Георги Руменов Генчев

Магнетичната сила на красивото и доброто в разказа 

“Ангелинка” на Елин Пелин

                                                       
                                           (Съчинение разсъждение)
            
            Разказът “Ангелинка” от Елин Пелин е ярко доказателство 

на твърдението, че литературата е човекознание. Фикционалният свят 
на краткия повествователен жанр е изпълнен с мъдрост и поезия. В 
основата му стои споменът за магнетичната сила на красивото и 
доброто , за времето, когато се раждат мечтите,  когато човек започва 
да опознава света около себе си и да се формира нравствено. 

            Творбата е изградена в аз-форма.Тази 

повествователна техника дава възможност историята  на 
дванадесетгодишното момче да придобие интимно-изповеден 
характер, а читателят да бъде включен като довереник на тази 
изповед. Темата за магнетичната сила на красивото и доброто е 
интерпретирана с оглед на единството  и разминаването между 
мечтите и реалния свят на героя. Детското му съзнание обвързва 
въображаемия свят  с делничното,  търсейки в него израз на 
представата си за доброта  и красота. Образите  на двете 
гражданки  го очароват със своята прелест, изящност и искреност 
и осмислят сирашкото му ежедневие.

Носталгията на разказвача го връща назад във 

времето,  когато съдбата му отрежда да живее като чужд в къщата 
на леля Станка.

 Ежедневните разкази на възрастната жена за 

далечните роднини леля Дъмша и дъщеря й Ангелинка  събуждат у 
героя представата за един красив и справедлив свят. Експозицията на 
разказа свидетелства и за начина, по който се формира духовният

свят 

на момчето. Полуприказният нравствен еталон за подражание се 
опира на народната култура, фолклора и християнските легенди. 
Жената със странното име постепенно заживява в съзнанието на 
децата като недостижима вълшебница наред с “дядо Господ и 
скърбящата негова майка – пречистата света Богородица”.  Още по- 
вълнуващ е образът, който стои в “лазурния небесен мир” заедно с 
този на леля Дъмша – Ангелинка.Тези образи събуждат у момчето 
първите  пориви към красивото и доброто в човешкия живот.  

Художественият текст постепенно

  гради образа на два

свята – реалния и въображаемия. 

Специфична художествена роля за 

доизграждането на техния смисъл играят  имената на героините. В 
първата редакция на разказа селската леля се е