„Висше училище по агробизнес и развитие на регионите“ град Пловдив

Курсова работа 

       по    

Организационно поведение    

На тема:

Системният анализ и медийната организацията;  Методологията 
„системен анализ“ ; Мрежи, клики и хора; Културният контекст и 
организацията ;Социалната комуникация; Телевизията и 
всекидневниците         

Фак.номер:

Изготвил : 

Специалност :икономика на туризма  IV курс

Проверил: 

Ще ви запозная с няколко основни теоритични правила  
при комуникацията и управлението. Ще започнем с  
„Системният анализ “ 

Системният анализ е методология, използвана още в  
античността за изследване на сложни обекти, съставени  
от множество отделни елементи, взаимоотношенията и  
взаимодействията между които ги конституират в даден  
момент ( във времето) и място (в пространството) като  
една цялостност или единство. Освен това между  
отделните елементи съществуват причинно-следствени  
зависимости и йерархични взаимодействия.

Системният подход се използва в много научни  
дисциплини, в които важно място заема именно  
анализът на взаимната свързаност и взаимозависимост  
на компонентните и аспектите на изучаваните явления.  
Следва да добавим също ,че за разлика от по-старите  
механични или органични модели на социалните  
системи съвременните модели от системен тип или  
изобщо съвременния системен анализ поставя  
изследователския акцент върху  интергритета на  
изследваните социални структури или организации-
групи, социални институции, социални общности, но  
също така и върху взаимодействието на индивида с  
„ многомерната обкръжаваща среда“ .В сърцевината на  
системният анализ е понятието система, а по отношение  
на социологичния системен анализ-социална система.  
По своята същност това понятие е концептуален модел ,  
използван ,за да улесни изследването на сложни  
социални обекти и явления. Теорията на системите е  
доминантна парадигма в социологията през 50 –те  и 60-  
те г. на ХХ в., като нейното развитие се свързва и с  
творческите усилия на Т. Парсънз и на неговите  
последователи ,работили в Харвардския университет.

Продължаваме с „Социалната комуникация“ .Каква е  
етимологията на понятието комуникация? Райнов в (1987)  
представя в описателен и исторически план развитието  
на понятието комуникация. Той посочва факта , че  
латинската дума  “communication” е превод на  
старогръцката дума , която означава обмен ,съобщение,  
връзка или предаване. Действително  в съвременния  
гръцки език това значение на старогръцката дума може  
да бъде представено и като  което означава съобщение.  
Проникването на понятието комуникация в съвременния  
български език обаче се дължи най-вече на широко  
разпространение на преводното значение на  
английската дума „communication “ която според Попов  
означава предимно: предаване на съобщаване ;обмяна  
на идеи на значения ,на информация чрез различни  
средства; разговор, обсъждане :беседа ,междуличностна  
комуникация ;средство за съобщаване, канал.

Научното изясняване на съдържанието на понятието  
комуникация изисква изучаването на неговия обективен  
аналог, т . е. на самото явление, което го поражда . До  
днес в резултат на множество негови изследвания са  
известни десетки и стотици определения на понятието  
комуникация. Severinetal (1984) разделя повечето от тях  
на три основни групи, които могат да се разграничават  
съответно като технически, интенационални и  
дейктически .Днес бихме могли да определим  
комуникацията ,просто като кажем ,че тя  е взаимна  
размяна на ориентация към поредица от информационни  
знаци. Комуникацията в обществото е нещо различно  
или те е културна форма на общуването , а спецификата  
и се изразява в ‚обмяна на информацията между хората  
чрез знаци и символи ,при което информацията се  
предава целенасочено и се приема избирателно а  
самото взаимодействие се осъществява в съответствие с  
определени правила и норми“ Соколов (1972) различава  
три типа общуване и съответно и три типа комуникации и  
обществото: традиционен , функционално-ролеви и  

