може да се тренира и 

усъвършенства. Когато умението за 

общуване  е развито на високо ниво, 

говорим за комуникативна компетентност. 

Реализацията на човека в личен и в 

професионален план е немислима извън 

процесите на общуване. Човешкото 

общуване е процес,  чрез който индивидите 

от различни взаимодействия /групи, 

общности, организации/  създават, 

предават и използват вербална и 

невербална информация за организиране 

на  дейността помежду си и адаптиране 

към средата.

•

Общуването е различно в зависимост от 

това  каква цел стои зад социалната 

комуникация при хората за  създаване на 

по­добро разбиране по между им. 

Общуването може да се разграничи и по 

отношение на неговата посока. В 

зависимост от нея комуникацията може да  

бъде низходяща, възходяща или 

хоризонтална. 

•

Компетентността в общуването означава 

адекватно използване на вербални и 

невербални форми на общуване в 

зависимост от конкретните ситуации. 

Същността на общуването като процес 

зависи от различни фактори. Два от тях 

са определящи – броят на хората, 

участващи в директното общуване и 

полът на участниците. Колкото се 

увеличава броят на общуващите 

индивиди, толкова по­сложен става 

процеса на взаимодействие между тях. 

Според другата закономерност по­

просто е общуването между еднородни 

по пол групи  ­ само между жени или 

само между мъже, отколкото в 

хетерогенна група.

•

Предаването на информация  е 

възможна единствено посредством 

знаци, точна знакова система. 

Съществуват няколко знакови системи, 

които се използват в комуникативния 

процес. Различават се вербална и 

невербална комуникация, които 

използват различна знакова система.

•

         Вербалната комуникация е най­

разпространената, много бърза и 

позволява да бъдат направени корекции 

още в процеса на разговора. При нея 

обратната връзка е непосредствена. 

Този вид комуникация съдържа в по­

малка или в по­голяма степен и 

невербален елемент.

•

        Невербалните комуникации са 

скритите, неизречени послания, който 

могат да придружават една вербална 

комуникация или да съществуват 

самостоятелно. Мимиката, жестовете, 

положението на тялото, интонацията на 

гласа /т.нар.,,език на тялото”/ са 

натоварени с информация, която често, 

ако е комбинирана с вербална такава, 

може да я подкрепя или изцяло да и 

противоречи.

•

Вербалната и невербалната комуникация 

се осъществяват чрез вербален и 

невербален език. Вербалния език е 

човешкия език ­ звуков и графичен. 

Невербалният език е несловесен, 

неизказан с думи, той си служи с жестове.

•

       Комуникацията може да се определи 

като осъществяваща се винаги, когато 

поведението на едно живо същество или 

система влияе върху поведението на друго 

същество. При общуването си в социалния 

контекст хората използват различни 

канали за предаване на информация. 

Въпреки че езикът е това, което може би 

най­силно отличава хората от другите 

живи същества, когато говорим, рядко 

използваме само думите, за да предадем 

съобщението. Всъщност повече от две 

трети от цялата човешка комуникация е 

невербална, което означава, че до голяма 

степен е безсъзнателно, защото хората 

често не съзнават невербалните сигнали, 

които изпращат или получават. 

•

По принцип невербалната комуникация е 

важен коректив на вербалната в 

ежедневното общуване, тъй като е 

преднамерена и спомага за по­добра 

ориентация на участниците в социалната 

ситуация. 

•

Преобладаваща част от учените са на 

мнение, че канала за вербална 

комуникация се прилага главно за 

предаване на информация, докато канала 

за невербална комуникация служи като 

особен вид договаряне на 

междуличностното поведение, а има и 

случаи когато се използва като заместител 

за гласови послания. С помощта на речта 

хората обменят информация за факти, 

споделят възгледи, коментират събития. 

Благодарение на езика на тялото ние 

предаваме помежду си най­вече 

желанията, емоционалните състояния, 

нагласите и т.н.

•

Невербалната комуникация или така 

наречения език на тялото, се е развивал 

заедно с развитието на човека и на 

определен етап е бил единствения начин 

за комуникация. Невербалната 

комуникация е част от контекста при 

декодирането на вербалните послания. 

Ако вербалната комуникация носи 

съдържанието, невербалната 

комуникация създава отношението. 

Отношението може да е към 

информацията, към ситуацията или към 

лицата, участвуващи в интеракцията. Това 

отношение може да промени коренно 

информацията, носена от вербалната 

комуникация. Познаването на културната 

среда, в която се осъществява 

невербалната комуникация е от важно 

значение, тъй като в различните общества 

има различни правила на поведение. В 

невербалната комуникация имат значение 

интонацията, разстоянията, жестовете. 

Езикът на тялото, който всеки от нас 

подсъзнателно регистрира, не може 

изцяло да бъде контролиран и това 

означава че невербалните сигнали, които 

човек изпраща трудно могат да бъдат 

“фалшифицирани”.