личностен. И трите типа притежават антропологичен  
,социален ,психологически и идеален смисъл.  
Социалната комуникация може да бъде разглеждане в  
съответствие с нейната същност, структура и динамични  
взаимни връзки  между отделните и елементи които  
отговарят на универсалната и функционалната роля и  
значение в живота на индивидите и на обществото  
изобщо. В следващите страници ще се придържаме към  
същото това разбиране за социалната комуникация или  
за комуникацията в обществото, което понятийно-
съдържателен смисъл и определя като смислово-
натоварено поведение на индивидуалните актьори в  
изследваната социална ситуация ,при което от значение  
са : първо ,достъп до нея ; второ , интерпретацията от  
страна на индивида на реакциите и очакванията на  
хората, с които той влиза във взаимодействие и трето :  
начина на постигането на индивидуалните цели. В  
обмяната на знаците между хората участват и средства  
за масова комуникация.

Същност на социалните комуникации.

Комуникациите са една от загадките, присъщи на  
психическите характеристики на обединенията на  
хората. Дори самото присъствие на друг човек в  
границите на индивидуалната пространствено обозрима  
зона на личността е вече източник на стимули, които  
предизвикват социалното общуване. То се  
характеризира със специфични закономерности, много  
от които са изучени. За първи път терминът  
"комуникация" се появява в научната литература в  
началото на двадесети век. Терминът е с латински  
произход и означава правя общо, съобщавам, беседвам,  
свързвам. В последствие с този термин се обозначават  
понятия със следното съдържание: Средства за връзка  
на всякакви обекти от материалния и духовния свят.  
Общуване, предаване на информация от човека на  
човека. Общуване и обмен на информация в обществото -  
социална комуникация. Биха могли да се приведат  

примери за дефиниране същността на термина  
"комуникация" в неговия по-тесен смисъл, а именно като  
социално общуване. "Комуникация - съобщаването,  
предаването или размяната на идеи, познание и др.,  
било то устно, писмено или със знаци". "Комуникация -  
пренасяне на мисли и съобщения за разлика от  
транспортиране на стоки и лица. Основните форми на  
комуникацията са чрез знаци /гледане/ и звуци  
/слушане/". "Общуването е междуличностен или групов  
процес, в основата на който лежи обменът между хората  
на определени резултати от тяхната психическа дейност  
- усвоена информация, мисли, съждения, оценки,  
чувства, установки". 

В структурата на общуването могат да се обособят три  
взаимно свързани страни - комуникативна, интерактивна  
и перцептивна. Комуникативната страна на общуването,  
или комуникацията в тесен смисъл на думата, се състои  
в обмена на информация между общуващите индивиди.  
Интерактивната страна на общуването се състои в  
организацията на взаимодействието между общуващите  
индивиди, т. е. в обмена не само на знания, идеи, но и  
на въздействия. Перцептивната страна на общуването  
характеризира процеса на взаимно възприемане на  
партньорите по общуване и установяване въз основа на  
това на взаимно разбиране. Изброените до тук  
определения са достатъчни, за да откроят два очевидни  
факта. Първо, съществува определено "понятийно"  
разнообразие при определяне на тази страна на термина  
"комуникация", която се отнася до общуването между  
хората. Второ, въпреки спецификата на всяко едно от  
посочените определения, се открояват и някои общи  
закономерности. Това позволява да се въведе едно  
работно определение за социалното общуване, което ще  
облекчи неговия по-нататъшен практически анализ.  
Общуването - това са процеси, които протичат в и между  
социалните общности и се състоят в обмен на  

информация, взаимодействия и взаимовлияния, взаимно  
възприемане и разбиране. С това определение се  
подчертават няколко съществени акцента. Преди всичко  
се откроява фактът, че се анализира реалност, която е  
присъща на живота в социалните общности. Това  
уточнение е необходимо, тъй като е известно, че  
общуването се проявява и изучава и на равнището на  
взаимодействието субект - обект. Например в изкуството  
често се анализира общуването на човека с музиката,  
живописта, литературата; специалисти в областта на  
екологията изучават общуването на човека с природата;  
специалисти в областта на техниката изследват  
общуването на човека с машините. В нашия случай се  
има предвид субект - субектното равнище на общуване.  
Втората съществена особеност на посоченото  
определение се състои в това, че субект - субектното  
/социалното общуване/ за разлика от всички други  
видове общуване е взаимен, т. е. двустранен процес.  
Въпреки привидната в много ситуации едностранност на  
общуването /например в случаите на доминираща  
активност при предаването на информация от страна на  
единия от субектите/, субект - субектното общуване по  
своята дълбока същност остава двустранен процес. В  
случая се отчита фактът, че комуникацията включва  
както процеса на предаване на информация, така и  
процеса на нейното приемане, а също така и фактът на  
потенциална активност на всички комуникативни  
партньори. Като трета съществена особеност на  
предлаганото определение може да се посочи това, че в  
него се отчитат трите страни на социалните комуникации  
- информационната, интерактивната и перцептивната.  
Тези три страни присъстват в отделните комуникативни  
актове, но не винаги са равностойно представени.  
Например понякога една от тях играе доминираща роля,  
а другите две подчинена, докато в други случаи е  
обратно. Следващият значим акцент в предложеното  
определение се състои в това, че социалното общуване  
се разглежда като процес. Това се дължи най-вече на  

факта, че общувайки, хората практически непрекъснато  
изпращат, получават и интерпретират стимули. Под  
"процес" в случая се разбира серия от взаимодействия  
между елементите, които предизвикват като резултат  
нещо различно от оригиналните елементи. Това  
означава, че елементите си взаимодействат и създават  
като резултат нов продукт от суровия първичен  
материал, който се преобразува, но нищо от него не се  
елиминира. Следователно комуникативният процес се  
състои от много взаимно свързани елементи и  
субпроцеси. В социалните комуникации могат да се  
обособят най-малко осем взаимодействащи си елемента:

* Източник /комуникатор/ - този, който предава  
информацията.

* Приемник /реципиент/ - този, който приема  
информацията. В междуличностните комуникативни  
процеси хората се обозначават като комуникатор и  
реципиент, а не просто като говорещ и слушащ, защото  
комуникациите могат да се реализират не само чрез  
думи, а и чрез други знаци - външен вид, движения,  
поглед, докосвания.

* Сензорни рецептори - хората притежават органи, чрез  
които отразяват различни стимули - зрителни, слухови,  
тактилни, обонятелни, вкусови.

* Съобщения, които се класифицират на два вида -  
замислени, планирани съобщения и възприети  
съобщения. Предварително замислените  
/преднамерените/ съобщения това са мислите и  
чувствата, които комуникаторът желае реципиентът да  
разбере или научи. За да бъдат изпратени, тези  
съобщения се кодират чрез думи или невербални знаци.  
Следователно трябва да се има предвид, че думите  
представят съобщението, но не са самото съобщение.  
Възприетото съобщение е това, което реципиентът, от  
страна чува, вижда, докосва, помирисва, вкусва и от  
друга страна, декодира. Следователно възприетите  

съобщения са това значение, което реципиентът добавя  
към получените усещания, независимо дали те са  
изпратени преднамерено или непреднамерено.

* Носители на съобщения - това са нещата, които в  
действителност човек казва или прави по време на  
комуникацията. Освен произнесените или написаните  
думи, носители на съобщения са жестовете, погледът,  
движението от едно на друго място, усмивка и мръщене,  
обекти, които се използват в съответни пространствено-
времеви условия и всички други видове стимули, които  
човекът използва, докато говори или слуша някого.

* Отговор - има се предвид всяка реакция на реципиента  
по отношение на възприетото съобщение, независимо  
дали тя е вътрешна или външна, изразена чрез думи или  
действия.

* Обратна връзка - това е интерпретацията, която  
комуникторът прави на отговора на реципиента.  
Следователно не всеки отговор е обратна връзка и  
отсъствието на наблюдаем отговор може също да бъде  
обратна връзка.

* Ситуация или контекст - тук се включва цялостната  
обстановка, тоталният контекст, в който източникът и  
реципиентът си взаимодействат. Ситуацията може да се  
разглежда във физически контекст - място, размери на  
помещението, мебели, физически бариери между  
седящите партньори, или в психически аспект -  
психическите качества на партньорите, които влияят  
върху техните възприятия и интерпретации.

Идва ред на следващата група поведение, а това са  
МРЕЖИ,КЛИКИ И ХОРА.

Една от основните закономерности на човешката  
цивилизация е обстоятелството, че хората живеят  
организирани в социални групи(Brewer, 2007: 18).Още с  
раждането си човек става член на група – това е  
семейството. В процеса на растеж принадлежността към  

групи се засилва – детската градина, училището, спортни  
групи и отбори, групи по интереси, приятелски групи,  
колеги от университета, от споделено хоби, колеги от  
работното място и още много различни групи.  
Членуването в групи е неизбежен аспект на човешкото  
съществуване – както в личен, така и в професионален  
план. Всеки от нас е член на различни групи от  
формален или неформален характер, а затрудненията  
при общуване в тези групи могат да доведат до редица  
проблеми – както до психични травми за човека, така и  
до негативни последици за хората около него, до  
професионални грешки, до затруднени работни процеси  
и нежелани резултати. За специалиста по комуникации е  
от особена важност, за да може да извършва  
професионалните си задължения на високо ниво, да  
познава същността, структурата и динамиката на  
социалните групи. Най-ценният актив на всяка  
организация са хората, които работят в нея. С  
нарастването на разходите по наемане и обучение на  
персонала и вече съществуващите негативни нагласи  
към така наречения „голям бизнес” в световен мащаб,  
организациите търсят начини да задоволяват нуждите,  
да възпитават и да обучават своите служители, за да  
постигнат успехи във високо конкурентната среда на  
глобализиращия се бизнес(Argenti and Forman, 2002:45).  
Кътлип, Сентър и Бруум посочват, че: „Като част от  
функцията на ПР целта на комуникацията със  
служителите е да се установят и поддържат  
взаимоизгодни отношения между организацията и  
служителите й, от които зависи нейният успех или  
провал”(Кътлип, Сентър и Бруум, 2007: 11). За  
компаниите е важно да използват силата на  
вътрешноорганизационните комуникации, за да покажат  
с какво се отличават от другите, да разчупят стереотипа  
на бюрократичните форми и да привличат млади и свежи  
умове. Хората, които работят в новите времена се  
отличават от работниците от миналото. Едно проучване  
на новините на CBS от 1996 г. показва, че 25 на сто от  

работещите са нещастни, а 25 процента - гневни. Според  
друго проучване на „Уол Стрийт Джърнал” (The Wall  
Street Journal) почти две трети от работниците искат по-
открита комуникация със своите мениджъри. Терминът  
вътрешни публики обаче се отнася до служителите на  
всички нива в организацията, включително и нейните  
мениджъри. Всички те са част от едно цяло, което от  
своя страна се състои от по-малки групи от хора, които  
са обединени във формални и неформални социални  
групи.  

Сред многото и различни нива, на които се осъществяват  
вътрешните комуникации, междуличностните, или лице-
в-лице, комуникации между индивидите представлява  
основната форма на комуникация. Вече много години  
организациите се стремят да развиват уменията на  
своите лидери, мениджъри и друг висш ръководен  
състав да говорят, пишат и презентират. Комуникациите  
на ниво група се осъществяват в екипи, отдели и групи  
по интереси сред работещите. Фокусът на това ниво е  
размяна на информация, разискване на възникнали  
въпроси, координация на задачите, разрешаване на  
проблеми и изграждане на консенсус. На най-високо  
ниво, комуникациите в организацията като цяло са  
ориентирани към такива въпроси като визия, мисия,  
политики, нови инициативи, организационен капацитет и  
резултати. Тези формални комуникации често се  
осъществяват по такъв начин, че проблемите от едно  
ниво преливат в другите, като ръководителите на  
различните йерархични нива комуникират със своите  
подчинени, при което обществената среда също влияе  
върху комуникациите на това ниво (Berger, 2008:  
интернет източник 48). За вникването в същността на  
социалните групи е важно да се отбележи какво ги  
отличава от другите общности от хора, които обаче не са  
социални групи. Има три съществени характеристики, по  
които те се отличават (Стоицова, 1998: 114). Първата е